Цетине

Тази статия е за града в Черна гора. За общината вижте Цетине (община).

---

Цетине Цетиње
Цетине 42.393333, 18.921944
Страна	Черна гора
Площ	899 km²
Надм. височина	650 m
Население	18 482 души 20,6 души/km²
Пощенски код	81250
Официален сайт	www.cetinje.me
Цетине в Общомедия

Цетине (остаряло Цетина, на сръбски: Цетиње или Cetinje) e град в южната част на Черна гора, административен център на едноименната община. Той е историческата столица на страната.

Градът е сгушен в малка карстова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината Ловчен - Черната планина, на която страната носи името.

История

Основаването на Цетине през 15 век е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на турците принуждава Иван Църноевич, владетел на Зета по онова време, да премести столицата на държавата от укрепения град Жабляк в по-труднодостъпните части на Зета, а именно Обод (през 1475 г.), а малко по-късно - в планината Ловчен. През 1482 г. в Цетинското поле бил построен неговият дворец, а 2 години по–късно и манастир. Изграждането на тези 2 сгради на институции представлява основаването на новата столица – Цетине. Градът носи името на реката, на чиито брегове е основан.

Новият манастир се превръща в седалище на митрополията на Зета. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но и духовен и културен център, където Джурдже Църноевич, синът на Иван Църноевич, основава първата книгопечатница в земите на южните славяни.

Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на династията Църноевичи е прекъснат в края на 15 век - през 1496 г. Зета губи независимостта си и единствените свободни земи, носещи името Черна гора, са ограничени до планинската територия между река Църноевичи и Которския залив. През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на венецианците и турците в периода 16-17 век.

През този период дворецът и манастирът и градежите на династията на Църноевичи са разрушени. Едва в края на 17 век с идването на Петровичката династия на власт (през 1697 г., в лицето на Данило Петрович като неин основател) Цетине се връща към живот.

Данило Петрович и неговите наследници са прекалено заети с освободителните войни и обединяването на страната. Те нямат достатъчно време да се посветят на възстановяването на Цетине. През 1701 г. Данило построява новия Цетински манастир.

Обновлението на града започва при управлението на Петър I Петрович Негош. През1838 г. е построена неговата резиденция, наречена „Билярда“. Изграждат се множество нови къщи и Цетине се разраства и урбанизира.

По време на управлението на принц Никола I Петрович в Цетине са построени множество обществени сгради - първият хотел „Локанда“, новият дворец на принца, девическият инситут и други.

На Берлинския конгрес е призната независимостта на Черна гора, а Цетине е обявен за столица на новата държава. През 1910 г. Черна гора е обявена за кралство, което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине.

Периодът 1878 - 1914 г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие.

През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград, което оказва негативно влияние върху старата столица.

С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение.

Население

Цетине е административен център на едноименната община с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители.

Изменение на населението на град Цетине през годините:

• 3 март 1981 - 14 088 д.
• 3 март 1991 - 15 946 д.
• 1 ноември 2003 - 15 137 д.

Етнически групи (1991):

• черногорци - 93,03%
• сърби - 2,62%

Етнически групи (2003):

• черногорци - 90,28%
• сърби - 4,61%

Други

Тук е роден сръбският посланик (2005) в България Данило Вучетич.

Побратимени градове

• Велико Търново, България

Външни препратки

• Официален сайт