Направо към съдържанието

Северна Македония: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Премахната редакция 6032532 на 95.111.88.204 (б.)
Ред 1: Ред 1:
{{Държава
{{Държава
|кратко-име = Република Македония (БЮРМ)
|кратко-име = Република Македония
|официално-име = Република Македонија
|официално-име = Република Македонија
|официално-име-бг = Република Македония
|официално-име-бг = Република Македония

Версия от 06:44, 3 февруари 2014

Република Македония
Република Македонија
      
Химн: Денес над Македонија
Местоположение на Република Македония (в червено) на европейския континент
Местоположение на Република Македония (в червено) на европейския континент
География и население
Площ25 713 km²
(на 148-о място)
Води1,9%
Граници
България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия
Климатумерен
СтолицаСкопие
Най-голям градСкопие
Официален езикМакедонска литературна норма[1][2]
Демониммакедонец
Население (2002)2 022 547 [3]
Население (2011)2 058 539[4]
Гъстота на нас.71,4 души/km²
(на 122-ро място)
Управление
ФормаПарламентарна република
ПрезидентГеорге Иванов
Министър-председателНикола Груевски
Председател на събраниетоТрайко Веляноски
ОрганизацииСъвет на Европа, ЦЕФТА, ООН
История
Независимостот СФРЮ
обявена8 септември 1991 г.
официално призната8 април 1993 г.
Икономика
БВП на човек (ППС)$10 718[5]
БВП (ном., 2012)$10 198 млрд.[5]
БВП на човек (ном.)$4 935[5]
ИЧР (2012)Повишение 0.728[6] (висок)
(на 78-о място)
Джини (2008)44.2[7] (среден)
ВалутаМакедонски денар (MKD)
Други данни
Часова зонаCET
Лятно времеCEST
Автомобилно движениедясно
Код по ISOMKD
Интернет домейн.mk
Телефонен код389
ITU префиксMKD
Официален сайтvlada.mk
Всички езици, които се говорят от над 20% от жителите на дадена македонска община, са официални езици на тази община. Това се отнася за следните езици: албански, турски, сръбски, ромски, бошняшки и т.н.
Северна Македония в Общомедия

Република Македония (Шаблон:Lang-mk) е държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 година, а през 1993 година е приета за членка на ООН, но заради спора за нейното име с Гърция се употребява временната представка Бивша югославска република Македония[8] (БЮРМ, FYROM на англ., ARYM на фр.)[9][10][11]. Република Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 година е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия и Косово, а на запад — с Албания[12]. Площта ѝ е 25 713 км², от които 25 229 км² суша и 474 км² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Етимология

Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía)[13][14]. Името на античните македони — Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) - висок, изтънен[15], имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки[16]. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“[14][17][18] отнасящо се до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.

История

 Основна статия: История на Република Македония

Антична история на региона

 Основни статии: Древна Македония и Пеония
Руините на град Хераклея Линкестис, основан от Филип II Македонски през 4 век пр. н. е.

През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните[19], докато северозападната част е населявана от племето Дардани, а югозападната от племената Енхелейци, Пелагони и Линкести, първите две от които илирийски, а вторите - молоски.[20][21][22][23][24][25]

Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.

През 356 пр.н.е. Филип II Македонски инкорпорира[26] регионите на Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп)[27]. Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява останалата част от региона към империята си, като достига до река Дунав. През 2 век пр.н.е. региона е включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония. При управлението на Диоклециан тя е разделена на две части — Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония побада във втората, чиято столица е град Стоби[28]. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия[29]. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския[30].

Средновековие и Османско владичество

 Основни статии: Южни славяни, Първо българско царство, България (тема), Втора българска държава и Османска империя
Файл:Macodnian Sklavinia.png
Балканите в 7 век и склавиниите в Македония.

След 580 година византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари.

Куберова България
Файл:Old map 3 Khan Malomir Presian.jpg
Територия на България при управлението на кан Пресиян
България при цар Симеон I
България при цар Самуил

Около 680 година в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат[31]. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват в външнополитическите ѝ преговори.

