Илия Милчин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е като '''Илия Владимиров Милчинов''' на 19 юни 1918 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава анексиран от [[България]] по време на Първата световна война. Произхожда от рода Милчинови. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1942 година. Между 1944-1947 година работи като драматург, а след това като артист и режисьор в [[Македонски народен театър|Македонския народен театър]] в [[Скопие]]. Между 1947-1948 година е театрален ръководител и режисьор на областния македонски театър в [[Благоевград|Горна Джумая]], по време на т. нар. [[Културна автономия на Пиринска Македония]]. Между 1965 - 1968 година е драматичен директор на Македонския народен театър в Скопие. |
Роден е като '''Илия Владимиров Милчинов''' на 19 юни 1918 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава анексиран от [[България]] по време на Първата световна война. Произхожда от рода Милчинови. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1942 година. Между 1944-1947 година работи като драматург, а след това като артист и режисьор в [[Македонски народен театър|Македонския народен театър]] в [[Скопие]]. Между 1947-1948 година е театрален ръководител и режисьор на областния македонски театър в [[Благоевград|Горна Джумая]], по време на т. нар. [[Културна автономия на Пиринска Македония]]. Между 1965 - 1968 година е драматичен директор на Македонския народен театър в Скопие. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | {{Цитат|Не съм могъл нито да сънувам, че на такъв грозен, изопачен, неестествен, на места дори неясен език са преведени тези детски приказки... Цял живот чета и говоря чужди текстове на сцената, а сега пред собствената си внучка заеквах и приличах на най-лош дилетант... Аз не умеех нито гласно да ги прочитам, защото се заплитах в тяхната езикова грозотия.<ref>{{Цитат периодика| last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = | coauthors = | year =1991 | month = | title =Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора | journal =Македонски преглед | volume = XIV | issue =2 | pages =34 - 35 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html | format = | accessdate = }}</ref>}} |
||
{| style="float:right" border="1" |
{| style="float:right" border="1" |
||
| |
| |
||
| Ред 19: | Ред 23: | ||
|} |
|} |
||
|} |
|} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | {{Цитат|Не съм могъл нито да сънувам, че на такъв грозен, изопачен, неестествен, на места дори неясен език са преведени тези детски приказки... Цял живот чета и говоря чужди текстове на сцената, а сега пред собствената си внучка заеквах и приличах на най-лош дилетант... Аз не умеех нито гласно да ги прочитам, защото се заплитах в тяхната езикова грозотия.<ref>{{Цитат периодика| last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = | coauthors = | year =1991 | month = | title =Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора | journal =Македонски преглед | volume = XIV | issue =2 | pages =34 - 35 | doi = | id = | url =http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html | format = | accessdate = }}</ref>}} |
||
Превежда от руски, хърватски и френски, а така също адаптира текстове и от [[български език|стандартен български]]. Получава отличия като „11 октомври“, „Кирил Пейчинович“, „Йован Стерия Попович“, „13 ноември“, „Войдан Чернодрински“ и други. Почетен член е на [[Дружество на писателите на Македония|дружеството на писателите на Македония]]. |
Превежда от руски, хърватски и френски, а така също адаптира текстове и от [[български език|стандартен български]]. Получава отличия като „11 октомври“, „Кирил Пейчинович“, „Йован Стерия Попович“, „13 ноември“, „Войдан Чернодрински“ и други. Почетен член е на [[Дружество на писателите на Македония|дружеството на писателите на Македония]]. |
||
Версия от 17:35, 7 август 2018
| Илия Милчин Илија Милчин | |
| актьор и режисьор от Република Македония | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Илия Милчин (Милчинов) (Шаблон:Lang-mk) е актьор, режисьор, лингвист и преводач от Република Македония.
Биография
Роден е като Илия Владимиров Милчинов на 19 юни 1918 година в град Прилеп, тогава анексиран от България по време на Първата световна война. Произхожда от рода Милчинови. Завършва право в Софийския университет през 1942 година. Между 1944-1947 година работи като драматург, а след това като артист и режисьор в Македонския народен театър в Скопие. Между 1947-1948 година е театрален ръководител и режисьор на областния македонски театър в Горна Джумая, по време на т. нар. Културна автономия на Пиринска Македония. Между 1965 - 1968 година е драматичен директор на Македонския народен театър в Скопие.
Милчин е недоволен от сърбизирането на македонската литературна норма. В статията си „Дедото, сказните и преводот“ във вестник „Нова Македония“ говори за детската литература, написана на неразбираем език:
| „ | Не съм могъл нито да сънувам, че на такъв грозен, изопачен, неестествен, на места дори неясен език са преведени тези детски приказки... Цял живот чета и говоря чужди текстове на сцената, а сега пред собствената си внучка заеквах и приличах на най-лош дилетант... Аз не умеех нито гласно да ги прочитам, защото се заплитах в тяхната езикова грозотия.[1] | “ |
| ||||
Превежда от руски, хърватски и френски, а така също адаптира текстове и от стандартен български. Получава отличия като „11 октомври“, „Кирил Пейчинович“, „Йован Стерия Попович“, „13 ноември“, „Войдан Чернодрински“ и други. Почетен член е на дружеството на писателите на Македония.
Умира на 11 март 2002 година в Скопие. Негов син е режисьорът Владимир Милчин.
Филмография
- Мис Стон / Мис Стоун (1958) - Яне Сандански
- Мирно лето / Мирно лято (1961) - проф. Нестор Гиевски
- Обрачун (1962) - Хасан бей
- До победата и по неа / До победата и след нея (1966) - адвокат Страсев
- Македонска крвава свадба / Македонска кървава сватба (1967) - Валия
- Стотиот чекор (1968)
- Републиката во пламен / Републиката в пламък (1969) - Яя ефенди
- Враќањето од рајот / Връщането от рая (1969)
- Слики на дрво / Снимки на дърво (1970)
- Човекот во црно / Човека в черно (1970)
- Понижени и навредени (1971)
- Македонски дел од пеколот / Македонският дял от пъкъла (1971) - полицейски началник
- Залез зад езерската земја / Залез зад езерната земя (1973)
- Парадоксот на Диоген / Парадокса на Диоген (1975)
- Волшебното самарче / Вълшебното самарче (1975)
- Последниот ден на Мистер Порфириј / Последния ден на мистър Порфирий (1975)
- Картотека (1975)
- Исправи се, Делфина / Изправи се, Делфина (1977)
- Присуда / Присъда (1977)
- Златни години (1978)
- Курирот на Гоце / Куриера на Гоце (1979)
- Наши години (1979)
- Црвениот коњ / Червеният кон (1981) - Лефтер
- Илинден (1982) - Омер Ружди паша
- Кога тетин Клименте шеташе над градот / Когато чичо Клименте обикаляше над града (1983) - Анатол Сулц
- Јуначко колено / Юнашко коляно (1984) - Каймакам ефенди
- Комедијанти / Комедианти (1984) - управник на държавния театър
- Белото циганче (1984)
- Јазол / Язол (1985) - старият рабин
- На наш начин / По нашия начин (1985)
- Трето доба (1986)
- Климент Охридски (1986) - Чеслав
- Звездите на 42-та (1987) - Давчев
- Тврдокорни / (1988)
- Заминуваньето од Пасквелија /Заминаването от Пасквелия (1991)
- Време, живот (1992)
- Бог да ги убие шпионите (1993) - Жан Дивалие
- Ангели на отпад / (1995) - Професора[2]
Бележки
- ↑ Църнушанов, Коста. Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора // Македонски преглед XIV (2). 1991. с. 34 - 35.
- ↑ Профил в IMDB
