Български акционни комитети: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| (Не са показани 33 междинни версии от 9 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{организация}} |
|||
'''Българските акционни комитети''' са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|анексията]] на по-голямата част от областта от България след разгрома на [[Югославия]] и [[Гърция]] от [[Германия]] по време на Втората световна война. |
'''Българските акционни комитети''' са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|анексията]] на по-голямата част от областта от България след разгрома на [[Кралство Югославия]] и [[Гърция]] от [[Германия]] по време на Втората световна война. |
||
== Предистория == |
== Предистория == |
||
[[Файл:Bulgarian army 1941.jpg|мини|300px|Македонски българи посрещат българските войски през април 1941 година.]] |
[[Файл:Bulgarian army 1941.jpg|мини|300px|Македонски българи посрещат българските войски през април 1941 година.]] |
||
Появата на българските комитети е обусловена от инвазията в Югославия от Нацистка Германия, която предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от [[Македонски българи|македонските българи]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/mac41.html Македония 1941 Възкресение] (''Macedonia 1941 Resurrection''), Сотир Нанев (Sotir Nanev), Sofia 1942, reprinted Sofia 1993, p. 15</ref><ref>Историја на македонскиот народ, Скопје, 1988, с. 257, 261, (History of Macedonain people, Skopje 1988, p. 257, 261), Апостолов, Александар. Колонизацијата на Македонија во стара Јгославија, Скопје, „Мисла“, без дата, с. 205</ref> Те също са окуражавани от приятелските взаимоотношения между Нацистка Германия и [[България]] и от надеждата, че след като германската армия си замине, българската ще я последва в заемането на териториите. Сърбите на отговорни постове напускат по-голямата част от региона, не защото се страхуват от германците, а главно поради репресиите на местната българска популация.<ref name=Nanev>''[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/mac41.html Македония 1941 Възкресение]'' (''Macedonia 1941 Resurrection''), Сотир Нанев (Sotir Nanev), 1942, reprinted 1993 with ISBN 954-528-366-1, publisher Труд (Trud). Memoirs of a Macedonia-born Bulgarian lieutenant participating in the occupation of the Yugoslavian and Greek parts of Macedonia.</ref><ref>''[http://books.google.com/books?isbn:1860646247 Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States]'', by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1-86064-624-7, page 270. Extract from [[Google Books]] Посетен на 21 август 2007.</ref> |
Появата на българските комитети е обусловена от инвазията в Югославия от Нацистка Германия, която предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от [[Македонски българи|македонските българи]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/mac41.html Македония 1941 Възкресение] (''Macedonia 1941 Resurrection''), Сотир Нанев (Sotir Nanev), Sofia 1942, reprinted Sofia 1993, p. 15</ref><ref>Историја на македонскиот народ, Скопје, 1988, с. 257, 261, (History of Macedonain people, Skopje 1988, p. 257, 261), Апостолов, Александар. Колонизацијата на Македонија во стара Јгославија, Скопје, „Мисла“, без дата, с. 205</ref> Те също са окуражавани от приятелските взаимоотношения между Нацистка Германия и [[България]] и от надеждата, че след като германската армия си замине, българската ще я последва в заемането на териториите. Сърбите на отговорни постове напускат по-голямата част от региона, не защото се страхуват от германците, а главно поради репресиите на местната българска популация.<ref name="Nanev">''[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/mac41.html Македония 1941 Възкресение]'' (''Macedonia 1941 Resurrection''), Сотир Нанев (Sotir Nanev), 1942, reprinted 1993 with ISBN 954-528-366-1, publisher Труд (Trud). Memoirs of a Macedonia-born Bulgarian lieutenant participating in the occupation of the Yugoslavian and Greek parts of Macedonia.</ref><ref>''[http://books.google.com/books?isbn:1860646247 Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States]'', by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1-86064-624-7, page 270. Extract from [[Google Books]] Посетен на 21 август 2007.</ref> |
||
След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО [[Васил Хаджикимов]], заедно с адвоката [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]] преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до [[Скопие]], където се свързват с адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.<ref> |
След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО [[Васил Хаджикимов]], заедно с адвоката [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]] преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до [[Скопие]], където се свързват с адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 16 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_2.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
На 8 април в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста [[Трайко Попов (Ращак)|Трайко Попов]]. Сред присъстващите от страна на ВМРО са [[Димитър Гюзелов]], [[Димитър Чкатров]], [[Тома Кленков]] и [[Иван Пиперков]], както и привържениците на Иван Михайлов [[Димитър Цилев]], [[Трайчо Чундев]], [[Димитър Куртев]], депутатът [[Симеон Наумов|Симеон Андреев Наумов]], търговецът Исак Аладжем от Кюстендил, [[Никола Коларов]]. От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски. Главен организатор е михайловистът [[Спиро Китинчев]]. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти. Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за [[Независима Македония|свободна и независима]] под протектората на Германия, но част от дейците са за директно издигане на идеята за [[Велика България (политическа концепция)|присъединяване на Македония към България]]. Събралите се отправят незапазен апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.<ref> |
На 8 април в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста [[Трайко Попов (Ращак)|Трайко Попов]]. Сред присъстващите от страна на ВМРО са [[Димитър Гюзелов]], [[Димитър Чкатров]], [[Тома Кленков]] и [[Иван Пиперков]], както и привържениците на Иван Михайлов [[Димитър Цилев]], [[Трайчо Чундев]], [[Димитър Куртев]], депутатът [[Симеон Наумов|Симеон Андреев Наумов]], търговецът Исак Аладжем от Кюстендил, [[Никола Коларов]]. От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски. Главен организатор е михайловистът [[Спиро Китинчев]]. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти. Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за [[Независима Македония|свободна и независима]] под протектората на Германия, но част от дейците са за директно издигане на идеята за [[Велика България (политическа концепция)|присъединяване на Македония към България]]. Събралите се отправят незапазен апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 16 - 18 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_2.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
За освобождението на предалите се след апела македонски войници били образувани комитети от местното население. Пръв почин за такъв комитет е направен в [[Тетово]], където били съсредоточени хиляди военнопленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат [[Никола Павлов]]. Така е образуван първият български акционен комитет със задача да организира всенародна акция за помагане на македонските пленници и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи. |
За освобождението на предалите се след апела македонски войници били образувани комитети от местното население. Пръв почин за такъв комитет е направен в [[Тетово]], където били съсредоточени хиляди военнопленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат [[Никола Павлов]]. Така е образуван първият български акционен комитет със задача да организира всенародна акция за помагане на македонските пленници и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи. |
||
| Ред 16: | Ред 17: | ||
== Създаване == |
== Създаване == |
||
Пристигането на Стефанов и Хаджикимов на 9 април наклонява везните от независимост към присъединяване. След няколко дни срещи и консултации в Скопие на 13 април в дома на Китинчев се свиква ново голямо съвещание. На него се основава „Български централен акционен комитет на Македония“, а локалните комитети са наречени „местни“. Според точка 1 на решението на събранието организацията действа в територията, освободена от сръбско и гръцко робство, тоест и във Вардарска и в Егейска Македония. В разискванията има консенсус, че след пристигането на българските войски, функциите на комитета ще се променят към българските закони, така че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония“.<ref> |
Пристигането на Стефанов и Хаджикимов на 9 април наклонява везните от независимост към присъединяване. След няколко дни срещи и консултации в Скопие на 13 април в дома на Китинчев се свиква ново голямо съвещание. На него се основава „Български централен акционен комитет на Македония“, а локалните комитети са наречени „местни“. Според точка 1 на решението на събранието организацията действа в територията, освободена от сръбско и гръцко робство, тоест и във Вардарска и в Егейска Македония. В разискванията има консенсус, че след пристигането на българските войски, функциите на комитета ще се променят към българските закони, така че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония“.<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 10 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Makedonia">Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 10</ref> |
||
Избран е Централен комитет от 32 души. |
Избран е Централен комитет от 32 души. |
||
| Ред 34: | Ред 35: | ||
* д-р Александър Георгиев |
* д-р Александър Георгиев |
||
* д-р [[Борис Благоев]] |
