Направо към съдържанието

Гражданска добродетел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 1181345 на Pen4o (беседа)
м Бот: Козметични промени
 
(Не са показани 12 междинни версии от 11 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
Терминът е формулиран за първи път от древногръцкия философ [[Аристотел]] (384-322 пр. Хр.). Гражданската добродетел се отнася към качествата на добрия гражданин. Същността на тези качества е готовността за участие в политическия процес и активна дейност за осигуряването на върховенството на правото в [[общество]]то. Гражданската добродетел изключва [[апатия]]та.
{{Обработка|да се посочат благонадежни в смисъла на [[У:БИ]] и [[У:ПИ]] източници}}
[[Файл:David-Oath of the Horatii-1784.jpg|мини|дясно|320px|Картина на [[Жак-Луи Давид]] от 1784 г. ''[[Клетвата на Хорациите]]'', илюстрираща драматичен момент на [[Тит Ливий]] от историята на Рим, въплъщаваща идеите за '''граждански добродетели''' през 18век.]]
Терминът е формулиран за първи път от древногръцкия философ [[Аристотел]] (384 – 322 пр. Хр.). Гражданската добродетел се отнася към качествата на добрия гражданин. Същността на тези качества е готовността за участие в политическия процес и активна дейност за осигуряването на върховенството на правото в [[общество]]то. Гражданската добродетел изключва [[апатия]]та.


==Съвременно разбиране==
== Съвременно разбиране ==
Конкретното измерение на гражданската активност се изменя в зависимост от културния и исторически контекст. Днес отново е актуално разбирането за гражданска добродетел от времето на гръцките [[полис]]и – тя се възприема като достойнството на активно участие в демократичните процедури. Качествата, които изисква съвременната гражданска добродетел, са различни и понякога дори противоположни. Демократичният принцип за [[народ]]а като [[суверен]] на [[власт]]та се базира на убеждението, че всеки [[гражданин]] има право да участва в изработването на законите, по които живее. Този принцип изисква активно участие на гражданите в [[публичната сфера]] и същевременно – отговорност от страна на [[държава]]та към гражданите. За активното политическо и гражданско участие на [[индивид]]а обаче е необходим минимум от права в икономическата, социалната, здравната и образователна сфера. Тези права са записани в [[законови актове]], които оформят образа на [[социалната държава]]. Но социалната държава често предразполага гражданите към по-слабо участие в публичната сфера поради наличието на твърде много [[регулации]] на инициативата. Така се създава противоречие между нуждата от гражданска активност и държавната грижа.
Конкретното измерение на гражданската активност се изменя в зависимост от културния и исторически контекст. Днес отново е актуално разбирането за гражданска добродетел от времето на гръцките [[полис]]и – тя се възприема като достойнството на активно участие в демократичните процедури. Качествата, които изисква съвременната гражданска добродетел, са различни и понякога дори противоположни. Демократичният принцип за [[народ]]а като [[суверен]] на [[Власт (обществено отношение)|властта]] се базира на убеждението, че всеки [[гражданин]] има право да участва в изработването на законите, по които живее. Този принцип изисква активно участие на гражданите в [[публичната сфера]] и същевременно – отговорност от страна на [[държава]]та към гражданите. За активното политическо и гражданско участие на [[индивид]]а обаче е необходим минимум от права в икономическата, социалната, здравната и образователна сфера. Тези права са записани в [[законови актове]], които оформят образа на [[социалната държава]]. Но социалната държава често предразполага гражданите към по-слабо участие в публичната сфера поради наличието на твърде много [[регулации]] на инициативата. Така се създава противоречие между нуждата от гражданска активност и държавната грижа.


[[Глобализация]]та и съвременните [[наднационални форми на управление]] като [[ЕС]] също поставят въпроса за това какви [[ценност]]и са необходими днес за гражданската добродетел. Поради тази сложност и особености на съвременното общество [[апатия]]та е широко разпространена. Затова за насърчаване на гражданската добродетел се използват различни [[публични кампании]].
[[Глобализация]]та и съвременните [[наднационални форми на управление]] като [[ЕС]] също поставят въпроса за това какви [[ценност]]и са необходими днес за гражданската добродетел. Поради тази сложност и особености на съвременното общество [[апатия]]та е широко разпространена. Затова за насърчаване на гражданската добродетел се използват различни [[публични кампании]].


{{статия от БУП}}
{{Статия от БУП}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Политика}}


[[Категория: Политическа терминология]]
[[Категория:Добродетел]]
[[Категория:Социални концепции]]
[[Категория:Демокрация]]

Текуща версия към 16:32, 20 април 2021

Картина на Жак-Луи Давид от 1784 г. Клетвата на Хорациите, илюстрираща драматичен момент на Тит Ливий от историята на Рим, въплъщаваща идеите за граждански добродетели през 18век.

Терминът е формулиран за първи път от древногръцкия философ Аристотел (384 – 322 пр. Хр.). Гражданската добродетел се отнася към качествата на добрия гражданин. Същността на тези качества е готовността за участие в политическия процес и активна дейност за осигуряването на върховенството на правото в обществото. Гражданската добродетел изключва апатията.

Съвременно разбиране

[редактиране | редактиране на кода]

Конкретното измерение на гражданската активност се изменя в зависимост от културния и исторически контекст. Днес отново е актуално разбирането за гражданска добродетел от времето на гръцките полиси – тя се възприема като достойнството на активно участие в демократичните процедури. Качествата, които изисква съвременната гражданска добродетел, са различни и понякога дори противоположни. Демократичният принцип за народа като суверен на властта се базира на убеждението, че всеки гражданин има право да участва в изработването на законите, по които живее. Този принцип изисква активно участие на гражданите в публичната сфера и същевременно – отговорност от страна на държавата към гражданите. За активното политическо и гражданско участие на индивида обаче е необходим минимум от права в икономическата, социалната, здравната и образователна сфера. Тези права са записани в законови актове, които оформят образа на социалната държава. Но социалната държава често предразполага гражданите към по-слабо участие в публичната сфера поради наличието на твърде много регулации на инициативата. Така се създава противоречие между нуждата от гражданска активност и държавната грижа.

Глобализацията и съвременните наднационални форми на управление като ЕС също поставят въпроса за това какви ценности са необходими днес за гражданската добродетел. Поради тази сложност и особености на съвременното общество апатията е широко разпространена. Затова за насърчаване на гражданската добродетел се използват различни публични кампании.

 : Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.