Цетине: Разлика между версии
Ред 80: | Ред 80: | ||
[[Категория:Градове в Черна гора]] |
[[Категория:Градове в Черна гора]] |
||
[[Категория:Средновековни сръбски земи]] |
[[Категория:Средновековни сръбски земи]] |
||
[[ar:ستنيي]] |
|||
[[bs:Cetinje]] |
|||
[[cs:Cetinje]] |
|||
[[cu:Цєтиниѥ]] |
|||
[[da:Cetinje]] |
|||
[[de:Cetinje]] |
|||
[[en:Cetinje]] |
|||
[[eo:Cetinjo]] |
|||
[[es:Cetiña]] |
|||
[[et:Cetinje]] |
|||
[[eu:Cetinje]] |
|||
[[fa:ستینیه]] |
|||
[[fi:Cetinje]] |
|||
[[fr:Cetinje]] |
|||
[[gl:Cetinje]] |
|||
[[he:צטיניה]] |
|||
[[hr:Cetinje]] |
|||
[[hu:Cetinje]] |
|||
[[hy:Ցետինե]] |
|||
[[id:Cetinje]] |
|||
[[it:Cettigne]] |
|||
[[ja:ツェティニェ]] |
|||
[[ko:체티네]] |
|||
[[lt:Cetinė]] |
|||
[[mk:Цетиње]] |
|||
[[ms:Cetinje]] |
|||
[[nl:Cetinje]] |
|||
[[nn:Cetinje]] |
|||
[[no:Cetinje]] |
|||
[[os:Цетине]] |
|||
[[pl:Cetynia]] |
|||
[[pt:Cetinje]] |
|||
[[ro:Cetinje]] |
|||
[[ru:Цетине]] |
|||
[[sh:Cetinje]] |
|||
[[sk:Cetinje]] |
|||
[[sl:Cetinje]] |
|||
[[sq:Cetina]] |
|||
[[sr:Цетиње]] |
|||
[[sv:Cetinje]] |
|||
[[th:เซตีเนีย]] |
|||
[[tr:Cetinje]] |
|||
[[uk:Цетинє]] |
|||
[[vep:Cetine]] |
|||
[[zh:采蒂涅]] |
Версия от 19:11, 11 март 2013
Цетине Цетиње | |
---|---|
Герб | |
Кмет: | Милован Янкович |
Площ на общината: | 899 км² |
Население на общината: | 18 482 души |
МПС код: | СТ |
Телефонен код: | +381 86 |
Уебсайт: | http://www.cetinje.cg.yu/ |
Карта | |
Цетине (остаряло Цетина, на сръбски: Цетиње или Cetinje) e град в южната част на Черна гора, административен център на едноименната община. Той е историческата столица на страната.
Градът е сгушен в малка карстова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината Ловчен - Черната планина, на която страната носи името.
История
Основаването на Цетине през 15 век е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на турците принуждава Иван Църноевич, владетел на Зета по онова време, да премести столицата на държавата от укрепения град Жабляк в по-труднодостъпните части на Зета, а именно Обод (през 1475 г.), а малко по-късно - в планината Ловчен. През 1482 г. в Цетинското поле бил построен неговият дворец, а 2 години по–късно и манастир. Изграждането на тези 2 сгради на институции представлява основаването на новата столица – Цетине. Градът носи името на реката, на чиито брегове е основан.
Новият манастир се превръща в седалище на митрополията на Зета. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но и духовен и културен център, където Джурдже Църноевич, синът на Иван Църноевич, основава първата книгопечатница в земите на южните славяни.
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на династията Църноевичи е прекъснат в края на 15 век - през 1496 г. Зета губи независимостта си и единствените свободни земи, носещи името Черна гора, са ограничени до планинската територия между река Църноевичи и Которския залив. През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на венецианците и турците в периода 16-17 век.
През този период дворецът и манастирът и градежите на династията на Църноевичи са разрушени. Едва в края на 17 век с идването на Петровичката династия на власт (през 1697 г., в лицето на Данило Петрович като неин основател) Цетине се връща към живот.
Данило Петрович и неговите наследници са прекалено заети с освободителните войни и обединяването на страната. Те нямат достатъчно време да се посветят на възстановяването на Цетине. През 1701 г. Данило построява новия Цетински манастир.
Обновлението на града започва при управлението на Петър I Петрович Негош. През1838 г. е построена неговата резиденция, наречена „Билярда“. Изграждат се множество нови къщи и Цетине се разраства и урбанизира.
По време на управлението на принц Никола I Петрович в Цетине са построени множество обществени сгради - първият хотел „Локанда“, новият дворец на принца, девическият инситут и други.
На Берлинския конгрес е призната независимостта на Черна гора, а Цетине е обявен за столица на новата държава. През 1910 г. Черна гора е обявена за кралство, което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине.
Периодът 1878 - 1914 г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие.
През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград, което оказва негативно влияние върху старата столица.
С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение.
Население
Цетине е административен център на едноименната община с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители.
Изменение на населението на град Цетине през годините:
- 3 март 1981 - 14 088 д.
- 3 март 1991 - 15 946 д.
- 1 ноември 2003 - 15 137 д.
Етнически групи (1991):
- черногорци - 93,03%
- сърби - 2,62%
Етнически групи (2003):
- черногорци - 90,28%
- сърби - 4,61%
Други
Тук е роден сръбският посланик (2005) в България Данило Вучетич.