* д-р [[Борис Благоев]] |
||
* [[Тома Дрангов]]<ref>Брат на [[Борис Дрангов]], виж: [http://ororm.org/backend/DataFiles/vesnik%20Oficer%20br7%20za%20e-mail%202.pdf Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 22]</ref> |
* [[Тома Дрангов]]<ref>Брат на [[Борис Дрангов]], виж: [http://ororm.org/backend/DataFiles/vesnik%20Oficer%20br7%20za%20e-mail%202.pdf Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 22] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131227070125/http://ororm.org/backend/DataFiles/vesnik%20Oficer%20br7%20za%20e-mail%202.pdf |date=2013-12-27 }}</ref> |
||
* [[Михо Михайлов]] |
* [[Михо Михайлов]] |
||
* д-р [[Дарче Христов]] |
* д-р [[Дарче Христов]] |
||
* д-р [[Дончо Зографски]] |
* д-р [[Дончо Зографски]] |
||
* [[Трайко Рибарев]] |
* [[Трайко Рибарев]] |
||
* [[Трайче Андреев]]<ref> |
* [[Трайче Андреев]]<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 87 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
| valign="top" | |
| valign="top" | |
||
* [[Янаки Шуплев|Янаки Костов Шуплев]]<ref> |
* [[Янаки Шуплев|Янаки Костов Шуплев]]<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 87 - 88 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
* [[Благой Димчев]] |
* [[Благой Димчев]] |
||
* поп [[Стоил Давидов]] |
* поп [[Стоил Давидов]] |
||
| Ред 71: | Ред 72: | ||
* [[Иван Пиперков]] – съветник |
* [[Иван Пиперков]] – съветник |
||
* д-р Александър Георгиев – съветник |
* д-р Александър Георгиев – съветник |
||
* [[Илия Атанасов]] - съветник.<ref> |
* [[Илия Атанасов]] - съветник.<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 88 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>[http://harrybg.blogspot.bg/2007/09/blog-post.html Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“]</ref><ref name="Makedonia" /> |
||
Първата задача на Централния комитет е да се организира предаването на управлението на общината в Скопие от заварените сръбски общински органи.<ref> |
Първата задача на Централния комитет е да се организира предаването на управлението на общината в Скопие от заварените сръбски общински органи.<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 87 - 88 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_2.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
Членовете на ЦК, начело с Хаджикимов, започват активни обиколки из Македония и местни български акционни комитети са основани във [[Велес]], [[Битоля]], [[Ресен]], [[Дебър]], [[Свети Никола (град)|Свети Никола]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], Щип, [[Кавадарци]], [[Кочани]], [[Тетово]], [[Виница (Република Македония)|Виница]], [[Гостивар]], [[Струга]], [[Лерин]], [[Воден]] и други<ref name="Makedonia" />. Във Велес българските акционни комитети получават активна подкрепа от популярни комунистически функционери като [[Панко Брашнаров]] и [[Страхил Гигов]].<ref> |
Членовете на ЦК, начело с Хаджикимов, започват активни обиколки из Македония и местни български акционни комитети са основани във [[Велес]], [[Битоля]], [[Ресен]], [[Дебър]], [[Свети Никола (град)|Свети Никола]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], Щип, [[Кавадарци]], [[Кочани]], [[Тетово]], [[Виница (Република Македония)|Виница]], [[Гостивар]], [[Струга]], [[Лерин]], [[Воден]] и други<ref name="Makedonia" />. Във Велес българските акционни комитети получават активна подкрепа от популярни комунистически функционери като [[Панко Брашнаров]] и [[Страхил Гигов]].<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 28, 96 - 97 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Оглавявания от [[Методи Шатаров]] [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненски комитет към ЮКП]] благосклонното се отнася към създаването на българските комитети във всички градове на Вардарска Македония непосредствено след влизането на [[Германия|германските]] и преди навлизането на [[България|българските]] войски.След Кочани В. Хаджикимов отива в село Виница, където на 18 април 1941 г. се създава местен български акционен комитет. Начело на изпълнителния съвет е председателят на акционния комитет Тодор Иванов. Подпредседател е старият войвода Борис Паликрушев, секретар Лазар Иванов, касиер Тодор Герасимов, а за съветници са избрани свещеник Иван Стойков, Милан Арсов, Траян Дуданов, Симеон Герасимов, Тодор Бамов, Тодор Карамаков, Стоимен Иванов и Стоян Панев (документ № 13). [3] |
||
{| class="wikitable collapsible collapsed" |
{| class="wikitable collapsible collapsed" |
||
| Ред 84: | Ред 85: | ||
! || Изпълнителен комитет || |
! || Изпълнителен комитет || |
||
|- |
|- |
||
|| 1. || Лазар Крепиев || председател |
|| 1. || [[Лазар Крепиев]] || председател |
||
|- |
|- |
||
|| 2. || Борис Андреев || подпредседател |
|| 2. || Борис Андреев || подпредседател |
||
| Ред 100: | Ред 101: | ||
|| 8. || д-р Димче Смилев || съветник |
|| 8. || д-р Димче Смилев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 9. || [[Страхил Гигов]] || съветник<ref> |
|| 9. || [[Страхил Гигов]] || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 97 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 152: | Ред 153: | ||
|| 33. || Васил Зафирчев || |
|| 33. || Васил Зафирчев || |
||
|- |
|- |
||
|| 34. || Ангел Мазнев<ref> |
|| 34. || Ангел Мазнев<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 96 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Щип]] || 17 април 1941 |
! || [[Щип]] || 17 април 1941 |
||
| Ред 160: | Ред 161: | ||
|| 1. || [[Димитър Хаджигригоров]] (Хаджиглигоров) || председател |
|| 1. || [[Димитър Хаджигригоров]] (Хаджиглигоров) || председател |
||
|- |
|- |
||
|| 2. || д-р Тодор Гичев || подпредседател |
|| 2. || д-р [[Тодор Гичев]] || подпредседател |
||
|- |
|- |
||
|| 3. || Любен Митров<ref>Или Миров.</ref> || секретар |
|| 3. || Любен Митров<ref>Или Миров.</ref> || секретар |
||
| Ред 170: | Ред 171: | ||
|| 6. || Мише Икономов<ref>Или Митко Икономов.</ref> || съветник |
|| 6. || Мише Икономов<ref>Или Митко Икономов.</ref> || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 7. || Славко Гърличков || съветник |
|| 7. || [[Славко Гърличков]] || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 8. || Мише Муфтиев || съветник |
|| 8. || Мише Муфтиев || съветник |
||
| Ред 182: | Ред 183: | ||
|| 12. || Трайчо Хаджипецов || съветник |
|| 12. || Трайчо Хаджипецов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 13. || Коце Николов || съветник<ref> |
|| 13. || Коце Николов || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 99 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 218: | Ред 219: | ||
|| 29. || Иван Зрънцев || |
|| 29. || Иван Зрънцев || |
||
|- |
|- |
||
|| 30. || Панчо Бърдаров<ref> |
|| 30. || Панчо Бърдаров<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 98 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Кочани]] || |
! || [[Кочани]] || |
||
| Ред 242: | Ред 243: | ||
|| 9. || Гошо Трендов || съветник |
|| 9. || Гошо Трендов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 10. || |
|| 10. || Петър Попов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 11. || д-р Апостолов |
|| 11. || д-р Апостолов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 12. || Тодор Нишанджиев || съветник |
|| 12. || Тодор Нишанджиев || съветник |
||
| Ред 282: | Ред 283: | ||
|| 28. || д-р Стоян Илиев || |
|| 28. || д-р Стоян Илиев || |
||
|- |
|- |
||
|| 29. || Тодор Манасиев<ref> |
|| 29. || Тодор Манасиев<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 111 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
|| 30. || Петър Попов || |
|| 30. || Петър Попов || |
||
| Ред 312: | Ред 313: | ||
|| 43. || Ал. Теодосиев || |
|| 43. || Ал. Теодосиев || |
||
|- |
|- |
||
|| 44. || Димитър Теохаров<ref> |
|| 44. || Димитър Теохаров<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 31 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_1_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Виница (Република Македония)|Виница]] || 18 април 1941 |
! || [[Виница (Република Македония)|Виница]] || 18 април 1941 |
||
| Ред 340: | Ред 341: | ||
|| 11. || Стоимен Иванов || съветник |
|| 11. || Стоимен Иванов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 12. || Стоян Панев<ref>Или Панов.</ref> || съветник<ref |
|| 12. || Стоян Панев<ref>Или Панов.</ref> || съветник<ref name="Минчев 100">{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 100 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 358: | Ред 359: | ||
|| 19. || Иван Методиев Иванов || |
|| 19. || Иван Методиев Иванов || |
||
|- |
|- |
||
|| 20. || Блажо Георгиев<ref> |
|| 20. || Блажо Георгиев<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 99 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
|| 21. || Траян Дуданов || |
|| 21. || Траян Дуданов || |
||
| Ред 376: | Ред 377: | ||
|| 28. || Крум Бояджиев || |
|| 28. || Крум Бояджиев || |
||
|- |
|- |
||
|| 29. || Блаже Каразафиров<ref |
|| 29. || Блаже Каразафиров<ref name="Минчев 100"/> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Куманово]] || 18 април 1941 |
! || [[Куманово]] || 18 април 1941 |
||
| Ред 400: | Ред 401: | ||
|| 9. || Тодор Спасев || съветник |
|| 9. || Тодор Спасев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 10. || Никола Пешев || съветник<ref |
|| 10. || Никола Пешев || съветник<ref name="Минчев 101">{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 101 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 430: | Ред 431: | ||
|| 23. || Иван Митев || |
|| 23. || Иван Митев || |
||
|- |
|- |
||
|| 24. || Димче Пешев<ref |
|| 24. || Димче Пешев<ref name="Минчев 100"/> || |
||
|- |
|- |
||
|| 25. || Димко Б. Иванов || |
|| 25. || Димко Б. Иванов || |
||
| Ред 482: | Ред 483: | ||
|| 49. || Герасим Андреев || |
|| 49. || Герасим Андреев || |
||
|- |
|- |
||
|| 50. || Страшко Байловски<ref |
|| 50. || Страшко Байловски<ref name="Минчев 101"/> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Свети Никола (град)|Свети Никола]] || 21 април 1941 |
! || [[Свети Никола (град)|Свети Никола]] || 21 април 1941 |
||
| Ред 556: | Ред 557: | ||
|| 33. || Славко Апостолов || |
|| 33. || Славко Апостолов || |
||
|- |
|- |
||
|| 34. || Никола Горазов<ref> |
|| 34. || Никола Горазов<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 102 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Гостивар]] || 23 април 1941 |
! || [[Гостивар]] || 23 април 1941 |
||
| Ред 584: | Ред 585: | ||
|| 11. || [неразчетено име] || съветник |
|| 11. || [неразчетено име] || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 12. || Кръсто Митов || съветник<ref> |
|| 12. || Кръсто Митов || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 103 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || [[Дебър]] || 24 април 1941 |
! || [[Дебър]] || 24 април 1941 |
||
| Ред 632: | Ред 633: | ||
|| 15. || Серко Йовчев || съветник |
|| 15. || Серко Йовчев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 16. || поп Русе Тасев || съветник<ref> |
|| 16. || поп Русе Тасев || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 104 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
|| 19. || Кирил Стефанов || съветник |
|| 19. || Кирил Стефанов || съветник |
||
| Ред 638: | Ред 639: | ||
|| 20. || нечетливо име || съветник |
|| 20. || нечетливо име || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 15. || Яков Кунев || съветник<ref> |
|| 15. || Яков Кунев || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 105 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || [[Струга]] || 21 април 1941 |
! || [[Струга]] || 21 април 1941 |
||
| Ред 652: | Ред 653: | ||
|| 4. || Борис Чакър || втори секретар |
|| 4. || Борис Чакър || втори секретар |
||
|- |
|- |
||
|| 5. || Кръсто Билянов || касиер |
|| 5. || [[Кръсто Билянов]] || касиер |
||
|- |
|- |
||
|| 6. || Виктор Несторов || съветник |
|| 6. || Виктор Несторов || съветник |
||
| Ред 678: | Ред 679: | ||
|| 16. || Димитър Матов || |
|| 16. || Димитър Матов || |
||
|- |
|- |
||
|| 17. || [[Милан Танчев]] || |
|| 17. || [[Милан Танчев (Струга)|Милан Танчев]] || |
||
|- |
|- |
||
|| 18. || Ламбе Матов || |
|| 18. || Ламбе Матов || |
||
| Ред 712: | Ред 713: | ||
|| 33. || Кръстю Миладинов || |
|| 33. || Кръстю Миладинов || |
||
|- |
|- |
||
|| 34. || [неразчетено] Матов<ref> |
|| 34. || [неразчетено] Матов<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 106 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Битоля]] || 25 април 1941 |
! || [[Битоля]] || 25 април 1941 |
||
| Ред 732: | Ред 733: | ||
|| 7. || Тръпко Топков || съветник |
|| 7. || Тръпко Топков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 8. || [[Никола |
|| 8. || [[Никола Алтъпармаков (Доленци)|Никола Алтипармаков Долинчанец]] || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 9. || Михаил Франгов || съветник |
|| 9. || Михаил Франгов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 10. || Ахил Димитров || съветник |
|| 10. || [[Ахил Чальовски|Ахил Димитров]] || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 11. || Петър Михайлов || съветник |
|| 11. || Петър Михайлов || съветник |
||
| Ред 744: | Ред 745: | ||
|| 13. || Вангел Ацев, юрист || съветник |
|| 13. || Вангел Ацев, юрист || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| 14. || Божин Стефанов || съветник<ref> |
|| 14. || Божин Стефанов || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 111 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 804: | Ред 805: | ||
|| 42. || Стефан Кузманов || |
|| 42. || Стефан Кузманов || |
||
|- |
|- |
||
|| 43. || Мендо Илиев |
|| 43. || Мендо Илиев<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 110 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || 26 април 1941 |
! || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || 26 април 1941 |
||
| Ред 810: | Ред 811: | ||
! || Изпълнителен комитет || |
! || Изпълнителен комитет || |
||
|- |
|- |
||
|| || [[Милан Небреклиев]] || председател |
|| 1.|| [[Милан Небреклиев]] || председател |
||
|- |
|- |
||
|| || [[Димитър Чкатров]] || подпредседател |
|| 2.|| [[Димитър Чкатров]] || подпредседател |
||
|- |
|- |
||
|| || Александър Хаджиздравев || секретар |
|| 3.|| Александър Хаджиздравев || секретар |
||
|- |
|- |
||
|| || Хараламби Ачев || касиер |
|| 4.|| Хараламби Ачев || касиер |
||
|- |
|- |
||
|| || Коста Милчинов || съветник |
|| 5.|| Коста Милчинов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Коста Жаблянков || съветник |
|| 6.|| Коста Жаблянков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Милан Е. Йосков || съветник<ref |
|| 7.|| Милан Е. Йосков || съветник<ref name="Минчев 113">{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 113 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Културно-просветна комисия || |
! || Културно-просветна комисия || |
||
|- |
|- |
||
|| 1. || [[Панче Хаджиздравев]] |
|| 1. || [[Панче Хаджиздравев]] || български гимназиален учител |
||
|- |
|- |
||
|| 2. || Георги Дамев || свещеник |
|| 2. || Георги Дамев || свещеник |
||
| Ред 832: | Ред 833: | ||
|| 3. || Спасе Мирчев || столар |
|| 3. || Спасе Мирчев || столар |
||
|- |
|- |
||
|| 4. || [[Петър Тренков]] |
|| 4. || [[Петър Тренков]] || български основен учител |
||
|- |
|- |
||
|| 5. || [[Коце Ковилов]] || |
|| 5. || [[Коце Ковилов]] || |
||
| Ред 962: | Ред 963: | ||
|| 65. || Борис Симеонов || градинар |
|| 65. || Борис Симеонов || градинар |
||
|- |
|- |
||
|| 66. || Лазар Патов || градинар<ref> |
|| 66. || Лазар Патов || градинар<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 112 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
|| 67. || Коста [нечетливо] || касапин |
|| 67. || Коста [нечетливо] || касапин |
||
| Ред 1002: | Ред 1003: | ||
|| 85. || Петър Цуцулов || |
|| 85. || Петър Цуцулов || |
||
|- |
|- |
||
|| 86. || Тане Латвиков<ref |
|| 86. || Тане Латвиков<ref name="Минчев 113"/> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Гевгели]] || 29 май 1941 |
! || [[Гевгели]] || 29 май 1941 |
||
| Ред 1008: | Ред 1009: | ||
! || Изпълнителен комитет || |
! || Изпълнителен комитет || |
||
|- |
|- |
||
|| || д-р Мицев || председател |
|| 1.|| д-р [[Димитър Мицев]] || председател |
||
|- |
|- |
||
|| || Александър Хаджинаков || подпредседател |
|| 2.|| Александър Хаджинаков || подпредседател |
||
|- |
|- |
||
|| || Тодор Мандалов || секретар |
|| 3|| Тодор Мандалов || секретар |
||
|- |
|- |
||
|| || Христо Пакетчиев || подсекретар |
|| 4.|| [[Христо Пакетчиев]] || подсекретар |
||
|- |
|- |
||
|| || Васил Х. Каркалашев || касиер |
|| 5.|| Васил Х. Каркалашев || касиер |
||
|- |
|- |
||
|| || Тошо Делимитров || съветник |
|| 6.|| Тошо Делимитров || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Григор Арнаудов || съветник |
|| 7.|| Григор Арнаудов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Тодор Бутрев || съветник |
|| 8.|| Тодор Бутрев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || поп Илия || съветник |
|| 9.|| поп Илия || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Георги Камберов || съветник |
|| 10.|| Георги Камберов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Янко Чолков || съветник |
|| 11.|| Янко Чолков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Георги Ковачев || съветник |
|| 12.|| Георги Ковачев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Горги Чавдарев || съветник |
|| 13.|| Горги Чавдарев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Христо Байков || съветник |
|| 14.|| Христо Байков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || д-р Гърков || съветник |
|| 15.|| д-р Гърков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Христо Ортаков || съветник |
|| 16.|| Христо Ортаков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Тома Анчов || съветник |
|| 17.|| Тома Анчов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Христо Ангов || съветник |
|| 18.|| Христо Ангов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Тома Хаджимитров || съветник |
|| 19.|| Тома Хаджимитров || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Борис Камберов || съветник<ref> |
|| 20.|| Борис Камберов || съветник<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 116 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 1100: | Ред 1101: | ||
|| 25. || Христо Байков || казанджия |
|| 25. || Христо Байков || казанджия |
||
|- |
|- |
||
|| 26. || Христо Бързилов || |
|| 26. || [[Христо Бързилов]] || |
||
|- |
|- |
||
|| 27. || Христо Баялцалиев || |
|| 27. || Христо Баялцалиев || |
||
| Ред 1110: | Ред 1111: | ||
|| 30. || Кирил Минов || |
|| 30. || Кирил Минов || |
||
|- |
|- |
||
|| 31. || Иван Ралев<ref |
|| 31. || Иван Ралев<ref name="Минчев 106">{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 106 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
|| 32. || Петър Тучев || |
|| 32. || Петър Тучев || |
||
| Ред 1148: | Ред 1149: | ||
|| 49. || Христо Ангелов || кафеджия |
|| 49. || Христо Ангелов || кафеджия |
||
|- |
|- |
||
|| 50. || Христо Ортаков || фурнаджия<ref |
|| 50. || Христо Ортаков || фурнаджия<ref name="Минчев 116">{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 116 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>6 |
||
|- |
|- |
||
! || [[Кавадарци]] || 30 май 1941 |
! || [[Кавадарци]] || 30 май 1941 |
||
| Ред 1154: | Ред 1155: | ||
! || Изпълнителен комитет || |
! || Изпълнителен комитет || |
||
|- |
|- |
||
|| || Благой Анастасов || председател |
|| 1.|| Благой Анастасов || председател |
||
|- |
|- |
||
|| || Христо Сеизов || подпредседател |
|| 2.|| [[Христо Сеизов]] || подпредседател |
||
|- |
|- |
||
|| || Георги Бадев || първи секретар |
|| 3.|| Георги Бадев || първи секретар |
||
|- |
|- |
||
|| || Славчо Темков || втори секретар |
|| 4.|| Славчо Темков || втори секретар |
||
|- |
|- |
||
