Цетине: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: ro:Cetinje |
|||
(Не са показани 37 междинни версии от 24 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Друго значение|града в Черна гора|общината|Цетине (община)}} |
|||
<table border="1" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em"> |
|||
{{Селище инфо|Черна гора |
|||
<tr> |
|||
| име-местно = Цетиње |
|||
<th colspan="2" align=center bgcolor="#FFDEAD"><big>'''''Цетине'''''</br><small>''Цетиње''</small></th></tr> |
|||
| герб = Cetinje Coat-of-Arms.svg |
|||
</td></tr> |
|||
| площ = 899 |
|||
<tr> |
|||
| население = 18 482 |
|||
<tr> |
|||
| основаване = |
|||
<th colspan="2" align=center> [[Image:Grb-Cetinja.gif|150px]]</th></tr> |
|||
|мпс-код=CT|пощенски-код=81250|телефонен-код=+382 41}} |
|||
<tr> |
|||
<tr> |
|||
<th colspan="2" align=center bgcolor="#FFDEAD">'''Герб'''</th></tr> |
|||
</td></tr> |
|||
<tr> |
|||
<tr> |
|||
<TR><TD>'''Кмет''':</td><td>Милован Янкович</td></tr> |
|||
<TR><TD>'''Площ на общината''':</td><td>899 [[Квадратен километър|км²]]</td></tr> |
|||
<TR><TD>'''Население на общината''':</td><td>18 482 души</td></tr> |
|||
<TR><TD>'''МПС код''':</td><td>СТ</td></tr> |
|||
<TR><TD>'''Телефонен код''':</td><td>+381 86</td></tr> |
|||
<TR><TD>'''Уебсайт''':</td><td>http://www.cetinje.cg.yu/</td></tr> |
|||
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor="#FFDEAD">'''Карта'''</th></tr> |
|||
<TR><TD colspan="2">[[Картинка:Montenegro_Cetinje_BG.png|200px|center]]</td></tr> |
|||
</table> |
|||
'''Цетине''' (остаряло '''Цетина''', |
'''Цетине''' ({{lang|sr|Цетиње|Cetinje}}), остаряло '''Цетина''', e град в южната част на [[Черна гора]], административен център на едноименната община. Той е историческата [[столица]] на страната. |
||
Градът е сгушен в малка [[карст]]ова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината [[Ловчен]] |
Градът е сгушен в малка [[карст]]ова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината [[Ловчен]] – ''Черната планина'', на която страната носи името. |
||
==История== |
== История == |
||
Основаването на Цетине през |
Основаването на Цетине през XV век е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на [[османци]]те принуждава [[Иван Църноевич]], владетел на [[Зета (владение)|Зета]] по онова време, да премести столицата на държавата от тогавашния укрепен град [[Жабляк (крепост)|Жабляк]] в по-труднодостъпните части на [[Зета (владение)|Зета]] – в [[Обод]] (1475), а малко по-късно – в планината [[Ловчен]]. |
||
През [[1482]] г. в [[Цетинско поле|Цетинското поле]] е построен неговият [[дворец]], а 2 години по-късно и [[манастир]]. Изграждането на тези 2 важни сгради представлява основаването на новата столица Цетине. Градът носи името на тогавашната река Цетина, на чиито брегове е основан. Реката по-късно е пресъхнала. |
|||
Новият манастир се превръща в седалище на [[митрополит|митрополия]]та на [[Зета]]. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но и духовен и културен център, където [[Джурдже Църноевич]], синът на Иван Църноевич, основава първата книгопечатница в земите на [[южни славяни|южните славяни]]. |
|||
Новият манастир се превръща в седалище на [[митрополия]]та на Зета. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но също духовен и културен център, където [[Георги IV Църноевич]] основава първата книгопечатница в земите на [[южни славяни|южните славяни]]. |
|||
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на [[династия]]та [[Църноевичи]] е прекъснат в края на 15 век - през [[1496]] г. [[Зета]] губи [[независимост]]та си и единствените свободни земи, носещи името ''Черна гора'', са ограничени до планинската територия между ''[[река]] Църноевичи'' и ''[[Котор]]ския залив''. |
