Корней Чуковски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Автори на дневници, ползвайки HotCat |
||
| (Не са показани 23 междинни версии от 13 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|писател}} |
|||
{{Инфокаре личност |
|||
| сорткат = Чуковски, Корней |
|||
| име = Корней Чуковски |
|||
| име-оригинал = Корней Иванович Чуковский |
|||
| описание = руски писател |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-px = |
|||
| портрет-текст = |
|||
| уебсайт = |
|||
| пол = м |
|||
| рождено-име = |
|||
| други-имена = |
|||
| роден-ден = 31 |
|||
| роден-месец = март |
|||
| роден-година = 1882 |
|||
| роден-място = Санкт Петербург |
|||
| роден-регион = |
|||
| роден-държава = Русия |
|||
| починал-ден = 28 |
|||
| починал-месец = октомври |
|||
| починал-година = 1969 |
|||
| починал-място = Москва |
|||
| починал-регион = |
|||
| починал-държава = Русия |
|||
| починал-от = |
|||
| погребан-в = |
|||
| живял-в = |
|||
| професия = |
|||
| националност = |
|||
| етнос = |
|||
| религия = |
|||
| подпис = |
|||
| подпис-px = |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| бракове = |
|||
| деца = |
|||
| актуално-към = |
|||
| вложки = {{Инфовложка писател |
|||
| псевдоним = |
|||
| творил-от = |
|||
| творил-до = |
|||
| повлиян-от = |
|||
| повлиял = |
|||
| известен-с = |
|||
| теми = |
|||
| жанрове = |
|||
| стилове = |
|||
| награди = |
|||
}} |
|||
}} |
|||
[[Файл:Chukovsky by Repin.jpg|thumb|Портрет от [[Иля Репин]], 1910]] |
|||
[[Файл:USSR stamp K.Chukovsky 1982 4k.jpg|мини|120п|Пощенска марка на СССР, 1982]] |
|||
'''Корней Иванович Чуковски''' ({{lang-ru|Корней Иванович Чуковский}}) е псевдонимът на [[Русия|руския]] [[писател]], критик, преводач и очеркист '''Николай Василевич Корнейчуков''' ({{lang-ru|Николай Васильевич Корнейчуков}}). Корней Чуковски e бил един от най-популярните детски поети в Русия. Неговите изобретателни и находчиви рими са лесни за запомня, а литературните му образи - абсурдни. Поемите му Крокодил, Телефон и др. са били любими на много поколения в Русия и СССР, стихове от негови поеми, особено Телефон са били често цитирани и използвани като изрази в руската медия и ежедневните разговори. Той е бил също така влиятелен литературен критик и есеист. |
|||
'''Корней Иванович Чуковски''' ({{lang|ru|Корней Иванович Чуковский}}) е псевдонимът на руския и съветски [[писател]], критик, преводач и очеркист '''Николай Василевич Корнейчуков''' ({{lang|ru|Николай Васильевич Корнейчуков}}). |
|||
Той е сред най-популярните детски поети в СССР. Неговите изобретателни и находчиви рими са лесни за запомняне, а литературните му образи – абсурдни. Поемите му ''Крокодил'', ''Телефон'' и др. са били любими на много поколения в СССР, стихове от негови поеми, особено ''Телефон'' са били често цитирани и използвани като изрази в съветските медии и ежедневните разговори. Той е бил също така влиятелен литературен критик и есеист. |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
Корней Чуковски е роден на [[31 март]] ([[19 март]] ''[[стар стил]]'') [[1882]] г. в [[Санкт Петербург]]. |
Корней Чуковски е роден на [[31 март]] ([[19 март]] ''[[стар стил]]'') [[1882]] г. в [[Санкт Петербург]]. |
||
Учи в гимназия в Одеса. След като я завършва, Чуковски започва кариера в [[журналистика]]та, пишейки за вестник ''„Одески новини“'' от 1901 до 1905 г., като за 2 години от този период е кореспондент на вестника в [[Лондон]]. |
|||
През [[1905]] г. — [[1908]] г. той е работил като редактор на сатиричното списание ''„Сигнал“'' и започнал, с книга за [[Леонид Андреев]], поредица от мемоари и анализи, които обхванали три поколения от руския литературен живот. По това време, той започнал да превежда произведения на [[Англия|английски]] и [[Съединени американски щати|американски]] автори, най-видните имена от които са: [[Чарлс Дикенс]], [[Марк Твен]] и [[Уолт Уитман]]. |
|||
През 1905 – 1908 г. работи като редактор на сатиричното списание ''„Сигнал“'' и започва с книга за [[Леонид Андреев]] поредица от мемоари и анализи, които обхващат 3 поколения от руския литературен живот. По онова време започва да превежда произведения на английски и американски автори, най-видните имена от които са [[Чарлс Дикенс]], [[Марк Твен]] и [[Уолт Уитман]]. |
|||
Преводите и критиката, които Чуковски е написал, са високо ценени. Особено важен е неговият труд върху творчеството на руския поет от [[19 век]] [[Николай Некрасов]]. Въпреки това, Чуковски дължи своето име на детската литература, която създава. Той е смятан от мнозина за първия руски автор на модерна детска литература. Някои от неговите стихотворения, като ''„Крокодил“'' ([[1917]] г.), ''„Мий без спир“'' ([[1923]] г.) и ''„Голяма хлебарка“'' (1923 г.), са считани за класика в жанра. Техните рими и приятен вид нямали нищо общо с дореволюционните скучни произведения, които били характерни за тогавашното стихотворство. В творчеството на Чуковски баналните теми за съдружие и обществена отговорност са винаги с второстепенно значение, като на преден план излизат самите ярки истории. Те са изпъстрени с въображаеми случки за всекидневни ситуаци и със същества, които са познати на децата. |
|||
[[Картинка:USSR stamp K.Chukovsky 1982 4k.jpg|thumb|left|150px|[[Пощенска марка]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[1982]] (Michel 5164, Scott 5033)]] |
|||
Направени са театрални, филмови и дори оперни и балетни адаптации по негови произведения (композиторът [[Сергей Прокофиев]] продуцирал някои от тях), като те били много популярни през [[20 век]]. |
|||
Преводите и критиката, които Чуковски е написал, са високо ценени. Особено важен е неговият труд върху творчеството на руския поет от ХІХ век [[Николай Некрасов]]. Въпреки това Чуковски дължи своето име на детската литература, която създава. Смятан е от мнозина за първия руски автор на модерна детска литература. Някои от неговите стихотворения, като ''„Крокодил“'' (1917), ''„Мий без спир“'' (1923) и ''„Голяма хлебарка“'' (1923), са считани за класика в жанра. Техните рими и приятен вид нямали нищо общо с дореволюционните скучни произведения, които били характерни за тогавашното стихотворство. В творчеството на Чуковски баналните теми за съдружие и обществена отговорност са винаги с второстепенно значение, като на преден план излизат самите ярки истории. Те са изпъстрени с въображаеми случки за всекидневни ситуации и със същества, които са познати на децата. |
|||
Чуковски е автор на книгата ''„[[От две до пет]]“'' ([[1933]] г.), която изследва детската реч и психика. Тя веднага станала любимо ръководство на родителите на малки деца и заради това има над двадесет издания. |
|||
Направени са театрални, филмови и дори оперни и балетни адаптации по негови произведения (композиторът [[Сергей Прокофиев]] продуцирал някои от тях), като те били много популярни през ХХ век. |
|||
Чуковски е автор на книгата ''„[[От две до пет]]“'' (1933 г.), която изследва детската реч и психика. Тя веднага станала любимо ръководство на родителите на малки деца и заради това има над двадесет издания. |
|||
Корней Чуковски умира на [[28 октомври]] [[1969]] г. в [[Москва]], [[Русия]]. |
Корней Чуковски умира на [[28 октомври]] [[1969]] г. в [[Москва]], [[Русия]]. |
||
Литературното си наследство завещава на една от четирите си дъщери – писателката [[Лидия Чуковска]]. С нейно съдействие е оформен музей на писателя в „Селото на писателите“ край Москва<ref>Дария Гонзалес, [http://bg.rbth.com/arts/travel/2014/05/20/tuk_lesno_se_disha_i_pishe_18171 Тук лесно се диша и пише], „Руски дневник“, 20 май 2014 г.</ref>. |
|||
[[Категория:Руски писатели|Чуковски|Корней]] |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
[[az:Korney Çukovski]] |
|||
{{СОРТКАТ:Чуковски, Корней}} |
|||
[[be:Карней Чукоўскі]] |
|||
[[Категория:Руски детски писатели]] |
|||
[[be-x-old:Карней Чукоўскі]] |
|||
[[Категория:Съветски детски писатели]] |
|||
[[de:Kornei Iwanowitsch Tschukowski]] |
|||
[[Категория:Руски поети]] |
|||
[[en:Korney Chukovsky]] |
|||
[[Категория:Съветски поети]] |
|||
[[eo:Kornej Ĉukovskij]] |
|||
[[Категория:Руски преводачи]] |
|||
[[fr:Korneï Tchoukovski]] |
|||
[[Категория:Преводачи от английски език]] |
|||
[[he:קורניי צ'וקובסקי]] |
|||
[[Категория:Руски журналисти]] |
|||
[[it:Kornej Ivanovič Čukovskij]] |
|||
[[Категория:Руски литературни критици]] |
|||
[[ka:კორნეი ჩუკოვსკი]] |
|||
[[Категория:Руски литературни историци]] |
|||
[[la:Cornelius Čukovskij]] |
|||
[[Категория:Съветски мемоаристи]] |
|||
[[nl:Kornej Tsjoekovski]] |
|||
[[Категория:Руски мемоаристи]] |
|||
[[pl:Korniej Czukowski]] |
|||
[[Категория:Руски сатирици]] |
|||
[[ro:Kornei Ciukovski]] |
|||
[[Категория:Родени в Санкт Петербург]] |
|||
[[ru:Чуковский, Корней Иванович]] |
|||
[[Категория:Починали в Москва]] |
|||
[[sl:Kornej Ivanovič Čukovski]] |
|||
[[Категория:Автори на дневници]] |
|||
[[uk:Чуковський Корній Іванович]] |
|||
Текуща версия към 21:04, 14 юни 2023
| Корней Чуковски Корней Чуковский | |
| руски писател | |
 Портрет от Иля Репин, 1910 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 октомври 1969 г.