|| || Блажо Шкартов || съветник |
|| 5.|| Блажо Шкартов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Благой Еленов || съветник |
|| 6.|| Благой Еленов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Петър Тодоров || съветник |
|| 7.|| Петър Тодоров || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Никола Шишков || съветник |
|| 8.|| Никола Шишков || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Ване Хадживасилев || съветник |
|| 9.|| Ване Хадживасилев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Методи Манев || съветник |
|| 10.|| Методи Манев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Благой Григоров || съветник |
|| 11.|| Благой Григоров || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Пане Шахиязов || съветник |
|| 12.|| Пане Шахиязов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Димитър Апостолов || съветник |
|| 13.|| Димитър Апостолов || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || Христо Чулев || съветник |
|| 14.|| Христо Чулев || съветник |
||
|- |
|- |
||
|| || поп Благой Захарков || съветник<ref |
|| 15.|| поп Благой Захарков || съветник<ref name="Минчев 117">{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 117 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
|- |
|- |
||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
| Ред 1196: | Ред 1197: | ||
|| 5. || Тома Минчев || |
|| 5. || Тома Минчев || |
||
|- |
|- |
||
|| 6. || Ване Хадживасилев || търговец<ref |
|| 6. || Ване Хадживасилев || търговец<ref name="Минчев 116"/> |
||
|- |
|- |
||
|| 7. || Славейко Хаджипанов || |
|| 7. || Славейко Хаджипанов || |
||
| Ред 1278: | Ред 1279: | ||
|| 56. || Иванов || |
|| 56. || Иванов || |
||
|- |
|- |
||
|| 57. || Тодор Баджов<ref |
|| 57. || Тодор Баджов<ref name="Минчев 117"/> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Неготино]] || 13 април 1941 |
! || [[Неготино]] || 13 април 1941 |
||
| Ред 1284: | Ред 1285: | ||
! || Комитет || |
! || Комитет || |
||
|- |
|- |
||
|| 1. || Йордан Бухов || |
|| 1. || [[Йордан Бухов]] || |
||
|- |
|- |
||
|| 2. || Георги Бошков || |
|| 2. || Георги Бошков || |
||
| Ред 1296: | Ред 1297: | ||
|| 6. || Йордан Камчев || |
|| 6. || Йордан Камчев || |
||
|- |
|- |
||
|| 7. || Диме Данаилов<ref> |
|| 7. || Диме Данаилов<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 119 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Кратово]] || 2 май 1941 |
! || [[Кратово]] || 2 май 1941 |
||
| Ред 1384: | Ред 1385: | ||
|| 40. || Стефан Голубов || |
|| 40. || Стефан Голубов || |
||
|- |
|- |
||
|| 41. || Михаил П. Манасов<ref> |
|| 41. || Михаил П. Манасов<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 120 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
! || [[Лазарополе]] || 27 април 1941 |
! || [[Лазарополе]] || 27 април 1941 |
||
| Ред 1424: | Ред 1425: | ||
|| 16. || Атанас Дамянов || |
|| 16. || Атанас Дамянов || |
||
|- |
|- |
||
|| 17. || Арсо Кузев<ref> |
|| 17. || Арсо Кузев<ref>{{cite book | title = Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. | last = Минчев | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София, | isbn = | doi = | pages = 121 | url = http://macedonia.kroraina.com/dm2/dm_dokumenti.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |
||
|- |
|- |
||
|} |
|} |
||
| Ред 1440: | Ред 1441: | ||
Така пред варианта независимост Централният комитет избрира присъединяване към България. |
Така пред варианта независимост Централният комитет избрира присъединяване към България. |
||
Още преди 17 април, денят когато Кралство Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и [[Италия]] за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. От друга страна [[Иван Михайлов]] е тясно свързан с немското и италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. [[Вардарска бановина]] до река Вардар и северно от Скопие по линията [[Враня (град)|Враня]]-[[Пирот]]. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия без да се налага да води активни бойни действия. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за |
Още преди 17 април, денят когато Кралство Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и [[Италия]] за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. От друга страна [[Иван Михайлов]] е тясно свързан с немското и италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. [[Вардарска бановина]] до река Вардар и северно от Скопие по линията [[Враня (град)|Враня]]-[[Пирот]]. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия без да се налага да води активни бойни действия. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за „цар-обединител“. Малко по-късно, след допълнителни преговори, [[Охрид]] също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония. На 7 юни 1941 г. българският областен управител на Скопие [[Антон Козаров]] издава заповед с която прекратява дейността на ЦАК и на местните акционни комитети. Причина за това решение са опасенията на София, че комитетите са под влиянието на намиращия се в Загреб водач на ВМРО [[Иван Михайлов]]. |
||
Няколко години по-късно, по покана на [[Методи Андонов]] - Ченто на 2 август 1944 година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] на Първото заседание на [[АСНОМ]] са поканени да участват и двама от бившите активисти на Българските акционни комитети. [[Йордан Чкатров]] - деец на ВМРО и близък съратник на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] дава принципното си съгласие, но е арестуван и впоследствие умира в затвора, като на практика не се включва в изграждането на СФРЮ. [[Трайче Чундев]] - член на ВМРО от времето на [[Тодор Александров]] се включва в процеса и впоследствие заема отговорни постове в НР Македония, но през 1949 е арестуван и осъден на смърт заради отстояване на [[българщина]]та си.<ref>Кои беа партизаните во Македонија. Никола Петров, 1998, Скопје, стр. 61.</ref> |
Няколко години по-късно, по покана на [[Методи Андонов]] - Ченто на 2 август 1944 година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] на Първото заседание на [[АСНОМ]] са поканени да участват и двама от бившите активисти на Българските акционни комитети. [[Йордан Чкатров]] - деец на ВМРО и близък съратник на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] дава принципното си съгласие, но е арестуван и впоследствие умира в затвора, като на практика не се включва в изграждането на СФРЮ. [[Трайче Чундев]] - член на ВМРО от времето на [[Тодор Александров]] се включва в процеса и впоследствие заема отговорни постове в НР Македония, но през 1949 е арестуван и осъден на смърт заради отстояване на [[българщина]]та си.<ref>Кои беа партизаните во Македонија. Никола Петров, 1998, Скопје, стр. 61.</ref> |
||
==Виждания в Северна Македония == |
|||
[[Историография в Северна Македония|Скопската историография]] представят комитетите като създадени от "пристигнали от [[София]]" емигранти. Последните предизвикали "реакция сред великобългарските кръгове" в Скопие с цел представяне на начинанието като народно движение за изтъкване на уж българския характер на населението. Комитетите и техните активисти се приемат в Северна Македония за "профашистки" организации " и респективно за "[[колаборационизъм|колаборационисти]]".<ref>Милен Михов, ''Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 - 2005 г.'', Велико Търново, 2006, стр. 187</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Текуща версия към 19:14, 2 януари 2024
| Български акционни комитети | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1941 г. |
Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили анексията на по-голямата част от областта от България след разгрома на Кралство Югославия и Гърция от Германия по време на Втората световна война.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]
Появата на българските комитети е обусловена от инвазията в Югославия от Нацистка Германия, която предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от македонските българи.[1][2] Те също са окуражавани от приятелските взаимоотношения между Нацистка Германия и България и от надеждата, че след като германската армия си замине, българската ще я последва в заемането на териториите. Сърбите на отговорни постове напускат по-голямата част от региона, не защото се страхуват от германците, а главно поради репресиите на местната българска популация.[3][4]
След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО Васил Хаджикимов, заедно с адвоката Стефан Стефанов преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до Скопие, където се свързват с адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.[5]
На 8 април в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста Трайко Попов. Сред присъстващите от страна на ВМРО са Димитър Гюзелов, Димитър Чкатров, Тома Кленков и Иван Пиперков, както и привържениците на Иван Михайлов Димитър Цилев, Трайчо Чундев, Димитър Куртев, депутатът Симеон Андреев Наумов, търговецът Исак Аладжем от Кюстендил, Никола Коларов. От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски. Главен организатор е михайловистът Спиро Китинчев. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти. Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за свободна и независима под протектората на Германия, но част от дейците са за директно издигане на идеята за присъединяване на Македония към България. Събралите се отправят незапазен апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.[6]
За освобождението на предалите се след апела македонски войници били образувани комитети от местното население. Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово, където били съсредоточени хиляди военнопленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат Никола Павлов. Така е образуван първият български акционен комитет със задача да организира всенародна акция за помагане на македонските пленници и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи.
На 11 април министър-председателят Богдан Филов пише за събранието в дневника си:
| „ | Антони Николов ми предаде слуха, че някакъв комитет в Скопие искал да провъзгласи присъединяването на Македония към България. Говорих с Попов и решихме да използваме този случай и ако слухът не е верен да предизвикаме подобно решение. Повиках Габровски и Севов, с които проверихме този въпрос по-подробно; решихме да натоварим с тази работа Данаил Крапчев, който тия дни отива в Македония след като вземем съгласието на Царя... Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[7] | “ |
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Пристигането на Стефанов и Хаджикимов на 9 април наклонява везните от независимост към присъединяване. След няколко дни срещи и консултации в Скопие на 13 април в дома на Китинчев се свиква ново голямо съвещание. На него се основава „Български централен акционен комитет на Македония“, а локалните комитети са наречени „местни“. Според точка 1 на решението на събранието организацията действа в територията, освободена от сръбско и гръцко робство, тоест и във Вардарска и в Егейска Македония. В разискванията има консенсус, че след пристигането на българските войски, функциите на комитета ще се променят към българските закони, така че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония“.[8][9]
Избран е Централен комитет от 32 души.
|
|
Централният комитет избира Изпълнителен комитет в състав:
- Стефан Стефанов от Кратово – президент,
- Спиро Китинчев от Скопие – вицепрезидент,
- Васил Хаджикимов от Щип – секретар,
- Крум Органджиев – касиер,
- Благой Попанков – съветник
- Иван Пиперков – съветник
- д-р Александър Георгиев – съветник
- Илия Атанасов - съветник.[13][14][9]
Първата задача на Централния комитет е да се организира предаването на управлението на общината в Скопие от заварените сръбски общински органи.[15]
Членовете на ЦК, начело с Хаджикимов, започват активни обиколки из Македония и местни български акционни комитети са основани във Велес, Битоля, Ресен, Дебър, Свети Никола, Прилеп, Щип, Кавадарци, Кочани, Тетово, Виница, Гостивар, Струга, Лерин, Воден и други[9]. Във Велес българските акционни комитети получават активна подкрепа от популярни комунистически функционери като Панко Брашнаров и Страхил Гигов.[16] Оглавявания от Методи Шатаров Покрайненски комитет към ЮКП благосклонното се отнася към създаването на българските комитети във всички градове на Вардарска Македония непосредствено след влизането на германските и преди навлизането на българските войски.След Кочани В. Хаджикимов отива в село Виница, където на 18 април 1941 г. се създава местен български акционен комитет. Начело на изпълнителния съвет е председателят на акционния комитет Тодор Иванов. Подпредседател е старият войвода Борис Паликрушев, секретар Лазар Иванов, касиер Тодор Герасимов, а за съветници са избрани свещеник Иван Стойков, Милан Арсов, Траян Дуданов, Симеон Герасимов, Тодор Бамов, Тодор Карамаков, Стоимен Иванов и Стоян Панев (документ № 13). [3]
| Местни български акционни комитети | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Велес | 14 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Лазар Крепиев | председател | |||
| 2. | Борис Андреев | подпредседател | |||
| 3. | д-р Ангел Панов | секретар | |||
| 4. | Лазо Стоянов | втори секретар | |||
| 5. | Панко Брашнаров | съветник | |||
| 6. | Саздо Хаджипетрушев | съветник | |||
| 7. | Страхил Гьоргов | съветник | |||
| 8. | д-р Димче Смилев | съветник | |||
| 9. | Страхил Гигов | съветник[17] | |||
| Комитет | |||||
| 10. | Никола Тошанков | ||||
| 11. | Мино Минов | ||||
| 12. | Ацо Шукаров | ||||
| 13. | Коце Ванов | ||||
| 14. | Тоде Майсторчето | ||||
| 15. | Димче Гърбев | ||||
| 16. | Гиго Ковачов | ||||
| 17. | Йордан Сребров | ||||
| 18. | Георги Гьорчев | ||||
| 19. | Лазо Кицов | ||||
| 20. | Ангел Корабаров | ||||
| 21. | Коце Ончев | ||||
| 22. | Милан Андов | ||||
| 23. | Димко Урумов | ||||
| 24. | Никола Кирков | ||||
| 25. | Димко Страчков | ||||
| 26. | Киро Зафиров | ||||
| 27. | Коце Зафиров | ||||
| 28. | Гьошо Органджиев | ||||
| 29. | Петър Алчев | ||||
| 30. | Дамян Иванов | ||||
| 31. | Ордан Габеров | ||||
| 32. | Владо Андов | ||||
| 33. | Васил Зафирчев | ||||
| 34. | Ангел Мазнев[18] | ||||
| Щип | 17 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Димитър Хаджигригоров (Хаджиглигоров) | председател | |||
| 2. | д-р Тодор Гичев | подпредседател | |||
| 3. | Любен Митров[19] | секретар | |||
| 4. | Петър Пърлеев | подсекретар | |||
| 5. | Трайчо Станчев | съветник | |||
| 6. | Мише Икономов[20] | съветник | |||
| 7. | Славко Гърличков | съветник | |||
| 8. | Мише Муфтиев | съветник | |||
| 9. | Дончо Хаджисанков | съветник | |||
| 10. | Петър Голев | съветник | |||
| 11. | Тодор Янев | съветник | |||
| 12. | Трайчо Хаджипецов | съветник | |||
| 13. | Коце Николов | съветник[21] | |||
| Комитет | |||||
| 14. | Дончо Живадинов | ||||
| 15. | Васил Гранков | ||||
| 16. | Панчо Тонделов | ||||
| 17. | Страхил Хаджикоцев | ||||
| 18. | Коле Делипетров | ||||
| 19. | Йордан Кертъков | ||||
| 20. | Димитър Караджов | ||||
| 21. | Митко Глигоров | ||||
| 22. | Илю Ванков | ||||
| 23. | Митко Калчов | ||||
| 24. | Петър Залчев | ||||
| 25. | Александър Агов | ||||
| 26. | д-р Павел Гърличков | ||||
| 27. | Ванчо Пъркев | ||||
| 28. | Коце Пилатов | ||||
| 29. | Иван Зрънцев | ||||
| 30. | Панчо Бърдаров[22] | ||||
| Кочани | |||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Поп Глигор | председател | |||
| 2. | Благой Джидров | подпредседател | |||
| 3. | Тодор Манасиев | секретар | |||
| 4. | Любомир Ефремов | подсекретар | |||
| 5. | Методи Варадинов | касиер | |||
| 6. | Иван Двояков | съветник | |||
| 7. | Тодор Варадинов | съветник | |||
| 8. | д-р Стоян Илиев | съветник | |||
| 9. | Гошо Трендов | съветник | |||
| 10. | Петър Попов | съветник | |||
| 11. | д-р Апостолов | съветник | |||
| 12. | Тодор Нишанджиев | съветник | |||
| Комитет | |||||
| 13. | Иван Наков | ||||
| 14. | Мито Пендов | ||||
| 15. | Тодор Наков | ||||
| 16. | Милан Димитриев | ||||
| 17. | Борис Чакаров | ||||
| 18. | Гошо Тодоров | ||||
| 19. | Милан Янакиев | ||||
| 20. | Петър Накашев | ||||
| 21. | д-р Т. Апостолов | ||||
| 22. | Кр. П. Георгиев | ||||
| 23. | Стоян Николов | ||||
| 24. | Стойчо Мишов | ||||
| 25. | Спиро Симеонов | ||||
| 26. | Мите X. Велков | ||||
| 27. | Серафим Захариев | ||||
| 28. | д-р Стоян Илиев | ||||
| 29. | Тодор Манасиев[23] | ||||
| 30. | Петър Попов | ||||
| 31. | Лазар Бабамов | ||||
| 32. | Саздо Айтоски | ||||
| 33. | Мише X. Поцков | ||||
| 34. | Славе Илиев | ||||
| 35. | Стефан П. Герасимов | ||||
| 36. | Борис Захариев | ||||
| 37. | Любо Е. Самитов | ||||
| 38. | Диме Иванов | ||||
| 39. | Тодор П. Ефремов | ||||
| 40. | Аспарух | ||||
| 41. | Хариклия Сарафска | ||||
| 42. | Петър Иванов | ||||
| 43. | Ал. Теодосиев | ||||
| 44. | Димитър Теохаров[24] | ||||
| Виница | 18 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Тодор Иванов | председател | |||
| 2. | Борис Паликрушев | подпредседател | |||
| 3. | Лазар Иванов | секретар | |||
| 4. | Тодор Герасимов | касиер | |||
| 5. | поп Иван Стойков | съветник | |||
| 6. | Милан Арсов | съветник | |||
| 7. | Траян Дуданов | съветник | |||
| 8. | Симеон Герасимов | съветник | |||
| 9. | Тодор Иванов Бамов | съветник | |||
| 10. | Тодор Карамаков | съветник | |||
| 11. | Стоимен Иванов | съветник | |||
| 12. | Стоян Панев[25] | съветник[26] | |||
| Комитет | |||||
| 13. | Крум Мирчев | ||||
| 14. | Стоян Попов | ||||
| 15. | Панче Симеонов | ||||
| 16. | Борис Андреев | ||||
| 17. | Стоимен Ангелов | ||||
| 18. | Димитър Христов | ||||
| 19. | Иван Методиев Иванов | ||||
| 20. | Блажо Георгиев[27] | ||||
| 21. | Траян Дуданов | ||||
| 22. | Панче Михайлов | ||||
| 23. | Мише Царев | ||||
| 24. | Васил Манолов | ||||
| 25. | Манасий Ефремов | ||||
| 26. | Благой Мишев | ||||
| 27. | Серафим Иванов | ||||
| 28. | Крум Бояджиев | ||||
| 29. | Блаже Каразафиров[26] | ||||
| Куманово | 18 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Георги Гарев | председател | |||