В 808 г. хан Крум настъпва към Сяр и не след много години при управлението на хан Пресиан (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море. През управлението на Княз Борис-Михаил (852 - 889) България приема Християнството, а Охридска книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При Цар Симеон Велики книжовния разцвет продължава, a областа става вътрешна, българските границите обхващат не само съседните Сърбия и Епир, но и Тесалия и останалата дотогава извън границите част на днешна Албания. След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий в 971 година столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, тук е седалището на Българския патриарх[32] и днешните Албания и Македония са центърът на Българската държава която в тези години се простира от Добруджа[33] през Банат, Белград и София до Драч и Лариса, B 1018 след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор, на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем България пада под византийска власт при император Василий ІІ Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия. Но завоевателя тук не е в свои земи, само след 23 г. в 1040 г. българите от Срем и Видин през София до Янина и Ламия въстават и коронасват за свой цар Петър Делян, византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след 31 години в 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш, византийското господство е въстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на Империята.

Балканите между 1373-1395 година.

Само 10 години след възвръщане на независимостта България първобунтовния Цар Иван Асен I настъпва в 1195 г. към Скопие и въстановява в областта суверенитета на Българското царство, при братята му царете Петър IV и Калоян българските държавни граници обхващат териториитe от Прищина до Сервия. След смъртта на Цар Калоян в Македония управляват неговите братовчеди деспот Алексий Слав и севастократор Стрез, при цар Иван Асен II областта е сред подчинените директно на царя области посочени в Дубровнишката грамота и страната отново има широк излаз на Синьо море. Към средата на 13 в. български тук боляри на Скопие са Тих и синът му Константин Тих, който в 1257 е избран от болярския съвет в Търново за Цар на България. Някое и друго време след убийството от Ивайло на цар Цар Константин Тих регионът започва да преминава от едни в други ръце — малко преди началото на 14 век Византийското господство за кратко е въстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. Душановото царство за чиято столица е обявен град Скопие[34]. Само 10 г. по-късно след смъртта на Цар Стефан Душан империята се разпада към 1356, а в региона до Османското нашествие на Балканския полуостров доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 година владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, после преименуван на Охридски санджак, и директно присъединени към Османската империя. Части от днешна Република Македония попадат в Скопския санджак, създаден още в 1392 година с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак.

Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е стабилно. Още в 1412 заедно с Видин, Провадия и Мадара на въстание се вдигат във Велес и в Овче поле. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желания резултат не е постигнат. В 1564 сe вдига въстанието в Прилепско наречено Мариовска буна. В 1574 и 1596 стaвaт бунтове в Охридско[35], През 1586 г. на скопския санджакбей се нареждa да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че контролът над Скопската област преминал реално в ръцете на местни хайдути, а 2000 хайдути водени от Чавдар войвода същата година превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей. В 1618 хайдушки акции заливат Кривопаланско, в 1637 отряд от 200 хайдути действа в западна Македония. Байо войвода напада Битолския безистен в 1661 г. и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанскиет данъци[36]. В 1686 срещу султанската власт действат на 4–5 хайдутски дружини от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко. 1689 г. Петър, водачът на известното Карпошово въстание влиза в контакт с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство e титуляр на Българската корона [37], и е признат от сюзерена за български „крал на Куманово“ и негов васал, а съратника му Страхил войвода e c ранг на генерал. В 1713 масови са документирани действия на хайдутски дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. В годината когато Паисий написва История славяноболгарская 1762 стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 година Охридска архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Национално възраждане

 Основни статии: Възраждане и Българска екзархия
Карта на Българската екзархия (1870-1913).
Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано
Граници на България според Цариградската конференция, 1876-1877
Карта на Санстефанска България.
Обитавани от българи земи - български говори и диалекти

