Антифан от Берге: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Randona.bg (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| (Не са показани 22 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
| течение = |
| течение = |
||
| дебют = |
| дебют = |
||
| известни творби = „Невероятни неща“ |
| известни творби = „Невероятни неща“,<br> „За куртизанките“ |
||
| награди = |
| награди = |
||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Антифан ''' ({{lang |
'''Антифан ''' ({{lang|grc|Ἀντιφάνης ὁ Βεργαῖος}}, ''Антифанес о Бергайос'') е [[древногръцки]] [[писател]] от IV век пр.н.е., чието име в античността става нарицателно за разказвач на измислици.<ref name="Smith 204">{{cite book |title= Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, vol. I |last=Smith |first= William, editor |authorlink= |coauthors= |year=1867 |publisher= Little, Brown, and Company |location= Boston |isbn= |pages= 204 |url=http://quod.lib.umich.edu/m/moa/ACL3129.0001.001/219?rgn=full+text;view=image |accessdate=}}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Антифан е от тасоската колония по Долна Струма [[Берге]]. Според [[ |
Антифан е от тасоската колония по Долна Струма [[Берге]]. Живее в IV век пр.н.е., част от поколението след [[Платон]], тъй като [[Плутарх]] в „Моралии“ говори за него като за съвременник на учениците на Платон.<ref name="Плутарх">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://oll.libertyfund.org/titles/plutarch-the-morals-vol-2 | заглавие=De profectibus in virtute, 79a. |достъп_дата = |фамилно_име=Плутарх |първо_име= |дата= |труд= Moralia |издател= |цитат= |език= }}</ref> Според [[Скимн Хиоски]] Антифан е автор е на книга за чудни и невероятни неща (''Ἄπιστα''), (657). По начина, по който го споменава [[Страбон]] излиза, че Антифан е искал историите му да се приемат за история, тоест е измамник:<ref name="Smith 204"/> |
||
{{цитат| |
{{цитат|Сега, това наистина е същото като измислиците на [[Питей]], [[Евхемер]] и Антифан. Тези мъже можем да извиним за измислиците им, тъй като те следват точно занаята си, точно както прощаваме на жонгльорите, но който може да прости на Посейдоний, майстор на демонстрацията и философ...<ref name="Страбон II, 3">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/2C*.html | заглавие= ΙΙ, 3.|достъп_дата = |фамилно_име=Страбон |първо_име= |дата= |труд= География |издател= |цитат= |език= }}</ref>}} |
||
Заради Антифан се появява атическият глагол ''βεργαΐζειν'', който означава разказвам необичайни истории.<ref name="Smith 204"/> Страбон използва ''бергеец'' и ''бергейски'' за обозначаване на лъжлив: |
|||
| ⚫ | |||
{{цитат|...трябва да използваме по такъв начин само хора с репутация – хора, които са били прави по много въпроси, и които, макар и да са пропуснали мното неща, или са ги третирали неадекватно, не са казали нищо лъжливо нарочно. Но да се използва Дамаст като авторитет не е по-умно, отколкото да се цитират като авторитети Бергееца или по-скоро [[Евхемер|Месенеца Евхемер]] и другите писатели, които самият [[Ератостен]] цитира, за да осмее абсурдните им писания...<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/1C*.html | заглавие= Ι, 3.|достъп_дата = |фамилно_име=Страбон |първо_име= |дата= |труд= География |издател= |цитат= |език= }}</ref> Посейдоний... представя като истинска тази бергейска история.<ref name="Страбон II, 3"/>}} |
|||
Плутарх цитира следния анекдот от Антифан: |
|||
{{цитат|Този Антифан разказва весело, че в някой си град студът бил толкова силен, че думите замръзвали веднага след като били произнесени, но след известно време се стопявали и ставали чуваеми, така думите произнесени през зимата се чували през следващото лято.<ref name="Плутарх"/>}} |
|||