| 2. | д-р Йосиф Андонов | подпредседател | |||
| 3. | Иван Доцев | първи секретар | |||
| 4. | Владе Липковски | втори секретар | |||
| 5. | Владо Шуманов | касиер | |||
| 6. | Димитри Тасев | съветник | |||
| 7. | Александър Т. Ковачев | съветник | |||
| 8. | Александър З. Димков | съветник | |||
| 9. | Тодор Спасев | съветник | |||
| 10. | Никола Пешев | съветник[28] | |||
| Комитет | |||||
| 11. | Никола Перков | ||||
| 12. | Владе Трайков | ||||
| 13. | Никола Стойков | ||||
| 14. | Йордан Джимрев | ||||
| 15. | Борис Соларов | ||||
| 16. | Тодор Джимрев | ||||
| 17. | Кирил Войнов | ||||
| 18. | Васил Манушев | ||||
| 19. | Атанас Мишков | ||||
| 20. | Никола Гарев | ||||
| 21. | Иван Трайков | ||||
| 22. | Величко Хаджитрайков | ||||
| 23. | Иван Митев | ||||
| 24. | Димче Пешев[26] | ||||
| 25. | Димко Б. Иванов | ||||
| 26. | Спиро Пуцков | ||||
| 27. | Никола Барбутов | ||||
| 28. | Стоимен Гелев | ||||
| 29. | Благой Илиев | ||||
| 30. | Тасе Милков | ||||
| 31. | Теодос Джартев | ||||
| 32. | Манчо Манев | ||||
| 33. | Стоянчо Тасев | ||||
| 34. | Ганчо Николов | ||||
| 35. | Киро Каранфилов | ||||
| 36. | Стоян Кузманов | ||||
| 37. | Ефрем Михайлов | ||||
| 38. | Йордан Аврамов | ||||
| 39. | Петко Щуманов | ||||
| 40. | Димчо Насков | ||||
| 41. | Симеон Станков | ||||
| 42. | Кирил Младенов | ||||
| 43. | Пане Капитанов | ||||
| 44. | Тодор Банев | ||||
| 45. | Ангел Щутев | ||||
| 46. | Цветко Станков | ||||
| 47. | Никола Денков | ||||
| 48. | Иван Анастасов | ||||
| 49. | Герасим Андреев | ||||
| 50. | Страшко Байловски[28] | ||||
| Свети Никола | 21 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Тома Кленков | председател | |||
| 2. | Кирил Лазаров | подпредседател | |||
| 3. | Георги Лазаров | секретар | |||
| 4. | Стоян Янев | касиер | |||
| 5. | поп Стойко (Стойче) Петров | съветник | |||
| 6. | Кочо Тушев Ставрев | съветник | |||
| 7. | Коце Генев | съветник | |||
| 8. | Йордан Златков | съветник | |||
| 9. | Арсо Лазаров | съветник | |||
| 10. | Борис Мишев | съветник | |||
| 11. | Арсен Панев | съветник | |||
| 12. | Трайко (Трайче) Арсов | съветник | |||
| 13. | Гошо Панев | съветник | |||
| 14. | Миле Данаилов | съветник | |||
| Комитет | |||||
| 15. | Георги Ангелов | ||||
| 16. | Петър Тошев | ||||
| 17. | Димитър Трайчев | ||||
| 18. | Тоде Горчев | ||||
| 19. | Диме Г. Миладинов | ||||
| 20. | Стойко Илиев | ||||
| 21. | Стефан Николов Американец | ||||
| 22. | Ванче Бурзев | ||||
| 23. | Асен Лазаров | ||||
| 24. | Борис Манчев | ||||
| 25. | Борис Нацов | ||||
| 26. | Иван Алексов | ||||
| 27. | Васил Наков | ||||
| 28. | Михаил Донев | ||||
| 29. | Донче Попалександров | ||||
| 30. | Моне Йовев | ||||
| 31. | Миле Тодоров | ||||
| 32. | Гошо Тодоров | ||||
| 33. | Славко Апостолов | ||||
| 34. | Никола Горазов[29] | ||||
| Гостивар | 23 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Димитър Иванов | председател | |||
| 2. | Софрони Петров | подпредседател | |||
| 3. | Михаил Филипов | секретар | |||
| 4. | Андон Андонов | касиер | |||
| 5. | Силян Деспотов | съветник | |||
| 6. | Саранди Сотиров | съветник | |||
| 7. | Ципре Лазаров | съветник | |||
| 8. | Евгений Тримчев | съветник | |||
| 9. | Генадий Исакиев | съветник | |||
| 10. | Руси Аврамов | съветник | |||
| 11. | [неразчетено име] | съветник | |||
| 12. | Кръсто Митов | съветник[30] | |||
| Дебър | 24 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | иконом Спиро Личеновски | председател | |||
| 2. | Теофил Кунов | подпредседател | |||
| 3. | Рафаил Стаматов | секретар | |||
| 4. | Никола Стоянов | касиер | |||
| 5. | Георги Кунов | съветник | |||
| 6. | Милен Зафиров | съветник | |||
| 7. | Владимир Чочков | съветник | |||
| 8. | Рафаил Ангелков Григоров | съветник | |||
| 9. | Андон Йосифов | съветник | |||
| 10. | Стефан Велков | съветник | |||
| 11. | Стефан Кумев | съветник | |||
| 12. | Вельо Пачев | съветник | |||
| 13. | Ване Вельов | съветник | |||
| 14. | Георги Попов | съветник | |||
| 15. | Иван Търпев | съветник | |||
| 16. | Петко Секулов | съветник | |||
| 17. | Коста Симоновски | съветник | |||
| 18. | Велко Мерджанов | съветник | |||
| 19. | Йордан Дуков | съветник | |||
| 20. | Кръсто Иванов | съветник | |||
| 15. | Серко Йовчев | съветник | |||
| 16. | поп Русе Тасев | съветник[31] | |||
| 19. | Кирил Стефанов | съветник | |||
| 20. | нечетливо име | съветник | |||
| 15. | Яков Кунев | съветник[32] | |||
| Струга | 21 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Светослав Милев | председател | |||
| 2. | Анастас Мойсов | подпредседател | |||
| 3. | Филип Каваев | първи секретар | |||
| 4. | Борис Чакър | втори секретар | |||
| 5. | Кръсто Билянов | касиер | |||
| 6. | Виктор Несторов | съветник | |||
| 7. | Владислав Деребанов | съветник | |||
| 8. | Иван Милев | съветник | |||
| 9. | Сотир Чакъров | съветник | |||
| 10. | Милан Гагов | съветник | |||
| Комитет | |||||
| 11. | Борис Николов | ||||
| 12. | Александър Лазаров | ||||
| 13. | Спасител Коркутов | ||||
| 14. | Христо Коджаманов | ||||
| 15. | Славе Папуджиев | ||||
| 16. | Димитър Матов | ||||
| 17. | Милан Танчев | ||||
| 18. | Ламбе Матов | ||||
| 19. | Стефан Кочов | ||||
| 20. | Стефан Лазаров | ||||
| 21. | Александър Гагов | ||||
| 22. | Александър Хаджов | ||||
| 23. | Владимир Иванов Деребанов | ||||
| 24. | Борис Апостолов | ||||
| 25. | Славе Христов | ||||
| 26. | Климент Дионисиев | свещеник | |||
| 27. | Гълъбин Ковачев | ||||
| 28. | Славе Деребанов | ||||
| 29. | Георги Джандаров | ||||
| 30. | Стефан Такев | ||||
| 31. | Васил Пулейков | ||||
| 32. | Наум Чакъров | ||||
| 33. | Кръстю Миладинов | ||||
| 34. | [неразчетено] Матов[33] | ||||
| Битоля | 25 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | д-р Борис Светиев | председател | |||
| 2. | Петър Пецаков | подпредседател | |||
| 3. | адвокат Сотир Тренчев | секретар | |||
| 4. | Стефан Светиев | подсекретар | |||
| 5. | Стефан Трайков | касиер | |||
| 6. | Христо Ризов | съветник | |||
| 7. | Тръпко Топков | съветник | |||
| 8. | Никола Алтипармаков Долинчанец | съветник | |||
| 9. | Михаил Франгов | съветник | |||
| 10. | Ахил Димитров | съветник | |||
| 11. | Петър Михайлов | съветник | |||
| 12. | Серафим Лазаров | съветник | |||
| 13. | Вангел Ацев, юрист | съветник | |||
| 14. | Божин Стефанов | съветник[34] | |||
| Комитет | |||||
| 15. | Тома Янакиев Димитров | ||||
| 16. | Зафир Ошавков | ||||
| 17. | Георги Петров | ||||
| 18. | Тома Кокарев | ||||
| 19. | Данаил Татарчев | ||||
| 20. | Боне Нечев | ||||
| 21. | Коста Бакалинов | ||||
| 22. | Бойчо Секулов | ||||
| 23. | Тома Даскалов | ||||
| 24. | д-р Константин А. Робев | ||||
| 25. | Павле Тодоров | ||||
| 26. | Христо Мицев | ||||
| 27. | Кирил Миленков | ||||
| 28. | Атанас Иванов | ||||
| 29. | Александър Ефтимов | свещеник | |||
| 30. | Вангел Буюков | ||||
| 31. | Кочо Самсарот | ||||
| 32. | Васил Гинов | ||||
| 33. | Давид Трайков | ||||
| 34. | Илия Чекутков | ||||
| 35. | Благой Давков | ||||
| 36. | Борис Размов | ||||
| 37. | Александър Костов | адвокат | |||
| 38. | Никола Младенов | ||||
| 39. | Славко Чкатров | ||||
| 40. | Борис Стойков | ||||
| 41. | Димитър Спиров | ||||
| 42. | Стефан Кузманов | ||||
| 43. | Мендо Илиев[35] | ||||
| Прилеп | 26 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Милан Небреклиев | председател | |||
| 2. | Димитър Чкатров | подпредседател | |||
| 3. | Александър Хаджиздравев | секретар | |||
| 4. | Хараламби Ачев | касиер | |||
| 5. | Коста Милчинов | съветник | |||
| 6. | Коста Жаблянков | съветник | |||
| 7. | Милан Е. Йосков | съветник[36] | |||
| Културно-просветна комисия | |||||
| 1. | Панче Хаджиздравев | български гимназиален учител | |||
| 2. | Георги Дамев | свещеник | |||
| 3. | Спасе Мирчев | столар | |||
| 4. | Петър Тренков | български основен учител | |||
| 5. | Коце Ковилов | ||||
| 6. | Коце Стойчев | основен учител | |||
| 7. | Георги Самарджиев | ||||
| 8. | Петър Мирчев | български основен учител | |||
| 9. | Велко Сапунджиев | инженер | |||