|||
През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на [[Венецианска република|венецианци]]те и [[Османска империя|турци]]те в периода [[16 век|16]]-[[17 век]]. |
|||
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на династията [[Църноевичи]] е прекъснат през [[1496]] г. Зета губи независимостта си и единствените свободни земи, носещи името Черна гора, са ограничени до планинската територия между река Църноевичи и [[Которски залив|Которския залив]]. |
|||
През този период дворецът и манастирът и градежите на династията на Църноевичи са разрушени. Едва в края на 17 век с идването на ''Петровичката династия'' на власт (през [[1697]] г., в лицето на ''Данило Петрович'' като неин основател) Цетине се връща към живот. |
|||
През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на [[Венецианска република|венецианците]] и [[Османска империя|османците]] в периода XVI – XVII век. |
|||
[[Данило Петрович]] и неговите наследници са прекалено заети с освободителните войни и обединяването на страната. Те нямат достатъчно време да се посветят на възстановяването на Цетине. През [[1701]] г. Данило построява новия ''Цетински манастир''. |
|||
През този период дворецът и манастирът, както и останалите градежи на династията на Църноевичи, са разрушени. Едва в края на XVII век с идването на Петровичката династия на власт през [[1697]] г. (в лицето на Данило Петрович като неин основател) Цетине се връща към живот. |
|||
Обновлението на града започва при управлението на [[Петър I Петрович Негош]]. През[[ 1838]] г. е построена неговата резиденция, наречена ''„Билярда“''. Изграждат се множество нови къщи и Цетине се разраства и урбанизира. |
|||
[[Данило Петрович]] и неговите наследници са заети с освободителните войни и обединяването на страната. През [[1701]] г. Данило построява новия Цетински манастир. |
|||
По време на управлението на ''[[принц]] [[Никола I Петрович]]'' в Цетине са построени множество обществени сгради - първият ''[[хотел]] „Локанда“'', новият дворец на принца, девическият инситут и други. |
|||
Обновлението на града започва при управлението на [[Петър I Петрович Негош]]. През [[1838]] г. е построена неговата резиденция, наречена Билярда. Изграждат се множество нови къщи, Цетине се разраства и благоустроява. |
|||
На [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] е призната [[независимост]]та на [[Черна гора]], а '''Цетине''' е обявен за [[столица]] на новата [[държава]]. През [[1910]] г. Черна гора е обявена за [[кралство]], което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине. |
|||
По време на управлението на [[принц]] [[Никола I Петрович]] в Цетине са построени множество обществени сгради – първият хотел („Локанда“), новият дворец на принца, девическият институт и други. |
|||
Периодът [[1878]] - [[1914]] г. е период на разцвет за града във всяко отношение. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие. |
|||
На [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] е призната независимостта на [[Черна гора]], а Цетине е обявен за столица на новата държава. През [[1910]] г. Черна гора е обявена за [[кралство]], което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине. |
|||
В периода между двете световни войни Цетине увеличава влиянието си над околните територии и се превръща в център на ''район Зета''. Въпреки това е решено от ''Черногорския парламент'' за преместване на столицата в [[Подгорица]], което оказва негативно влияние върху старата столица. |
|||
Периодът [[1878]] – [[1914]] г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие. |
