Направо към съдържанието

Антифан от Берге: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал
мРедакция без резюме
 
Ред 27: Ред 27:


== Биография ==
== Биография ==
Антифан е от тасоската колония по Долна Струма [[Берге]]. Живее в IV век пр.н.е., част от поколението след Платон, тъй като [[Плутарх]] в „Моралии“ говори за него като за съвременник на учениците на Платон.<ref name="Плутарх">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://oll.libertyfund.org/titles/plutarch-the-morals-vol-2 | заглавие=De profectibus in virtute, 79a. |достъп_дата = |фамилно_име=Плутарх |първо_име= |дата= |труд= Moralia |издател= |цитат= |език= }}</ref> Според [[Скимн Хиоски]] Антифан е автор е на книга за чудни и невероятни неща (''Ἄπιστα''), (657). По начина, по който го споменава [[Страбон]] излиза, че Антифан е искал историите му да се приемат за история, тоест е измамник:<ref name="Smith 204"/>
Антифан е от тасоската колония по Долна Струма [[Берге]]. Живее в IV век пр.н.е., част от поколението след [[Платон]], тъй като [[Плутарх]] в „Моралии“ говори за него като за съвременник на учениците на Платон.<ref name="Плутарх">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://oll.libertyfund.org/titles/plutarch-the-morals-vol-2 | заглавие=De profectibus in virtute, 79a. |достъп_дата = |фамилно_име=Плутарх |първо_име= |дата= |труд= Moralia |издател= |цитат= |език= }}</ref> Според [[Скимн Хиоски]] Антифан е автор е на книга за чудни и невероятни неща (''Ἄπιστα''), (657). По начина, по който го споменава [[Страбон]] излиза, че Антифан е искал историите му да се приемат за история, тоест е измамник:<ref name="Smith 204"/>


{{цитат|Сега, това наистина е същото като измислиците на [[Питей]], [[Евхемер]] и Антифан. Тези мъже можем да извиним за измислиците им, тъй като те следват точно занаята си, точно както прощаваме на жонгльорите, но който може да прости на Посейдоний, майстор на демонстрацията и философ...<ref name="Страбон II, 3">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/2C*.html | заглавие= ΙΙ, 3.|достъп_дата = |фамилно_име=Страбон |първо_име= |дата= |труд= География |издател= |цитат= |език= }}</ref>}}
{{цитат|Сега, това наистина е същото като измислиците на [[Питей]], [[Евхемер]] и Антифан. Тези мъже можем да извиним за измислиците им, тъй като те следват точно занаята си, точно както прощаваме на жонгльорите, но който може да прости на Посейдоний, майстор на демонстрацията и философ...<ref name="Страбон II, 3">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/2C*.html | заглавие= ΙΙ, 3.|достъп_дата = |фамилно_име=Страбон |първо_име= |дата= |труд= География |издател= |цитат= |език= }}</ref>}}
Ред 33: Ред 33:
Заради Антифан се появява атическият глагол ''βεργαΐζειν'', който означава разказвам необичайни истории.<ref name="Smith 204"/> Страбон използва ''бергеец'' и ''бергейски'' за обозначаване на лъжлив:
Заради Антифан се появява атическият глагол ''βεργαΐζειν'', който означава разказвам необичайни истории.<ref name="Smith 204"/> Страбон използва ''бергеец'' и ''бергейски'' за обозначаване на лъжлив:


{{цитат|...трябва да използваме по такъв начин само хора с репутация - хора, които са били прави по много въпроси, и които, макар и да са пропуснали мното неща, или са ги третирали неадекватно, не са казали нищо лъжливо нарочно. Но да се използва Дамаст като авторитет не е по-умно, отколкото да се цитират като авторитети Бергееца или по-скоро [[Евхемер|Месенеца Евхемер]] и другите писатели, които самият [[Ератостен]] цитира, за да осмее абсурдните им писания...<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/1C*.html | заглавие= Ι, 3.|достъп_дата = |фамилно_име=Страбон |първо_име= |дата= |труд= География |издател= |цитат= |език= }}</ref> Посейдоний... представя като истинска тази бергейска история.<ref name="Страбон II, 3"/>}}
{{цитат|...трябва да използваме по такъв начин само хора с репутация хора, които са били прави по много въпроси, и които, макар и да са пропуснали мното неща, или са ги третирали неадекватно, не са казали нищо лъжливо нарочно. Но да се използва Дамаст като авторитет не е по-умно, отколкото да се цитират като авторитети Бергееца или по-скоро [[Евхемер|Месенеца Евхемер]] и другите писатели, които самият [[Ератостен]] цитира, за да осмее абсурдните им писания...<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/1C*.html | заглавие= Ι, 3.|достъп_дата = |фамилно_име=Страбон |първо_име= |дата= |труд= География |издател= |цитат= |език= }}</ref> Посейдоний... представя като истинска тази бергейска история.<ref name="Страбон II, 3"/>}}


Плутарх цитира следния анекдот от Антифан:
Плутарх цитира следния анекдот от Антифан:

Текуща версия към 18:22, 20 април 2021

Антифан от Берге
Ἀντιφάνης ὁ Βεργαῖος
древногръцки писател
Роден
Починал
предполага се IV век пр.н.е.
Литература
Известни творби„Невероятни неща“,
„За куртизанките“

Антифан (на старогръцки: Ἀντιφάνης ὁ Βεργαῖος, Антифанес о Бергайос) е древногръцки писател от IV век пр.н.е., чието име в античността става нарицателно за разказвач на измислици.[1]

Антифан е от тасоската колония по Долна Струма Берге. Живее в IV век пр.н.е., част от поколението след Платон, тъй като Плутарх в „Моралии“ говори за него като за съвременник на учениците на Платон.[2] Според Скимн Хиоски Антифан е автор е на книга за чудни и невероятни неща (Ἄπιστα), (657). По начина, по който го споменава Страбон излиза, че Антифан е искал историите му да се приемат за история, тоест е измамник:[1]

Сега, това наистина е същото като измислиците на Питей, Евхемер и Антифан. Тези мъже можем да извиним за измислиците им, тъй като те следват точно занаята си, точно както прощаваме на жонгльорите, но който може да прости на Посейдоний, майстор на демонстрацията и философ...[3]

Заради Антифан се появява атическият глагол βεργαΐζειν, който означава разказвам необичайни истории.[1] Страбон използва бергеец и бергейски за обозначаване на лъжлив:

...трябва да използваме по такъв начин само хора с репутация – хора, които са били прави по много въпроси, и които, макар и да са пропуснали мното неща, или са ги третирали неадекватно, не са казали нищо лъжливо нарочно. Но да се използва Дамаст като авторитет не е по-умно, отколкото да се цитират като авторитети Бергееца или по-скоро Месенеца Евхемер и другите писатели, които самият Ератостен цитира, за да осмее абсурдните им писания...[4] Посейдоний... представя като истинска тази бергейска история.[3]

Плутарх цитира следния анекдот от Антифан:

Този Антифан разказва весело, че в някой си град студът бил толкова силен, че думите замръзвали веднага след като били произнесени, но след известно време се стопявали и ставали чуваеми, така думите произнесени през зимата се чували през следващото лято.[2]

Повечето автори са съгласни, че Антифан от Берге е идентичен с Антифан Млади, който е автор на труд върху куртизанките (Περί Εταιρών), от който има запазени четири фрагмента.[1] Антифан не трябва да се бърка с Антифан от Аргос, както правят някои от античните автори.[1]

  • Knaack, G. Antiphanes von Berge // Rheinisches Museum LXI. 1906. с. 135 ss.
  • McCartney, S. Antiphanes' cold-weather story and its elaboration // Classical Philology (48). 1953. с. 169–172.
  1. а б в г д Smith, William, editor. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, vol. I. Boston, Little, Brown, and Company, 1867. с. 204.
  2. а б Плутарх. De profectibus in virtute, 79a. // Moralia.
  3. а б Страбон. ΙΙ, 3. // География.
  4. Страбон. Ι, 3. // География.