|
| Погребан | Переделкинско гробище, Москва, Русия |
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Награди | Орден „Ленин“ Червено знаме на труда (СССР) Ленинска премия |
| Литература | |
| Период | от 1901 г. |
| Семейство | |
| Деца | Лидия Чуковска |
| Уебсайт | |
| Корней Чуковски в Общомедия | |
Корней Иванович Чуковски (на руски: Корней Иванович Чуковский) е псевдонимът на руския и съветски писател, критик, преводач и очеркист Николай Василевич Корнейчуков (на руски: Николай Васильевич Корнейчуков).
Той е сред най-популярните детски поети в СССР. Неговите изобретателни и находчиви рими са лесни за запомняне, а литературните му образи – абсурдни. Поемите му Крокодил, Телефон и др. са били любими на много поколения в СССР, стихове от негови поеми, особено Телефон са били често цитирани и използвани като изрази в съветските медии и ежедневните разговори. Той е бил също така влиятелен литературен критик и есеист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Корней Чуковски е роден на 31 март (19 март стар стил) 1882 г. в Санкт Петербург.
Учи в гимназия в Одеса. След като я завършва, Чуковски започва кариера в журналистиката, пишейки за вестник „Одески новини“ от 1901 до 1905 г., като за 2 години от този период е кореспондент на вестника в Лондон.
През 1905 – 1908 г. работи като редактор на сатиричното списание „Сигнал“ и започва с книга за Леонид Андреев поредица от мемоари и анализи, които обхващат 3 поколения от руския литературен живот. По онова време започва да превежда произведения на английски и американски автори, най-видните имена от които са Чарлс Дикенс, Марк Твен и Уолт Уитман.
Преводите и критиката, които Чуковски е написал, са високо ценени. Особено важен е неговият труд върху творчеството на руския поет от ХІХ век Николай Некрасов. Въпреки това Чуковски дължи своето име на детската литература, която създава. Смятан е от мнозина за първия руски автор на модерна детска литература. Някои от неговите стихотворения, като „Крокодил“ (1917), „Мий без спир“ (1923) и „Голяма хлебарка“ (1923), са считани за класика в жанра. Техните рими и приятен вид нямали нищо общо с дореволюционните скучни произведения, които били характерни за тогавашното стихотворство. В творчеството на Чуковски баналните теми за съдружие и обществена отговорност са винаги с второстепенно значение, като на преден план излизат самите ярки истории. Те са изпъстрени с въображаеми случки за всекидневни ситуации и със същества, които са познати на децата.
Направени са театрални, филмови и дори оперни и балетни адаптации по негови произведения (композиторът Сергей Прокофиев продуцирал някои от тях), като те били много популярни през ХХ век.
Чуковски е автор на книгата „От две до пет“ (1933 г.), която изследва детската реч и психика. Тя веднага станала любимо ръководство на родителите на малки деца и заради това има над двадесет издания.
Корней Чуковски умира на 28 октомври 1969 г. в Москва, Русия.
Литературното си наследство завещава на една от четирите си дъщери – писателката Лидия Чуковска. С нейно съдействие е оформен музей на писателя в „Селото на писателите“ край Москва[1].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дария Гонзалес, Тук лесно се диша и пише, „Руски дневник“, 20 май 2014 г.
|