|||
През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен [[Подгорица|Титоград]], което оказва отрицателно влияние върху развитието на старата столица. |
|||
С конституционно решение от [[1992]] г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение. |
С конституционно решение от [[1992]] г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение. |
||
==Население== |
== Население == |
||
Цетине е |
Община Цетине е с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители. |
||
Изменение на населението на град Цетине |
Изменение на населението на град Цетине: |
||
*3 март 1981 |
* 3 март 1981 г. – 14 088 д. |
||
*3 март 1991 |
* 3 март 1991 г. – 15 946 д. |
||
*1 ноември 2003 |
* 1 ноември 2003 г. – 15 137 д. |
||
Етнически групи (1991): |
Етнически групи (1991): |
||
*[[черногорци]] |
* [[черногорци]] – 93,03 % |
||
*[[сърби]] |
* [[сърби]] – 2,62 % |
||
Родни гезици (2003): |
|||
*черногорци |
* черногорци – 90,28 % |
||
*сърби |
* сърби – 4,61 % |
||
== |
== Личности == |
||
Тук е роден сръбският посланик ([[2005]]) в [[България]] [[Данило Вучетич]]. |
|||
=== Родени === |
|||
* [[Александър I Караджорджевич]] |
|||
* [[Анастасия Петрович Негошина]] |
|||
* [[Данило Вучетич]] – посланик на Сърбия в България от 2005 г. |
|||
* [[Драгана Трипкович]], журналистка |
|||
* [[Елена Черногорска]] |
|||
* [[Йово Йованович]], анархист |
|||
* [[Ксения Черногорска]] |
|||
* [[Милан Вушурович]], футболист |
|||
* Михаил Дедович, революционер от ВМОРО, четник на [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9]</ref> |
|||
* [[Милица Добавич]], баскетболистка |
|||
* [[Милица Николаевна]] |
|||
* [[Кнез (певец)|Ненад Кнежевич (Кнез)]], певец |
|||
* [[Станко Иванович]], духовник и деец |
|||
* Стоян Радович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров<ref name="strumski.com" /> |
|||
=== Починали === |
|||
* [[Иван Църноевич]] |
|||
* [[Пеко Павлович]] |
|||
== Побратимени градове == |
== Побратимени градове == |
||
* {{флагче|България}} [[Велико Търново]], [[България]] |
|||
== Източници == |
|||
* {{flagicon|Bulgaria}} [[Велико Търново]], [[България]] |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*[http://www.cetinje.cg.yu Официален сайт] |
* [http://www.cetinje.cg.yu Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100201142413/http://www.cetinje.cg.yu/ |date=2010-02-01 }} |
||
{{Общини в Черна гора}} |
{{Общини в Черна гора}} |
||
{{Крепости на Зета}} |
|||
[[Категория: |
[[Категория:Цетине| ]] |
||
[[Категория:Средновековни сръбски земи]] |
|||
[[vep:Cetine]] |
|||
[[ar:ستنيي]] |
|||
[[bs:Cetinje]] |
|||
[[cs:Cetinje]] |
|||
[[cu:Цєтиниѥ]] |
|||
[[da:Cetinje]] |
|||
[[de:Cetinje]] |
|||
[[diq:Cetinje]] |
|||
[[en:Cetinje]] |
|||
[[eo:Cetinjo]] |
|||
[[es:Cetinje]] |
|||
[[et:Cetinje]] |
|||
[[eu:Cetinje]] |
|||
[[fa:ستینیه]] |
|||
[[fi:Cetinje]] |
|||
[[fr:Cetinje]] |
|||
[[gl:Cetinje]] |
|||
[[he:צטיניה]] |
|||
[[hr:Cetinje]] |
|||
[[hu:Cetinje]] |
|||
[[hy:Ցետինե]] |
|||
[[id:Cetinje]] |
|||
[[it:Cettigne]] |
|||
[[ja:ツェティニェ]] |
|||
[[ko:체티네]] |
|||
[[lt:Cetinė]] |
|||
[[mk:Цетиње]] |
|||
[[ms:Cetinje]] |
|||
[[nl:Cetinje]] |
|||
[[nn:Cetinje]] |
|||
[[no:Cetinje]] |
|||
[[os:Цетине]] |
|||
[[pl:Cetynia]] |
|||
[[pt:Cetinje]] |
|||
[[ro:Cetinje]] |
|||
[[ru:Цетине]] |
|||
[[sh:Cetinje]] |
|||
[[sk:Cetinje]] |
|||
[[sl:Cetinje]] |
|||
[[sq:Cetina]] |
|||
[[sr:Цетиње]] |
|||
[[sv:Cetinje]] |
|||
[[th:เซตีเนีย]] |
|||
[[tr:Cetinje]] |
|||
[[uk:Цетінє]] |
|||
[[zh:采蒂涅]] |
Текуща версия към 21:56, 13 октомври 2023
- Тази статия е за града в Черна гора. За общината вижте Цетине (община).