| 10. | Григор Корубинов | въжар | |||
| Осведомителна комисия | |||||
| 11. | Хараламби Кръстев | ситничар | |||
| 12. | Йордан Талев | ханджия | |||
| 13. | Цветан Дворинчанеца | бакалин | |||
| 14. | Илия Мирчев | ситничар | |||
| 15. | Коце Плетварец | бакалин | |||
| 16. | Ангел Петров | основен учител | |||
| 17. | Трайко Георгиев | основен учител | |||
| 18. | Борис Желчев | търговец | |||
| 19. | Илия Янов | бакалин | |||
| 20. | Борис Кюркчиев | основен учител | |||
| 21. | Димитър Марков | ханджия | |||
| 22. | Йордан Варошлиев | основен учител | |||
| 23. | Благой Стоянов | основен учител | |||
| 24. | Милан Жорев | бакалин | |||
| 25. | Кръсто Арсов | ракиджия | |||
| 26. | Милан Йосков | земеделец | |||
| 27. | Лазар Мъриев | воденичар | |||
| 28. | Йордан Сусулев | земеделец | |||
| 29. | Георги Радионов | обущар | |||
| 30. | Милан Корубинов | [нечетливо] | |||
| 31. | Методи Троячамов | зъболекар | |||
| 32. | Александър Матков | земеделец | |||
| Подготвителна комисия | |||||
| 33. | Милан Сапунджиев | търговец | |||
| 34. | Петър Станев | общински касиер | |||
| 35. | Александър Хаджиздравев | юрист | |||
| 36. | Илия Башев | банков чиновник | |||
| 37. | Коста Кюркчиев Симов | ||||
| 38. | Милан Киселов | златар | |||
| 39. | Илия Милчинов | студент по право | |||
| 40. | Хараламби Ачев | общински чиновник | |||
| 41. | Георги Самарджиев | търговец | |||
| 42. | Кирил Папиджанов | общински чиновник | |||
| 43. | Васил Николов | гимназиален учител по химия | |||
| Финансова комисия | |||||
| 44. | Мице К. Корубимов | търговец | |||
| 45. | Йордан П. Минов | търговец | |||
| 46. | Сотир Ройчев | търговец | |||
| 47. | Благой Долгов | търговец | |||
| 48. | Йордан Мирчев | ситничар | |||
| 49. | Ицко Цветанов | ситничар | |||
| 50. | Методи Чакров | железар | |||
| 51. | Крум Илиев | ракиджия | |||
| 52. | Йоско Камчев | бакалин | |||
| 53. | Димче Г. Кръстев | брашнар | |||
| 54. | Рашко Дудев | столар | |||
| 55. | Петър Трайчев | въжар | |||
| 56. | Ицко Момиров | въжар | |||
| 57. | Петър Талев | обущар | |||
| 58. | Никола Оровчанец | земеделец | |||
| 59. | Коста Жаблянков | шивач | |||
| 60. | Милан Йорданов | шивач | |||
| 61. | Никола Стоянов | шивач | |||
| 62. | Георги М. Найдов | казанджия | |||
| 63. | Монко Варашанов | казанджия | |||
| 64. | Милан Тясламичев | ||||
| 65. | Борис Симеонов | градинар | |||
| 66. | Лазар Патов | градинар[37] | |||
| 67. | Коста [нечетливо] | касапин | |||
| 68. | Йордан Димев | касапин | |||
| 69. | Иван Биджов | сладкар | |||
| 70. | Илия [нечетливо] | берберин | |||
| 71. | Миле Н. Тошов | тютюнджия | |||
| 72. | Благой Пепелюгов | бръснар | |||
| 73. | Коста Джукев | български основен учител | |||
| 74. | Илия Костов | български основен учител | |||
| 75. | Асен Йорданов | обущар | |||
| 76. | Михаил Крушовчанец | ||||
| 77. | Никола Иванов | ||||
| 78. | Стефан Костов | ||||
| 79. | Васил Джебадуров | ||||
| 80. | Кирил Думбалов | ||||
| 81. | Петър Куситасев | ||||
| 82. | Лазар Вратамов | ||||
| 83. | Димко Ачков | ||||
| 84. | Спиро Трайчиев | ||||
| 85. | Петър Цуцулов | ||||
| 86. | Тане Латвиков[36] | ||||
| Гевгели | 29 май 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | д-р Димитър Мицев | председател | |||
| 2. | Александър Хаджинаков | подпредседател | |||
| 3 | Тодор Мандалов | секретар | |||
| 4. | Христо Пакетчиев | подсекретар | |||
| 5. | Васил Х. Каркалашев | касиер | |||
| 6. | Тошо Делимитров | съветник | |||
| 7. | Григор Арнаудов | съветник | |||
| 8. | Тодор Бутрев | съветник | |||
| 9. | поп Илия | съветник | |||
| 10. | Георги Камберов | съветник | |||
| 11. | Янко Чолков | съветник | |||
| 12. | Георги Ковачев | съветник | |||
| 13. | Горги Чавдарев | съветник | |||
| 14. | Христо Байков | съветник | |||
| 15. | д-р Гърков | съветник | |||
| 16. | Христо Ортаков | съветник | |||
| 17. | Тома Анчов | съветник | |||
| 18. | Христо Ангов | съветник | |||
| 19. | Тома Хаджимитров | съветник | |||
| 20. | Борис Камберов | съветник[38] | |||
| Комитет | |||||
| 1. | Александър Хаджинаков | ||||
| 2. | Тошо Хаджимитов | ||||
| 3. | Димитър Хаджинаков | ||||
| 4. | Лефтер Хаджимитов | ||||
| 5. | Георги Янишлиев | ||||
| 6. | д-р Мицев | ||||
| 7. | д-р Гърков | ||||
| 8. | поп Илия | свещеник | |||
| 9. | Георги Капсазов | ||||
| 10. | Илия Караянов | ||||
| 11. | Борис Костов | ||||
| 12. | Янко Чолков | работник | |||
| 13. | Янко Танев | ||||
| 14. | Коста Титанов | ||||
| 15. | Борис Камберов | ||||
| 16. | Христо Андреев | ||||
| 17. | Васил Каркалашев | ||||
| 18. | Григор Арнаудов | манифактурист | |||
| 19. | Димитър Йосифов | ||||
| 20. | Георги Чавдаров | търговец | |||
| 21. | Тодор Крушков | ||||
| 22. | Тома Анчев | обущар | |||
| 23. | Георги Камберов | занаятчия | |||
| 24. | Тома Хаджимитров | земеделец | |||
| 25. | Христо Байков | казанджия | |||
| 26. | Христо Бързилов | ||||
| 27. | Христо Баялцалиев | ||||
| 28. | Динко Зафиров | ||||
| 29. | Георги Митренчев | ||||
| 30. | Кирил Минов | ||||
| 31. | Иван Ралев[39] | ||||
| 32. | Петър Тучев | ||||
| 33. | Георги Ковачев | земеделец | |||
| 34. | Петър Машков | ||||
| 35. | Никола Кайтазов | ||||
| 36. | Христо Пакетчиев | ||||
| 37. | Илия Арджалиев | ||||
| 38. | Русе Крайчев | ||||
| 39. | Тодор Бутов | бакалин | |||
| 40. | Христо Лисичков | ||||
| 41. | Миле Манасиев | ||||
| 42. | Григор Делимитов | ||||
| 43. | Славчо Чигунцалиев | ||||
| 44. | Аргир Куртелев | ||||
| 45. | Григор Гъчев | ||||
| 46. | Георги Донев | ||||
| 47. | Ангел Янишлиев | ||||
| 48. | Сотил Делидинков | ||||
| 49. | Христо Ангелов | кафеджия | |||
| 50. | Христо Ортаков | фурнаджия[40]6 | |||
| Кавадарци | 30 май 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Благой Анастасов | председател | |||
| 2. | Христо Сеизов | подпредседател | |||
| 3. | Георги Бадев | първи секретар | |||
| 4. | Славчо Темков | втори секретар | |||
| 5. | Блажо Шкартов | съветник | |||
| 6. | Благой Еленов | съветник | |||
| 7. | Петър Тодоров | съветник | |||
| 8. | Никола Шишков | съветник | |||
| 9. | Ване Хадживасилев | съветник | |||
| 10. | Методи Манев | съветник | |||
| 11. | Благой Григоров | съветник | |||
| 12. | Пане Шахиязов | съветник | |||
| 13. | Димитър Апостолов | съветник | |||
| 14. | Христо Чулев | съветник | |||
| 15. | поп Благой Захарков | съветник[41] | |||
| Комитет | |||||
| 1. | Дончо Шкартов | ||||
| 2. | Владимир Митков | ||||
| 3. | Васил Иляджиев | ||||
| 4. | Никола Шишков | земеделец | |||
| 5. | Тома Минчев | ||||
| 6. | Ване Хадживасилев | търговец[40] | |||
| 7. | Славейко Хаджипанов | ||||
| 8. | Страхил Бакев | ||||
| 9. | Александър Мицайков | ||||
| 10. | Петър Тодоров | земеделец | |||
| 11. | Илия Атанасов | ||||
| 12. | Трайчо Попкоцев | ||||
| 13. | Пане Хаджистефов | ||||
| 14. | Развигор Йосифов | ||||
| 15. | Лазар Кинов | ||||
| 16. | Ристо Сеизов | ||||
| 17. | Йордан Ильов | ||||
| 18. | Блаже Анастасов | ||||
| 19. | Кирил Мурджев | ||||
| 20. | Пане Шахиязов | занаятчия | |||
| 21. | д-р Илия Чулев | ||||
| 22. | Лазар Апостолов | ||||
| 23. | Ване Шандев | ||||
| 24. | Борис Даскалов | ||||
| 25. | Фердинанд Гълъбов | ||||
| 26. | Костадин Стоянов | ||||
| 27. | Георге Бадев | ||||
| 28. | Христо Михов | ||||
| 29. | Благой Захарков | свещеник | |||
| 30. | Славчо Темков | ||||
| 31. | Блаже Григоров | занаятчия | |||
| 32. | Блаже Еленов | земеделец | |||
| 33. | Илия Боцев | ||||
| 34. | Тодор Габев | ||||
| 35. | Мело Янев | ||||
| 36. | Пане Попкоцев | ||||
| 37. | Христо Йосифов | ||||
| 38. | Методи Нанев | търговец | |||
| 39. | Христо Чулев | работник | |||
| 40. | Димитър Апостолов | работник | |||
| 41. | Ефтим Попхристов | ||||
| 52. | Благой Мукастов | ||||
| 53. | Димитър Гълъбов | ||||
| 54. | Тодор Кимов | ||||
| 55. | Никола Матев | ||||
| 56. | Иванов | ||||
| 57. | Тодор Баджов[41] | ||||
| Неготино | 13 април 1941 | ||||
| Комитет | |||||
| 1. | Йордан Бухов | ||||
| 2. | Георги Бошков | ||||
| 3. | Пане Апостолов | ||||
| 4. | Иван Мишев | ||||
| 5. | Борис Чавушов | ||||
| 6. | Йордан Камчев | ||||