Повечето автори са съгласни, че Антифан от Берге е идентичен с Антифан Млади, който е автор на труд върху куртизанките (''Περί Εταιρών''), от който има запазени четири фрагмента.<ref name="Smith 204"/> Антифан не трябва да се бърка с [[Антифан от Аргос]], както правят някои от античните автори.<ref name="Smith 204"/> |
|||
== Литература == |
|||
* {{Цитат периодика| last = Knaack | first = G | authorlink = | coauthors = | year =1906 | month = | title =Antiphanes von Berge | journal =Rheinisches Museum | volume =LXI | issue = | pages =135 ss | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }} |
|||
* {{Цитат периодика| last = McCartney | first =S | authorlink = | coauthors = | year =1953 | month = | title =Antiphanes' cold-weather story and its elaboration | journal =Classical Philology | volume = | issue =48 | pages =169–172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }} |
|||
| ⚫ | |||
<references /> |
<references /> |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Литература|Македония}} |
||
[[Категория:Древногръцки писатели]] |
[[Категория:Древногръцки писатели]] |
||
[[Категория:Древни македонци]] |
[[Категория:Древни македонци]] |
||
[[Категория:Хора от дем Амфиполи]] |
|||
Текуща версия към 18:22, 20 април 2021
| Антифан от Берге Ἀντιφάνης ὁ Βεργαῖος | |
| древногръцки писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | предполага се IV век пр.н.е.
|
| Литература | |
| Известни творби | „Невероятни неща“, „За куртизанките“ |
Антифан (на старогръцки: Ἀντιφάνης ὁ Βεργαῖος, Антифанес о Бергайос) е древногръцки писател от IV век пр.н.е., чието име в античността става нарицателно за разказвач на измислици.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антифан е от тасоската колония по Долна Струма Берге. Живее в IV век пр.н.е., част от поколението след Платон, тъй като Плутарх в „Моралии“ говори за него като за съвременник на учениците на Платон.[2] Според Скимн Хиоски Антифан е автор е на книга за чудни и невероятни неща (Ἄπιστα), (657). По начина, по който го споменава Страбон излиза, че Антифан е искал историите му да се приемат за история, тоест е измамник:[1]
| „ | Сега, това наистина е същото като измислиците на Питей, Евхемер и Антифан. Тези мъже можем да извиним за измислиците им, тъй като те следват точно занаята си, точно както прощаваме на жонгльорите, но който може да прости на Посейдоний, майстор на демонстрацията и философ...[3] | “ |
Заради Антифан се появява атическият глагол βεργαΐζειν, който означава разказвам необичайни истории.[1] Страбон използва бергеец и бергейски за обозначаване на лъжлив:
| „ | ...трябва да използваме по такъв начин само хора с репутация – хора, които са били прави по много въпроси, и които, макар и да са пропуснали мното неща, или са ги третирали неадекватно, не са казали нищо лъжливо нарочно. Но да се използва Дамаст като авторитет не е по-умно, отколкото да се цитират като авторитети Бергееца или по-скоро Месенеца Евхемер и другите писатели, които самият Ератостен цитира, за да осмее абсурдните им писания...[4] Посейдоний... представя като истинска тази бергейска история.[3] | “ |
Плутарх цитира следния анекдот от Антифан:
| „ | Този Антифан разказва весело, че в някой си град студът бил толкова силен, че думите замръзвали веднага след като били произнесени, но след известно време се стопявали и ставали чуваеми, така думите произнесени през зимата се чували през следващото лято.[2] | “ |
Повечето автори са съгласни, че Антифан от Берге е идентичен с Антифан Млади, който е автор на труд върху куртизанките (Περί Εταιρών), от който има запазени четири фрагмента.[1] Антифан не трябва да се бърка с Антифан от Аргос, както правят някои от античните автори.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Knaack, G. Antiphanes von Berge // Rheinisches Museum LXI. 1906. с. 135 ss.
- McCartney, S. Antiphanes' cold-weather story and its elaboration // Classical Philology (48). 1953. с. 169–172.
