ПФК „Черно море“ (Варна)

Черно море
	Черно море
	Емблема на футболния клуб
Прозвище	„моряците"
Основан	18 февруари 1945
Държава	България
Стадион	„Тича“
Капацитет	8250
Собственик	ТИМ
Президент	Марин Маринов
Старши треньор	Георги Иванов – Гонзо
Първенство	„А“ ФГ
2012/13	„А“ ФГ, 10-о
Уебсайт	chernomorepfc.bg
Екипи и цветове
Домакин	Гост
	ПФК „Черно море“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.

ПФК Черно море (Варна) е български футболен отбор от Варна.

История

Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960)

През 1945 година ЦК на БКП взема решение отборите на Тича и Владислав да се обединят под името ТВ–45 и така на практика е създаден Черно море. В периода до 1959 година Черно море сменя няколко различни наименования.

През сезон 1948/49 под името Ботев е един от 10-те отбора, които вземат участие в първото издание на новосформираната „А“ група. Варненци завършват сезона на 6-о място, а нападателят на тима Недко Недев става голмайстор на първенството с 11 попадения. На следващата година обаче комунистическата власт взема решение за поредна реорганизация на футбола по съветски модел. Без нито един мач Ботев, който е под шапката на военните, е изпратен директно в третото ниво. Останалите армейски отбори са обединени в един – Отбор на народната войска (София), бъдещият ЦСКА. Всичко това е направено, тъй като на квалификационния турнир за попълване на новия формат на майсторската група ЦСКА остава на 6-о място и по право трябва да участва в „Б“ група.

Въпреки изхвърлянето си с две нива по-надолу клубът успява да запази най-добрите си играчи – Недев, Георги Радев, Илия Апостолов и капитанът Димитър Стефанов. Остава и треньорът Иван Моканов, който бързо връща отбора в „А“ група. Две години по-късно, вече под името „ВМС“, моряците отново са при майсторите. Освен това Моканов успява да интегрира в първия състав няколко изключително талантливи млади играчи като вратаря Иван Дервентски и крилото Спас Киров. С тяхна помощ през 1953 г. ВМС завършва на 3-о място. Вместо с бронзови медали обаче футболистите са наградени с грамоти.

Сезон 1955 е един от най-странните и най-тъжните сезони за отбора. Той започва страхотно първенството и в първите 5 кръга побеждава пет от шестте софийски клуба – ЦСКА, Локомотив, Славия, Левски и Завод 12. В морската столица започват да говорят за титла и никой дори не предполага какво ще последва. В следващите 10 срещи варненци вземат само 1 точка и в крайна сметка изпадат.

Силен тим, но без успехи (1960 – 1975)

В края на 50-те години в Черно море се сменят поколенията, а треньорът Моканов изгражда нов силен отбор, съставен предимно от собствени кадри, който оформя гръбнака на тима през следващите 15 години. В състава са интегрирани вратарят Иван Иванов, защитниците Димитър Боснов, Янко Атанасов, и Иван Василев, халфовете Стефан Янев и Абил Билялов. В средата на 60-те години в отбора влизат също Божил Колев, Кеворк Тахмисян, Здравко Митев и Стефан Богомилов.По една или друга причина обаче, този състав така и не постига значими успехи. От 1960 г. до 1975 г. Черно море неизменно е част от „А“ група, като отборът винаги завършва в горната половина на таблицата. Голяма част от гостуванията на столичните отбори във Варна се превръщат в истински кошмар за тях. Въпреки това обаче тимът стига само до едно четвърто място през сезон 1968/69.

Първо евроучастие (1975 – 1990)

През сезон 1975/76 Черно море завършва на предпоследно място в първенството и изпада в „Б“ група. Там „моряците“ престояват една година преди отново да се завърнат при майсторите. Сред новите звезди са Тодор Марев, Тодор Атанасов и Рафи Рафиев. През сезон 1981/82 Черно море завършва на 4-о място и се класира за летния турнир „Интертото“. Представянето е повече от прилично. Във Варна са надиграни с по 2:0 белгийския Стандард и датския Видовре, а срещата с немския Леверкузен завършва 1:1. Като гост Черно море пада с 1:3 в Белгия и с 0:3 в Германия, а в Дания завършва 1:1.

В следващите четири сезона Черно море неизменно е в средата на таблицата, но през 1986 г. изпада във втория ешелон. Две години по-късно се завръща в „А“ група, но с идването на промените за „моряците“ настъпват трудни години.

