Направо към съдържанието

Геополитика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BSoP (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 79 междинни версии от 39 потребители)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:European Union.svg|мини|250px|[[Европейски съюз|Европейският съюз]] е политическо и икономическо обединение, базирано на географски принцип]]
'''Геополитиката''' анализира държавитедържава като [[пространствен]] [[феномен]] с акцент върху [[географски]]те основания за тяхната мощ, разглежда политическата и икономическата значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като територия, климат, органични и неорганични [[природни богатства]] и местонахождение, както и характеристики на жителите като [[гъстота на населението]], [[културни свойства]], [[икономическа активност]] и [[политически структури]]. Всяка [[държава]] се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на [[международни отношения]] са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.


'''Геополитиката''' е изследването на ефектите на [[география]]та върху [[международни отношения|международните отношения]].<ref>{{cite book | last = Devetak | first = Richard | coauthors = Anthony Burke, Jim George (eds.) | year = 2011 | title = An Introduction to International Relations | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 978-1-107-60000-3 | lang = en }}</ref>
Терминът геополитика е въведен от шведския учен [[Рудолф Киелен]] (1846-1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е теорията за геополитиката на английския учен [[Халфорд Маккиндър]](1861-1947). Според него морските и сухоземните сили се противопоставят в световната история. Центърът на [[Евразия]] е основата на сухоземните сили и ключ към световната власт и към него се стремят морските сили. Според теорията му, който владее Източна Европа, владее Евразия, сухоземните сили и оттам – целия свят. Тази теория лежи в основата на много опити да бъдат обяснени отношенията между двете световни суперсили след [[Втората световна война]].


Геополитиката анализира [[държава|държавите]] като пространствен [[феномен]] с акцент върху [[география|географските]] основания за тяхната мощ, разглежда [[политика|политическата]] и [[икономика|икономическата]] значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като [[територия]], [[климат]], органични и неорганични [[природни богатства]] и местонахождение, както и характеристики на жителите като [[гъстота на населението]], [[култура|културни свойства]], [[икономическа активност]] и политически структури. Всяка [[държава]] се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на [[международни отношения]] са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.
В последните години интересът към геополитиката като възможност за разбиране на съвременния свят и неговите проблеми се възобновява. Сфери на особен интерес в съвременната геополитика са възникването на нови центрове на световна сила, влиянието на местонахождението на природните богатства, пространствената основа на международните конфликти, господството на западния свят и проблемите на Юга и т.н. При разглеждането на подобни проблеми, геополитиката е тясно свързана с международните отношения, [[икономика]]та и [[политология]]та.


[[Термин]]ът геополитика е въведен от шведския [[политология|политолог]] [[Рудолф Челен]] (1846 – 1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е [[теория]]та за геополитиката на английския географ [[Халфорд Макиндер]] (1861 – 1947). Институционализацията и развитието на военната география в [[Руска империя|Руската империя]] обаче е причина много изследователи да смятат, че първоначалните теоретични основи на геополитиката (позната тогава като „военна статистика“) се поставят именно там.
{{статия от БУП}}


=== Взаимодействието между географията и геополитиката ===
[[Категория:Международни отношения]]
Геополитическата география е областта, която изучава взаимодействието между политика и идеология. Той се фокусира върху влиянието на географията на дадена държава върху нейните политически решения и стратегии за сигурност. Важен аспект на геополитиката е анализът на управлението на ресурси като енергия, вода и транспорт, които формират основата на глобалното влияние.Геополитическата стратегия обикновено включва контрол на определени области, контрол на океана и т.н. безопасен достъп до пътища или природни ресурси. Например, страните могат да се състезават за власт в Централна Азия или да се стремят да получат стратегическо влияние във важни морски пътища като Средиземно море или Южнокитайско море.


