Правова държава

Политически идеал, според който конституционните разпоредби в държавата трябва да са ефективни, да бъдат прилагани и спазвани. Тази обща концепция се използва в различни значения. Общият елемент е, че законността е необходимо условие за функционирането на демократичните общества. Върховенството на правото предполага, че държавното управление трябва да се води според законите. В този смисъл това означава, че гражданите, които са засегнати от управленско решение, могат да оспорят законността му пред съд, ръководен от независим съдия.

От Античността насам концепцията за върховенство на правото непрекъснато се развива. Често при различните й интерпретации се включват морални или политически идеи, свързани с определени представи за справедливост, с идеята за човешки права. Върховенството на правото е тясно свързано с конституционализма. Днес се смята, че същността на върховенството на правото е в това, че действията както на всички граждани, така и на властите в държавата трябва да бъдат ограничени от публични закони. За тази цел законите трябва да са разбираеми, ясни, достъпни, с еднаква сила за всички, да осигуряват защита на основните човешки права. Правосъдието и правораздаването трябва да са обективни и безпристрастни, управляващите и държавните служители на всички нива трябва да се придържат строго в рамките на правомощията си, а държавите – да спазват задълженията си по разпоредбите на международното право.

В по-широките си формулировки концепцията за върховенството на правото насърчава ограничаване намесата на държавата. Върховенството на правото може да служи и като средство за осигуряване на социален ред, тъй като равенството пред законите и независимостта на съдебния процес правят по-поносими съществуващите различия в обществото. Влиянието му зависи и от способността на съдилищата да олицетворяват независимата и безпристрастна съдебна власт.

Източници

<Българско училище за политика>

Външни препратки

Сайт на Българското училище за политика