Трудности, мъчителен преход (1990 – 1999)

90-те години безспорно са най-тежкият период в историята на Черно море. Сменят се редица президенти, но нито един от тях не може да се задържи трайно на управленския стол. Това са Георги Колев, Явор Недев, Антон Димитров, Валентин Рашев, Атанас Атанасов – Кеби, Пламен Тимев – Ганди, Тодор Михнев и Георги Георгиев. За цяло десетилетие „моряците“ участват в „А“ група само през сезон 1993/94. През останалото време се лутат във втория ешелон, а през 1998 г. дори са на прага да изпаднат във „В“ група.

Завръщане в „А“ група (1999 – 2004)

Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успява да изведе тима от блатото. През 2000 г. Черно море завършва на 1-во място в „Б“ група и се завръща сред най-добрите български отбори.

През 2002 г. издръжката на „моряците“ е поета от крупния бизнесмен Илия Павлов. Той назначава за старши треньор на тима Велислав Вуцов и не жали средства тимът да се нареди сред водещите отбори. Привлечени са редица доказани имена като националния вратар Здравко Здравков, опитните защитници Адалберт Зафиров и Гошо Гинчев, от Литекс идват Марин Петров и Стефан Юруков. Взети са и няколко класни чужденци като Лусио Вагнер, Омониго Темиле, малтийския национал Даниел Богданович и Дарко Спалевич от Цървена звезда. Усилията дават резултати и през пролетта на сезон 2002/03 се нижат победа след победа. Черно море побеждава дори Литекс в Ловеч и бъдещия шампион ЦСКА в София. Целият проект за възраждането на клуба обаче рухва на 7 март 2003 г., когато Илия Павлов е застрелян.

След убийството му Черно море изпада във финансова криза и е на път да прекрати съществуването си. За втори път обаче на сцената излиза Красен Кралев, който временно закърпва положението и заедно с кмета на града Кирил Йорданов намират нови собственици в лицето на мощната финансова групировка ТИМ.

Ерата на ТИМ (от 2004 г.)

Новите собственици в лицето на Марин Митев и Иво Каменов се целят в евротурнирите. Варненци са близо до това през 2006 г., когато под ръководството на Ясен Петров отборът достига финал за Купата на България. На Националния стадион тимът губи с 1:3 от ЦСКА.

Година по-късно Черно море за втори път в историята си се класира за „Интертото“. Ясен Петров e заменен на треньорския пост от своя асистент Никола Спасов. Впоследствие Спасов се превръща в най-успешния наставник на „моряците“ от 50 години насам. Той започва престоя си с две категорични победи за Интертото над Македония Гьорче Петров – 4:0 в Скопие и 3:0 в Бургас, където отборът има право да домакинства. В следващия кръг Черно море е спрян от италианския Сампдория. Във вътрешния шампионат тимът завършва на 5-о място в класирането. Достига и нов финал за Купата на България. Той е загубен от Литекс с 0:1, но въпреки това отборът придобива правото за първи път в историята си да участва в Купата на УЕФА, тъй като лицензът на ЦСКА е отнет.

Черно море изиграва 6 мача в дебютното си участие в турнира, воден от своя капитан и лидер Сашо Александров. Във втория квалификационен кръг е отстранен категорично андорския Сант Жулия след две победи с 4:0 и с 5:0. В следващият кръг варненци се справят с израелския Макаби (Нетаня), воден от Лотар Матеус – 1:1 като гост и 2:0 в България. Така се стига до първия основен кръг на надпреварата, където съперник е Щутгарт. На Националния стадион Черно море губи с 1:2, но като гост е близо до сензацията. До 82-ата минута на мача резултатът е 2:0 за българите с голове на Йордан Юруков и Георги Илиев, но в крайна сметка двубоя завършва 2:2 и възпитаниците на Никола Спасов са елиминирани. През същия сезон в „А“ група Черно море завършва на трето място и изравнява най-доброто си постижение в „А“ група. Това означава ново участие в Купата на УЕФА, която вече се нарича Лига Европа. Във втория предварителен кръг Черно море отстранява молдовския Искра-Стал след две победи с 1:0 и 3:0, но в третия отпада от холандския ПСВ Айндховен.

От 17 декември 2012 година старши треньор на тима е Георги Иванов – Гонзо.^[2]

Наименования

ТВ-45 (Тича-Владислав-45) (18.02.1945 – 1947)
ТВП (Тича-Владислав-Приморец, 1947)
Ботев (Варна) (1948 – 1949)
Ботев при ВМС (1949 – 1950)
ВМС (1950 – 1955)
ДНА Варна (1955 – 1956)
СКНА (1956 – 1957)
АСК Ботев (Варна) (1957 – 1959)
Черно море (от 1959 г.)

Екипи

В отделни периоди Черно море играе в различни екипи – изцяло бели, бели фланелки със зелени гащета, червени екипи, синьо-бели фланелки и черни гащета; зелено-бели вертикални райета, синьо-бели хоризонтални райета.

През 60-те екипите са зелени фланелки с бели ръкави и бели гащета или чисто зелени фланелки и бели гащета. Зелено-белите цветове са приети като наследство от Владислав. През 70-те отборът е в изцяло зелен спортен екип.

За първи път зелено-бели хоризонтални райета на фланелките се появяват през 1982 г. за мача със Стандарт от „Интертото“.

Стадион

Отборът домакинства срещите си на стадион „Тича“, който се намира във варненския квартал Чайка и е с капацитет от 8250 седящи места. Разполага с две трибуни – северна (4000 места) и южна (4250). 1250 места от южната трибуна са покрити с козирка. Входовете са три, като единия е специално за гостуващата публика. Той води към така наречената клетка, която е за 400 души.

През 90-те години стадионът е прекръстен на „Тича“.

Последните 10 сезона

Основна статия: ПФК Черно море (Варна) през сезоните

Сезон	Група	Място	М	П	Р	З	Г.Р.	Т	Купа на България
2003/04	„А“ ФГ	6	30	10	8	12	45:53	38	1/8-финал
2004/05	„А“ ФГ	8	30	10	5	15	30:38	43	1/16-финал
2005/06	„А“ ФГ	8	30	10	7	17	29:27	37	Финал
2006/07	„А“ ФГ	6	30	14	5	11	35:29	47	1/8-финал
2007/08	„А“ ФГ	5	30	13	9	8	40:26	48	Финал
2008/09	„А“ ФГ	3	30	18	6	6	48:19	60	1/16-финал
2009/10	„А“ ФГ	7	30	13	9	8	40:28	48	1/4-финал
2010/11	„А“ ФГ	6	30	15	6	9	36:28	51	1/4-финал
2011/12	„А“ ФГ	7	30	16	4	10	46:25	52	1/16-финал
2012/13	„А“ ФГ	10	30	9	8	13	33:39	35	1/8-финал

Успехи

3 място в „А“ ФГ – 1953 и 2008/09.
4 място в „А“ ФГ – 1968/69 и 1981/82.
Финалист за Купата на България – 2005/06 и 2007/08.
Финалист за Купата на Съветската армия (неофициален турнир) – 1984/85 и 1987/88

Състав 2012/2013

Вратари
01	Емил Михайлов
33	Георги Китанов
37	Георги Ставрев

Защитници
03	Росен Колев
04	Детелин Димитров
15	Александър Александров
16	Слави Сталев
18	Себастиан Комел
25	Сашо Александров
26	Георги Радев
91	Живко Атанасов

Халфове
05	Самуел Камазола
06	Еденилсон Бергонси
07	Бекир Расим
11	Симеон Райков
13	Тодор Колев
21	Георги Илиев
23	Симеон Симеонов
30	Илиян Капитанов
83	Кристиан Идалго

Нападатели
09	Ермес Паломино
14	Георги Божилов
19	Брус Инканго
99	Атанас Илиев

пом. треньори
	Стоян Ставрев
	Емануил Луканов

Легенди

Шаблон:Col-begin-small

| style="text-align:left; vertical-align:top;width:33.33%;" |

|}

Чужденци, играли за отбора

Шаблон:Col-begin-small

| style="text-align:left; vertical-align:top;width:33.33%;" |

|}

Химн

Да вдигнем чаши за това, че отборът най-любим
на зеления велик стадион пак врага е победил!

Зелени фенове сме ний, нас ни свързва любовта
към отбора най-велик в света що е в нашите сърца!

От Варна сме от град велик там е Черното море
разбива всичко на света що на пътя му се спре!

Зелено знаме щом се вей всички стават на крака
за морето песен щом се пей враговете ни мълчат!

Зелени са нашите сърца, зелена е и нашата душа
зелено е всичко на света, зелена е дори и купата!

И нека да се съберем, да запеем песента
и с пълни чаши във ръка да празнуваме победата!

Източници

Външни препратки

Официална страница на Черно море

[1] Bulgarian clubs.eu - Cherno More Varna

[2] Георги Иванов е новият ст. треньор на Черно море

[1]

[2]