| 7. | Диме Данаилов[42] | ||||
| Кратово | 2 май 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Трайче Манев | председател | |||
| 2. | Коце Чепишев | подпредседател | |||
| 3. | Димитър Попандонов | първи секретар | |||
| 4. | Георги Аксентиев | втори секретар | |||
| 5. | Илия Поцев | касиер | |||
| 6. | Дончо Шантартаков | съветник | |||
| 7. | Георги Игнатов | съветник | |||
| 8. | Стефан Чепишев | съветник | |||
| 9. | Ристо Д. Цреваров | ||||
| 10. | Вакенти Голубов | съветник | |||
| Комитет | |||||
| 11. | Иле Арсов | ||||
| 12. | Костадин Алексиев | ||||
| 13. | Георги Шатев | ||||
| 14. | Димитър Иванов Джашиков | ||||
| 15. | Миялче А. Голубов | ||||
| 16. | Павле Миялков | ||||
| 17. | Боян Шатев | ||||
| 18. | Георги Кокороманов | ||||
| 19. | Спиро Шатев | ||||
| 20. | Трайче Зарев | ||||
| 21. | Борис Мирчев | ||||
| 22. | Яким Арсов | ||||
| 23. | Петър Иванов | ||||
| 24. | Любен Коцев | ||||
| 25. | Спиро Шешперов | ||||
| 26. | Никола Д. Шантартаков | ||||
| 27. | Страхил Манев | ||||
| 28. | Страхил Д. Кокошкаров | ||||
| 29. | Владе Атанасов | ||||
| 30. | Димче Манев | ||||
| 31. | Николчо Яшев | ||||
| 32. | Илия Борнаров | ||||
| 33. | Тодоя Китанов | ||||
| 34. | Славчо Андов | ||||
| 35. | Илия Д. Петров | ||||
| 36. | Миялче Топуков | ||||
| 37. | Иван Манасиев | ||||
| 38. | Васил Соколов | ||||
| 39. | Георги Гюрлинчев | ||||
| 40. | Стефан Голубов | ||||
| 41. | Михаил П. Манасов[43] | ||||
| Лазарополе | 27 април 1941 | ||||
| Изпълнителен комитет | |||||
| 1. | Яким Георгиев | председател | |||
| 2. | Христо Апостолов | подпредседател | |||
| 3. | Тома Н. Петров | секретар | |||
| 4. | Георги Симеонов | подсекретар | |||
| 5. | Кирил Васев | касиер | |||
| Комитет | |||||
| 6. | Ташо Груев | ||||
| 7. | Аврам Попов | ||||
| 8. | Рафе Дамянов | ||||
| 9. | Кузе Йосков | ||||
| 10. | Владе Георгиев | ||||
| 11. | Трайко Донев | ||||
| 12. | Цветко Мелков | ||||
| 13. | Атанас Кузев | ||||
| 14. | Томо Костов | ||||
| 15. | Пане Трипунов | ||||
| 16. | Атанас Дамянов | ||||
| 17. | Арсо Кузев[44] | ||||
На 15 април 1941 година излиза първият брой на вестник „Македония“, който е официалният орган на комитетите[9]. На първа страница е публикувана декларация от Централния комитет, в която се казва:
| „ | Българи!
Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена! Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше допреди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в ХХ век и икономическо и социално, изчезна завинаги... Македония е вече свободна и е вече част от общобългарската национална общност...[45] |
“ |
Така пред варианта независимост Централният комитет избрира присъединяване към България.
Още преди 17 април, денят когато Кралство Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. От друга страна Иван Михайлов е тясно свързан с немското и италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. Вардарска бановина до река Вардар и северно от Скопие по линията Враня-Пирот. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия без да се налага да води активни бойни действия. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за „цар-обединител“. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония. На 7 юни 1941 г. българският областен управител на Скопие Антон Козаров издава заповед с която прекратява дейността на ЦАК и на местните акционни комитети. Причина за това решение са опасенията на София, че комитетите са под влиянието на намиращия се в Загреб водач на ВМРО Иван Михайлов.
Няколко години по-късно, по покана на Методи Андонов - Ченто на 2 август 1944 година в Пчинския манастир на Първото заседание на АСНОМ са поканени да участват и двама от бившите активисти на Българските акционни комитети. Йордан Чкатров - деец на ВМРО и близък съратник на Иван Михайлов дава принципното си съгласие, но е арестуван и впоследствие умира в затвора, като на практика не се включва в изграждането на СФРЮ. Трайче Чундев - член на ВМРО от времето на Тодор Александров се включва в процеса и впоследствие заема отговорни постове в НР Македония, но през 1949 е арестуван и осъден на смърт заради отстояване на българщината си.[46]
Виждания в Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Скопската историография представят комитетите като създадени от "пристигнали от София" емигранти. Последните предизвикали "реакция сред великобългарските кръгове" в Скопие с цел представяне на начинанието като народно движение за изтъкване на уж българския характер на населението. Комитетите и техните активисти се приемат в Северна Македония за "профашистки" организации " и респективно за "колаборационисти".[47]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония 1941 Възкресение (Macedonia 1941 Resurrection), Сотир Нанев (Sotir Nanev), Sofia 1942, reprinted Sofia 1993, p. 15
- ↑ Историја на македонскиот народ, Скопје, 1988, с. 257, 261, (History of Macedonain people, Skopje 1988, p. 257, 261), Апостолов, Александар. Колонизацијата на Македонија во стара Јгославија, Скопје, „Мисла“, без дата, с. 205
- ↑ Македония 1941 Възкресение (Macedonia 1941 Resurrection), Сотир Нанев (Sotir Nanev), 1942, reprinted 1993 with ISBN 954-528-366-1, publisher Труд (Trud). Memoirs of a Macedonia-born Bulgarian lieutenant participating in the occupation of the Yugoslavian and Greek parts of Macedonia.
- ↑ Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States, by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1-86064-624-7, page 270. Extract from Google Books Посетен на 21 август 2007.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 16.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 16 - 18.
- ↑ Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306-307.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 10.
- ↑ а б в г Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 10
- ↑ Брат на Борис Дрангов, виж: Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 22 Архив на оригинала от 2013-12-27 в Wayback Machine.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 87.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 87 - 88.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 88.
- ↑ Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 87 - 88.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 28, 96 - 97.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 97.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 96.
- ↑ Или Миров.
- ↑ Или Митко Икономов.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 99.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 98.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 111.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 31.
- ↑ Или Панов.
- ↑ а б в Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 100.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 99.
- ↑ а б Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 101.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 102.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 103.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 104.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 105.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 106.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 111.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 110.
- ↑ а б Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 113.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 112.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 116.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 106.
- ↑ а б Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 116.
- ↑ а б Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 117.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 119.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 120.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 121.
- ↑ Македония, №1, 15 април 1941.
- ↑ Кои беа партизаните во Македонија. Никола Петров, 1998, Скопје, стр. 61.
- ↑ Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 - 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 187
