Направо към съдържанието

Битка при Дойран (1918): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 18: Ред 18:
| сила2 = Великобритания: 4 дивизии <Br>Гърция:<Br>2 дивизии<Br>(общо 75 000)
| сила2 = Великобритания: 4 дивизии <Br>Гърция:<Br>2 дивизии<Br>(общо 75 000)
| жертви1 = 494 общо<ref name="British Official History">Falls, Cyril. ''Military Operations – Macedonia: Vol II, History of the Great War'', London, 1933.</ref>
| жертви1 = 494 общо<ref name="British Official History">Falls, Cyril. ''Military Operations – Macedonia: Vol II, History of the Great War'', London, 1933.</ref>
| жертви2 = Великобритания: 3155 <ref name="British Official History" />{{Br}}Гърция: 3948<ref name="British Official History" /><Br>'''Общо 7103'''
| жертви2 = Великобритания: 66155 <ref name="British Official History" />{{Br}}Гърция: 3948<ref name="British Official History" /><Br>'''Общо 70103'''
}}
}}
{{Солунски фронт (Първа световна война)}}
{{Солунски фронт (Първа световна война)}}

Версия от 16:57, 22 октомври 2022

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битка при Дойран
Част от битките на Солунския фронт от Първата световна война
Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран
Информация
Период18-19 септември 1918
МястоДойранска котловина
РезултатБългарска победа
Страни в конфликта
България Великобритания
Гърция Гърция
Командири и лидери
Владимир Вазов
Стефан Нерезов
Хенри Уилсън
Джордж Милн
Сили
9-а дивизия с части на 11-а дивизия
(1-ва македонска бригада) и Планинската дивизия
(общо 35 000)
Великобритания: 4 дивизии
Гърция:
2 дивизии
(общо 75 000)
Жертви и загуби
494 общо[1]Великобритания: 66155 [1]
Гърция: 3948[1]
Общо 70103
Карта
Битка при Дойран в Общомедия

Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.

Битката

Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-а дивизия на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете, дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново, като 12-и Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за Съглашението: само 20 – 30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези, които остават, продължават напред и пленяват първите два български окопа.

Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войници достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.[2]

Отстъпление

След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно, благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-а бригада атакува. Атаката води до нови загуби, като само половината от войниците се връщат живи. Въпреки това, при атаката е превзет град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата от българските укрепления е прекратена, а напредвайки, англичаните и гърците откриват, че те са изоставени от българската войска. Причината за това е, че сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и също напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията научава за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана отстрани.[2]

В Популярната Култура

На 7 октомври 2021 шведската метъл банда "Sabaton" пуска англоезичната песен "Долината на смъртта", посветена на Дойранската Епопея.[3]

Бележки

  1. а б в Falls, Cyril. Military Operations – Macedonia: Vol II, History of the Great War, London, 1933.
  2. а б Taylor, History of World War I, p.247
  3. Световни рок звезди възпяха Дойранската епопея

Източници

  • Taylor, AJP. History of World War I, ISBN 0-7064-0398-3.
  • Пейчев, Атанас. „1300 години на стража“, Военно издателство, София, 1981.

Външни препратки