Цетине Цетиње | |
Страна | Черна гора |
---|---|
Площ | 899 km² |
Надм. височина | 650 m |
Население | 18 482 души 20,6 души/km² |
Пощенски код | 81250 |
Телефонен код | +382 41 |
МПС код | CT |
Официален сайт | www.cetinje.me |
Цетине в Общомедия |
Цетине (на сръбски: Цетиње или Cetinje), остаряло Цетина, e град в южната част на Черна гора, административен център на едноименната община. Той е историческата столица на страната.
Градът е сгушен в малка карстова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината Ловчен – Черната планина, на която страната носи името.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаването на Цетине през XV век е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на османците принуждава Иван Църноевич, владетел на Зета по онова време, да премести столицата на държавата от тогавашния укрепен град Жабляк в по-труднодостъпните части на Зета – в Обод (1475), а малко по-късно – в планината Ловчен.
През 1482 г. в Цетинското поле е построен неговият дворец, а 2 години по-късно и манастир. Изграждането на тези 2 важни сгради представлява основаването на новата столица Цетине. Градът носи името на тогавашната река Цетина, на чиито брегове е основан. Реката по-късно е пресъхнала.
Новият манастир се превръща в седалище на митрополията на Зета. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но също духовен и културен център, където Георги IV Църноевич основава първата книгопечатница в земите на южните славяни.
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на династията Църноевичи е прекъснат през 1496 г. Зета губи независимостта си и единствените свободни земи, носещи името Черна гора, са ограничени до планинската територия между река Църноевичи и Которския залив.
През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на венецианците и османците в периода XVI – XVII век.
През този период дворецът и манастирът, както и останалите градежи на династията на Църноевичи, са разрушени. Едва в края на XVII век с идването на Петровичката династия на власт през 1697 г. (в лицето на Данило Петрович като неин основател) Цетине се връща към живот.
Данило Петрович и неговите наследници са заети с освободителните войни и обединяването на страната. През 1701 г. Данило построява новия Цетински манастир.
Обновлението на града започва при управлението на Петър I Петрович Негош. През 1838 г. е построена неговата резиденция, наречена Билярда. Изграждат се множество нови къщи, Цетине се разраства и благоустроява.
По време на управлението на принц Никола I Петрович в Цетине са построени множество обществени сгради – първият хотел („Локанда“), новият дворец на принца, девическият институт и други.
На Берлинския конгрес е призната независимостта на Черна гора, а Цетине е обявен за столица на новата държава. През 1910 г. Черна гора е обявена за кралство, което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине.
Периодът 1878 – 1914 г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие.
През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград, което оказва отрицателно влияние върху развитието на старата столица.
С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Община Цетине е с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители.
Изменение на населението на град Цетине:
- 3 март 1981 г. – 14 088 д.
- 3 март 1991 г. – 15 946 д.
- 1 ноември 2003 г. – 15 137 д.
Етнически групи (1991):
- черногорци – 93,03 %
- сърби – 2,62 %
Родни гезици (2003):
- черногорци – 90,28 %
- сърби – 4,61 %
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Александър I Караджорджевич
- Анастасия Петрович Негошина
- Данило Вучетич – посланик на Сърбия в България от 2005 г.
- Драгана Трипкович, журналистка
- Елена Черногорска
- Йово Йованович, анархист
- Ксения Черногорска
- Милан Вушурович, футболист
- Михаил Дедович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[1]
- Милица Добавич, баскетболистка
- Милица Николаевна
- Ненад Кнежевич (Кнез), певец
- Станко Иванович, духовник и деец
- Стоян Радович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[1]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2010-02-01 в Wayback Machine.