Карикатурен скандал (2005 – 2006): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг.; козметични промени |
м en кавички |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Карикатурният скандал (2005-2006)''' е междукултурен [[Конфликт (процес)|конфликт]] между [[мюсюлмани]]те от арабския свят и привържениците на съвременната [[Западна култура|западна културна]] традиция по повод на [[Свобода на словото|свободата на словото]], възникнал в края на 2005, продължил в началото на 2006 и обхванал практически всички страни на Европа и мюсюлманския Изток. Причина за конфликта е статия с [[карикатура|карикатури]] на пророка [[Мохамед]], публикувани в датския вестник ''Jyllands-Posten'' през 2005 г.<ref>[http://www.aina.org/releases/20060201143237.htm Cartoons of Muhammad]</ref> като илюстрация към статия, касаеща [[цензура|автоцензурата]] и свободата на словото: в нея се казва, че когато датският писател Коре Блюйтген написал популярна детска книга за [[ислям]]а, се оказало, че нито един [[художник]] не е съгласен да направи [[Илюстрация|илюстрации]] към нея, ако [[анонимност]]та му не бъде запазена. Като причина е посочена съществуващата в исляма [[Ислям#Изкуство|забрана за изобразяване на животни и хора]] (и особено на пророка Мохамед). |
'''Карикатурният скандал (2005-2006)''' е междукултурен [[Конфликт (процес)|конфликт]] между [[мюсюлмани]]те от арабския свят и привържениците на съвременната [[Западна култура|западна културна]] традиция по повод на [[Свобода на словото|свободата на словото]], възникнал в края на 2005, продължил в началото на 2006 и обхванал практически всички страни на Европа и мюсюлманския Изток. Причина за конфликта е статия с [[карикатура|карикатури]] на пророка [[Мохамед]], публикувани в датския вестник ''Jyllands-Posten'' през 2005 г.<ref>[http://www.aina.org/releases/20060201143237.htm Cartoons of Muhammad]</ref> като илюстрация към статия, касаеща [[цензура|автоцензурата]] и свободата на словото: в нея се казва, че когато датският писател Коре Блюйтген написал популярна детска книга за [[ислям]]а, се оказало, че нито един [[художник]] не е съгласен да направи [[Илюстрация|илюстрации]] към нея, ако [[анонимност]]та му не бъде запазена. Като причина е посочена съществуващата в исляма [[Ислям#Изкуство|забрана за изобразяване на животни и хора]] (и особено на пророка Мохамед). |
||
Статията със заглавие |
Статията със заглавие ''Muhammeds ansigt'' („Лицето на Мохамед“) съдържа 12 карикатури.<ref name="muhammeds_ansigt">{{cite news|first=Flemming|last=Rose|date=29 септември 2005|title=Muhammeds ansigt|newspaper=Jyllands-Posten|url=http://jyllands-posten.dk/indland/ECE4769352/muhammeds-ansigt/|lang=da|accessdate=18 септември 2013}}</ref> В пояснителния текст се казва: |
||
{{Quote|Някои мюсюлмани отхвърлят съвременното светско общество. Те претендират за специални привилегии въз основа на своите религиозни чувства. Това е несъвместимо със съвременната демокрация и свободата на словото, при които човек трябва да се отнася толерантно към обидите, подигравките и насмешките. Разбира се, те не винаги са приятни за гледане, и това съвсем не означава, че подигравките с религиозните чувства трябва да стават на всяка цена, а че в настоящия контекст те нямат чак толкова голямо значение. |
{{Quote|Някои мюсюлмани отхвърлят съвременното светско общество. Те претендират за специални привилегии въз основа на своите религиозни чувства. Това е несъвместимо със съвременната демокрация и свободата на словото, при които човек трябва да се отнася толерантно към обидите, подигравките и насмешките. Разбира се, те не винаги са приятни за гледане, и това съвсем не означава, че подигравките с религиозните чувства трябва да стават на всяка цена, а че в настоящия контекст те нямат чак толкова голямо значение. ... намираме се на хлъзгава плоскост и никой не може да каже как да сложим край на автоцензурата. Ето защо ''Morgenavisen Jyllands-Posten'' покани членовете на Съюза на датските карикатуристи да нарисуват Мохамед така, както те го виждат |Флеминг Роуз|''Muhammeds ansigt''<ref name="muhammeds_ansigt" />|оригинал = Modern, secular society is rejected by some Muslims. They demand a special position, insisting on special consideration of their own religious feelings. It is incompatible with contemporary democracy and freedom of speech, where one must be ready to put up with insults, mockery and ridicule. It is certainly not always attractive and nice to look at, and it does not mean that religious feelings should be made fun of at any price, but that is of minor importance in the present context. ... we are on our way to a slippery slope where no-one can tell how the self-censorship will end. That is why ''Morgenavisen Jyllands-Posten'' has invited members of the Danish editorial cartoonists union to draw Muhammad as they see him.}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Текуща версия към 01:44, 14 февруари 2022
Карикатурният скандал (2005-2006) е междукултурен конфликт между мюсюлманите от арабския свят и привържениците на съвременната западна културна традиция по повод на свободата на словото, възникнал в края на 2005, продължил в началото на 2006 и обхванал практически всички страни на Европа и мюсюлманския Изток. Причина за конфликта е статия с карикатури на пророка Мохамед, публикувани в датския вестник Jyllands-Posten през 2005 г.[1] като илюстрация към статия, касаеща автоцензурата и свободата на словото: в нея се казва, че когато датският писател Коре Блюйтген написал популярна детска книга за исляма, се оказало, че нито един художник не е съгласен да направи илюстрации към нея, ако анонимността му не бъде запазена. Като причина е посочена съществуващата в исляма забрана за изобразяване на животни и хора (и особено на пророка Мохамед).
Статията със заглавие Muhammeds ansigt („Лицето на Мохамед“) съдържа 12 карикатури.[2] В пояснителния текст се казва:
Някои мюсюлмани отхвърлят съвременното светско общество. Те претендират за специални привилегии въз основа на своите религиозни чувства. Това е несъвместимо със съвременната демокрация и свободата на словото, при които човек трябва да се отнася толерантно към обидите, подигравките и насмешките. Разбира се, те не винаги са приятни за гледане, и това съвсем не означава, че подигравките с религиозните чувства трябва да стават на всяка цена, а че в настоящия контекст те нямат чак толкова голямо значение. ... намираме се на хлъзгава плоскост и никой не може да каже как да сложим край на автоцензурата. Ето защо Morgenavisen Jyllands-Posten покани членовете на Съюза на датските карикатуристи да нарисуват Мохамед така, както те го виждат
—Флеминг Роуз, Muhammeds ansigt[2]В оригиналModern, secular society is rejected by some Muslims. They demand a special position, insisting on special consideration of their own religious feelings. It is incompatible with contemporary democracy and freedom of speech, where one must be ready to put up with insults, mockery and ridicule. It is certainly not always attractive and nice to look at, and it does not mean that religious feelings should be made fun of at any price, but that is of minor importance in the present context. ... we are on our way to a slippery slope where no-one can tell how the self-censorship will end. That is why Morgenavisen Jyllands-Posten has invited members of the Danish editorial cartoonists union to draw Muhammad as they see him.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cartoons of Muhammad
- ↑ а б Rose, Flemming. Muhammeds ansigt // Jyllands-Posten, 29 септември 2005. Посетен на 18 септември 2013. (на датски)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карикатурный скандал (2005-2006)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |