Направо към съдържанието

Калина Илиева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Ред 4: Ред 4:
| портрет = dot.png
| портрет = dot.png
| описание = бивш изпълнителен директор на разплащателна агенция по програма [[САПАРД]]
| описание = бивш изпълнителен директор на разплащателна агенция по програма [[САПАРД]]
| наставка =
| роден-дата = [[1980]]
| роден-място = [[София]], [[Народна република България]]
| роден-място = [[София]], [[Народна република България]]
| починал-дата =
| починал-място =
| починал-място =
}}
}}

Версия от 17:47, 11 февруари 2015

Калина Иванова Илиева
бивш изпълнителен директор на разплащателна агенция по програма САПАРД

Родена
1980 г. (44 г.)

Калина Иванова Илиева е бивш изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в периода август 2009 г. - октомври 2010 г., когато напуска фонда, който изпълнява функциите на Агенция САПАРД и на разплащателна агенция към българските земеделски производители по мерките от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз.[1]

Преди да заеме поста Изпълнителен директор на фонда опериращ с милиарди евро финансови средства, Калина Илиева е избрана чрез конкурс на тази длъжност.[2][3] За заемането на длъжността има конкурсно изискване за подходящ образователен ценз. Калина Илиева представя диплома за завършена магистърска степен от Висшия институт по техника и икономика в Берлин, която по-късно се установява, че е фалшива.

Биография

Според автобиографията представена на интернет-страницата на Държавен фонд "Земеделие", бившия му изпълнителен директор е участвал в множество проекти, включително и като ръководител на проекта “Световната икономическа интеграция и бедността: Анализ и иновативни социални продукти” към изследователското звено на Дойче банк - Deutsche Bank Research.

В България кариерата на Илиева започва от януари 2008 г. като държавен служител в Държавен фонд "Земеделие" - Агенция САПАРД, а през юли 2008 г. е поканена да участва в екипа, разработил плана за действие на агенцията, за да бъдат отблокирани спрените на България средства по САПАРД. Изпълнението на плана е под контрола на бившия вицепремиер в правителството на Сергей Станишев - Меглена Плугчиева. Впоследствие Калина Илиева е представител на Държавен фонд “Земеделие” в специализираното звено на Върховната касационна прокуратура за борба с измамите при усвояването на средства от европейските фондове. Тя е и ръководител на работна група за комуникация с Европейската комисия и службата за борба с измамите - ОЛАФ.[4]

Публичните скандали с Калина Илиева

След избирането на Илиева за изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в 41 Народно събрание от опозицията на ГЕРБ е повдигнат въпроса, че тя не притежава ценз за заемане на длъжността. Въпреки това, едва на 28 години, Калина Илиева след спечелен конкурс е предложена за този пост от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов и назначена на него след съгласуване от министър-председателя Бойко Борисов (чл. 18, ал. 3 от ЗПЗП: Министърът на земеделието и храните след съгласуване с министър-председателя предлага на управителния съвет да избере изпълнителен директор на фонда, който е член на управителния съвет по право), като на сайта на фонда е отбелязано, че

след подбора на кандидатите, изборът бе съгласуван и одобрен от министър-председателя Бойко Борисов, каквото е изискването на Закона за подпомагане на земеделските производители, на който се базира дейността на ДФ „Земеделие”

Калина Илиева е дъщеря на началника на Софийската противопожарна служба комисар Иван Илиев.

По време на изпълнение на отговорната служба, Калина Илиева забременява, за което прекия ѝ ръководител - министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов разбира в студиото на БНР от баща ѝ в деня в който тя ражда момче.[5] По закон, принципал и компетентен орган за акредитация на Държавен фонд "Земеделие" като разплащателна агенция е министъра на земеделието и храните - в случая Мирослав Найденов.

В края на месец ноември 2010 г. става ясно от изпратено съобщение до редакцията на вестник "168 часа" от Гизела Хютингер, пресаташе на Висшия институт по техника и икономика в Берлин:

Мога да потвърдя, че госпожа Калина Иванова Илиева не е завършила образованието си във Висшия институт по техника и икономика в Берлин.

Тя не е получила диплома за завършен седемсеместриален курс на обучение по бакалавърската програма, нито е получила магистърска степен през 2007 година, както самата твърди.

Висшият институт по техника и икономика в Берлин я е изключил, тъй като тя никога не е положила изпит.

Висшият институт по техника и икономика в Берлин ще съобщи за извършеното престъпление в полицията, а именно фалшифициране на документи.

Явно г-жа Илиева е подправила подписа на президента професор доктор Михаел Хайне, както и печата на Висшия институт по техника и икономика в Берлин.

В същото време Висшият институт по техника и икономика в Берлин ще информира властите в България и в Брюксел за това престъпление.

Гизела Хютингер, пресаташе на Висшия институт по техника и икономика в Берлин.

, че така обявения от Калина Илиева висш образователен ценз е фалшив, което се установява от отговора от института на запитване от вестника.[6] От изнесеното в пресата става ясно, че германската прокуратура[7] започва разследване за извършено криминално престъпление от Калина Илиева. Това изправя България пред международен скандал, подобен на този с "делото Борилски" за убийството на българския студент по право в Париж, чието убийство от негов съученик с помагачи е разследвано и приключено от френската полиция. След дипломатическа намеса за ново разглеждане от българския съд, наказателното дело завършва най-накрая с осъдителни присъди. В случая с Калина Илиева не става ясно дали бъдещото следствено и наказателно съдебно дело ще се гледа в Берлин, за което ще се наложи и бъде изискано от българските власти екстрадирането на Калина Илиева в Германия. Остава висящ и твърде съществения въпрос за действителността на актовете и разплащанията извършени от Държавна агенция "Земеделие" с подписа на Илиева, и евентуалното ново и окончателно спиране на европейските плащания за България, въпреки че според надзорникът и акредитиращ разплащателната агенция Държавен фонд "Земеделие" няма такава опасност.[8] Мирослав Найденов заявява:

Нелепа е ситуацията. Искрено, искрено се надявам и ще ми се да не вярвам, че това е истина. Просто, ако това е истина, дано е станала някаква наистина огромна грешка. Не ми се иска да мисля, тъй като това би било огромно петно въобще за българската администрация

Само месец преди това изказване министърът на ГЕРБ откровено заявява:

Калина Илиева е освободена не заради признаване на кадрова грешка, а поради обективната й невъзможност да изпълнява задълженията си към момента

[9]

Пред вестник "Труд" Валери Първанов, зам-главен прокурор, заявява по повод скандала с фалшивата диплома на Калина Илиева, че

хората, които са имали взаимоотношения с фонд “Земеделие”, печелили са проекти, получавали са пари по различни програми с нейния подпис, могат да са спокойни - интересите им не са застрашени

, понеже актовете издадени от бившия изпълнителен директор на фонда не били нищожни според заместника на Главния прокурор на България, с оглед стабилността на гражданския оборот.

С подписа на Калина Илиева са изплатени 721 594 725 лева средства на ЕС за времето от 18 август 2009 г. до 8 октомври 2010 г., през което тя е начело на Държавен фонд "Земеделие".[10]

Нарицателно

След скандала името на главната героиня става нарицателно за назначени от ГЕРБ некомпетентни кадри в държавното управление.

Пресконференция - "Колко "калинки" са назначени в държавната администрация при управлението на ГЕРБ ?"

Опозицията: Вече не говорим за управление на „Калинки”, а на „Снежинки”

Източници