Геополитиката също анализира международните отношения и взаимодействията между държавите, включително сътрудничеството и конфликтите. Опитва се да обясни как фактори като география, икономика и култура влияят върху формирането на политически мрежи и напрежение. В днешния свят, в който държавите се състезават за влияние и ресурси, геополитиката играе важна роля при определянето на важността на идеите и действията в страната.
[[br:Douarbolitikerezh]]

[[ca:Geopolítica]]
В днешния свят, геополитиката също така отразява възхода на нови играчи и изменения в глобалната динамика. Растящата важност на киберпространството и информационната война добавят нови измерения към политическите стратегии. Технологичната конкуренция и контролът върху данните създават нови предизвикателства и възможности за влияние.Глобалните проблеми като изменението на климата и пандемиите също са станали съществени елементи в геополитическата динамика, като държавите търсят сътрудничество или се конфронтират в отговор на тези предизвикателства. Геополитиката продължава да формира стратегическите решения и взаимоотношенията между държавите, вземайки предвид разнообразие от фактори, които определят сложната мозайка на съвременния световен ред.
[[da:Geopolitik]]

[[de:Geopolitik]]
== Източници ==
[[el:Γεωπολιτική]]
<references />
[[en:Geopolitics]]

[[eo:Geopolitiko]]
[[Категория:Геополитика| ]]
[[es:Geopolítica]]
[[et:Geopoliitika]]
[[fr:Géopolitique]]
[[hr:Geopolitika]]
[[he:גאופוליטיקה]]
[[lt:Geopolitika]]
[[ms:Geopolitik]]
[[nl:Geopolitiek]]
[[ja:地政学]]
[[no:Geopolitikk]]
[[pl:Geopolityka]]
[[pt:Geopolítica]]
[[ro:Geopolitică]]
[[ru:Геополитика]]
[[sk:Geopolitika]]
[[sv:Geopolitik]]
[[tr:Jeopolitik coğrafya]]
[[uk:Геополітика]]
[[ur:جیو پالیٹکس]]
[[zh:地缘政治学]]

Текуща версия към 06:43, 16 юли 2024

Европейският съюз е политическо и икономическо обединение, базирано на географски принцип

Геополитиката е изследването на ефектите на географията върху международните отношения.[1]

Геополитиката анализира държавите като пространствен феномен с акцент върху географските основания за тяхната мощ, разглежда политическата и икономическата значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като територия, климат, органични и неорганични природни богатства и местонахождение, както и характеристики на жителите като гъстота на населението, културни свойства, икономическа активност и политически структури. Всяка държава се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на международни отношения са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.

Терминът геополитика е въведен от шведския политолог Рудолф Челен (1846 – 1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е теорията за геополитиката на английския географ Халфорд Макиндер (1861 – 1947). Институционализацията и развитието на военната география в Руската империя обаче е причина много изследователи да смятат, че първоначалните теоретични основи на геополитиката (позната тогава като „военна статистика“) се поставят именно там.

Взаимодействието между географията и геополитиката

[редактиране | редактиране на кода]

Геополитическата география е областта, която изучава взаимодействието между политика и идеология. Той се фокусира върху влиянието на географията на дадена държава върху нейните политически решения и стратегии за сигурност. Важен аспект на геополитиката е анализът на управлението на ресурси като енергия, вода и транспорт, които формират основата на глобалното влияние.Геополитическата стратегия обикновено включва контрол на определени области, контрол на океана и т.н. безопасен достъп до пътища или природни ресурси. Например, страните могат да се състезават за власт в Централна Азия или да се стремят да получат стратегическо влияние във важни морски пътища като Средиземно море или Южнокитайско море.

Геополитиката също анализира международните отношения и взаимодействията между държавите, включително сътрудничеството и конфликтите. Опитва се да обясни как фактори като география, икономика и култура влияят върху формирането на политически мрежи и напрежение. В днешния свят, в който държавите се състезават за влияние и ресурси, геополитиката играе важна роля при определянето на важността на идеите и действията в страната.

В днешния свят, геополитиката също така отразява възхода на нови играчи и изменения в глобалната динамика. Растящата важност на киберпространството и информационната война добавят нови измерения към политическите стратегии. Технологичната конкуренция и контролът върху данните създават нови предизвикателства и възможности за влияние.Глобалните проблеми като изменението на климата и пандемиите също са станали съществени елементи в геополитическата динамика, като държавите търсят сътрудничество или се конфронтират в отговор на тези предизвикателства. Геополитиката продължава да формира стратегическите решения и взаимоотношенията между държавите, вземайки предвид разнообразие от фактори, които определят сложната мозайка на съвременния световен ред.

  1. Devetak, Richard et al. An Introduction to International Relations. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-1-107-60000-3. (на английски)