В средата на 19 век територията на цялата област Македония е поделена в трите вилаета - Битолски, Косовски и Солунски. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и национално-освободителната борба, в легиите на Раковски, брайлските бунтове на хъшовете, в революционните чети. В 1859 жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. В 1869 е открито от Йосиф Ковачев първото педагогическо училище в Щип. На 28 1870 г. излиза султанския ферман за Българската Екзархия, която става една от основните опори на българите в Македония. В 1876 заедно с Априлското е вдигнато известното Разловско въстание, в 1877 македонски българи се бият на Шипка в Българското опълчение. На 20 май 1878 от 21 църковно-училищни български общини в Македония е отправена Молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва Кресненско-Разложко въстание. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат Прошение до Европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни с.г. македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония, същата година е основана и Основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, а в 1882 е открита и девическа такава.В 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 в Солун есе създава ВМРО. B 1895 става т.н. Четническа акция на Македонския комитет. През 20 век освободителната борба на българите от Македония продължава с останалите в историята Горноджумайско въстание, Солунски атентати, Илинденско-Преображенско въстание, масовото им участие им в победоносното Македоно-одринското опълчение и Единадесета пехотна македонска дивизия.[38]

Нахлуването на просвещенските идеи от Западния свят бележат нов етап в развитието на областта, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През 19 век Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 година Българска екзархия. В границите на днешна Република Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива Паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии управлявани от владици са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българска класическа гимназия в Битоля, българско педагогическо училище в Скопие‎‎ и българско педагогическо богословско училище в Щип‎.

През 1876 година избухва Разловското въстание, като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Република Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 година Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 година се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на базата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 година предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби, се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 година.

В Кралство Сърбия и Югославия

Държавни граници в Македония 1913-1999 година

Според сключения Българо-сръбски договор през 1912 година Македония се разделя на безспорна и спорна зона, първата да бъде присъединена към България, а за втората се предвиждало арбитраж от руския император. Този план трябвало да влезе в сила в случай, че не се постигне автономия на Македония[39]. По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части - Вардарска за Кралство Сърбия, Пиринска за Царство България и Егейска за Кралство Гърция. По време на Първата световна война България анексира голяма част от областта, но след Ньойския договор е принудена да се оттегли от тях и допълнително предава Струмишко на Кралство Сърбия.

Срещу сръбската власт избухват: Тиквешко въстание на 15–25 юни 1913 и Охридско-Дебърско въстание на 7 септември 1913. През 1927 в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация, в отговор на репресиите срещу българите в Македония малко след това Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 година е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия. В периода 1920-1934 година в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. Сръбските власти извършват терор върху населението с изявено българско самосъзнание, което в най-общи линии се застъпва за създаването на Независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.

По време на Втората световна война

 Основна статия: Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)
България по време на Втората световна война

Между 6-17 април 1941 година Нацистка Германия и Фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти формират Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България[40]. В Италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.

На 19 април Навлизат български войски във Вардарска Македония, като още преди това на 13 април 1941 г. сръбската власт в Скопие е смъкваната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ), начело с Методи Шатаров - Шарло[41][42], отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска[43]. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиск на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941-1944 година от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват точно 445 души в борба с български полицейски и военни органи[44], което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 година българските власти, под силен германски натиск[45], извършват депортацията на близо 7 000 евреи от областта[46]. След преврата от 9 септември 1944 година България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония[47].

Българско управление завършва на 28 октомври 1944 г. с подписването на Московско примирие[48], като още на 11.10.1944 г. е подписало предварително споразумение, даващо 15 дневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г., изключая Южна Добруджа, което страната изпълнява[49]. С подписването на Парижкия мирен договор влязъл в сила на 15 септември 1947 г. статуквото е закрепено и формално.

Федеративна Македония

 Основна статия: Социалистическа Република Македония
Социалистическа република Македония (тъмно червено) в СФР Югославия.

Още през август 1944 година е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопревъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложенени на силен политически терор. До началото на 1960 година са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов - Ченто, Павел Шатев, Венко Марковски и други. Учредително събрание в манастира „Прохор Пчински” на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), провъзгласило Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взело решение за създаване на „македонски книжовен език” е проведено на 2 август 1944, последвано от Конференция на филоложка комисия в Скопие за създаване на „македонската азбука” и „македонския литературен език” от 27 ноември до 3 декември 1944 г.

В кратки срокове са проведени Езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с исторически фалшификации и манипулации започва конструирането на македонска нация.

На 6–7 януари 1945 избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония, потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървава коледа. В периода от края на Втората световна война до 1949 година Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса: насилствената македонизация на Пиринска Македония, която се извършва под натиск от СССР и със сътрудничеството на българските власти, както и в Гръцката гражданска война (1946-1949) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.

Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944-1991 година се изграждат държавните и академични институции, университети, голяма част от инфраструктура, наследени от независимата Република Македония.

Независимост

На 8 септември 1991 година Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия, след като е проведен референдум и започва процес по мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Р. Македония обявява независимостта на страната след проведен референдум на 8 септември с.г. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 година под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия след нея да стори същото.[50], а Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да направят същото[51]. През 1993 година Република Македония е приета за член на ООН.

Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово от 1999 година и последвалата бежанска вълна от над 350 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 година се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония. Същата година е подписано Охридското споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци, а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.

Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради нерешения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседтски отношения, а през 1999 година бе решен езиковия спор между България и Република Македония. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Република Македония, която от своя страна пък иска признаването на ОМО Илинден-Пирин в България.

География

 Основна статия: География на Република Македония
Връх Кораб
Мавровско езеро

Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 764 метра.

Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Република Македония има три национални парка — Пелистер, в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата, Езерани и Ясен.

Води

Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското.

Геология

Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.

Климат

Климатът в Република Македония е преходносредиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 Сº, за юли от 22 до 25 Сº. Валежи - 400-600 mm. От растителността смесените гори заемат около 20 % от територията. Страната има предимно планински характер.

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на Република Македония

Административно Република Македония е разделена на 80 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център — Община Скопие, с ранг на община, и включва 10 градски общини.

Население

 Основна статия: Население на Република Македония

Вероизповедания

65,1 % изповядват християнството, 33,3 — исляма, а 1,6 % — друга вяра или не са определили.

Вероизповедания в Македония
религии процент
Християнство
  
 65.1%
Ислям
  
 33.3%
Друга вяра или неопределени
  
 1.6%


Етноси

Етноси в Македония
етноси процент
Македонци
  
 64.2%
Албанци
  
 25.2%
Турци
  
 3.9%
Цигани
  
 2.7%
Други етноси и неопределени
  
 4.0%


Етническа карта на Република Македония според преброяването през 2002 г.

По данни от преброяването в страната от 2007 година, населението в Република Македония наброява 2 057 000 души.[52] Според преброяването (2002) по-голямата част от населението - 65% изповядва християнството, 64% от което православие, а 33% - са мюсюлмани [53]. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като:

  • Македонци- 1 297 981 (64,2%)
    • Българи - 1417 души, но около 35 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2011 година.[54] Десетки хиляди други граждани на Република Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи.[55] Реп. Македония отказва да признае официално наличието на българско малцинство.
  • Албанци - 509 926 (25,2%)
  • Турци - 77 959 (3,9%)
  • Цигани - 53 879 (2,7%) и 4% други [56]

Език

 Основна статия: Македонска литературна норма

66,5% от населението заявява, че говори на македонски език, който според български и някои западни лингвисти[57][58] е писмена регионална норма на българския език. Други 25,1% от населението говорят на албански, 3,5% - на турски, 1,9% - на цигански, а 1,2% - заявяват, че говорят на сръбски [59].

[60]
Езици в Македония
езици процент
Македонски литературен език
  
 65.5%
Албански език
  
 25.1%
Турски език
  
 3.5%
Цигански език
  
 1.9%
Други и неопределени
  
 4.0%

Македонският език или македонската езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Република Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и Република Гърция, където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.

Политика

Държавно устройство

 Основна статия: Държавно устройство на Република Македония
Правителствени сгради в столицата

Република Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.

В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ, Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), Либерална партия на Македония и Социалистическа партия на Македония. На последните парламентарни избори през 2006 ВМРО-ДПМНЕ (в коалиция с още няколко партии) печели 32,51 % от гласовете. На второ място остава големия Социалдемократически съюз на Македония с 23,31%, а ДСИ получава 12,12%. Останалите гласове отиват за по-малки партии.

Сегашният президент Георге Иванов е независим политик. Министър-председател е Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ.

Дипломатически мисии

Досегашни посланици в България:

Международен статут

Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замразява[61][62] приемането на нови членове за неопределено време от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден[63].

Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Република Македония, са фиксирани в Съвместна декларация от 22 февруари 1999, препотвърдена със съвместния меморандум подписан на 22 януари 2008 в София.[64]

Икономика

 Основна статия: Икономика на Република Македония
Изглед от центъра на Скопие

Република Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.

Безработицата е на изключително високо ниво — 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент.[65] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро.[66] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността — 27,2% и сектора на услугите — 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

Магистрала Е65

Въпреки световната финансова криза, Република Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 — около 3%, с бюджетен дефицит от $ 72 милиона.

Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство — овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

Въоръжени сили

 Основна статия: Армия на Република Македония
Македонски Ми-24

Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.

Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети "Тунджа", МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия).

Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на НАТО, членството на страната в алианса е отхвърлено.

Република Македония изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в Афганистан.

Култура и общество

 Основна статия: Култура на Република Македония

Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския.[67] В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.

Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Република Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове — градове като Венеция, Виена и Осло,[68] както и на архитектурния стил барок.[69]

Национални празници

 Основна статия: Официални празници в Република Македония

Галерия

Други

Сърбия
Албания Север България
Запад   Република Македония    Изток
Юг
Гърция

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ "The Macedonian language, written using its Cyrillic alphabet, is the official language in the Republic of Macedonia.", Член седми от Конституцията на Република Македония
  2. ↑ Languages Law passed in Parliament // macedoniaonline.eu. 26 July 2008. Посетен на 27 July 2008. Using the Badenter principles, the Parliament had passed the use of languages law that will touch all ethnicities in Macedonia. The law doesn't allow for use of Albanian or any other minority language as a second official language on Macedonia's territory.
  3. ↑ Census of Population, Households and Dwellings in the Republic of Macedonia, 2002 – Book XIII, Skopje, 2005. // State Statistical Office of the Republic of Macedonia.
  4. ↑ Population from the State Statistical Office
  5. ↑ а б в Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име imf2
  6. ↑ Human Development Report 2010 // United Nations, 2010. Посетен на 5 November 2010.
  7. ↑ CIA – The World Factbook – Field Listing :: Distribution of family income – Gini index // Central Intelligence Agency. Посетен на 31 December 2010.
  8. ↑ Министерство на регионалното развитие - Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония // Посетен на 25-10-2013.
  9. ↑ United Nations, A/RES/47/225, 8 април 1993 година
  10. ↑ Резолюция 817 на Съвета за сигурност на ООН от 7 април и Резолюция 845 от 18 юни 1993 година, виж UN resolutions made on 1993
  11. ↑ FYROM on un.org
  12. ↑ The Republic of Macedonia – BASIC FACTS, Министерство на външните работи, Република Македония
  13. ↑ Μακεδονία, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  14. ↑ а б Macedonia, Online Etymology Dictionary
  15. ↑ μακεδνός, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  16. ↑ μάκρος, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  17. ↑ Eugene N. Borza, Makedonika, Regina Books, ISBN 0-941690-65-2, p.114: The "highlanders" or "Makedones" of the mountainous regions of western Macedonia are derived from northwest Greek stock; they were akin both to those who at an earlier time may have migrated south to become the historical "Dorians".
  18. ↑ Nigel Guy Wilson, Encyclopedia of Ancient Greece, Routledge, 2009, p.439: The latest archaeological findings have confirmed that Macedonia took its name from a tribe of tall, Greek-speaking people, the Makednoi.
  19. ↑ Bauer, Susan Wise: The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: "... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians."
  20. ↑ Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49. Google Books, 28 December 1995. ISBN 978-0-631-19807-9. Посетен на 6 June 2011.
  21. ↑ Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700-338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442. Google Books, 28 October 1976. ISBN 978-0-520-03177-7. Посетен на 6 June 2011.
  22. ↑ Evans, Thammy, ''Macedonia,'' Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13. Google Books, 2007-06-01. ISBN 978-1-84162-186-9. Посетен на 6 June 2011.
  23. ↑ Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'' Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74–75. Google Books, 1992-09-08. ISBN 978-0-691-00880-6. Посетен на 6 June 2011.
  24. ↑ Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723–724. Google Books, 1994. ISBN 978-0-521-23348-4. Посетен на 6 June 2011.
  25. ↑ The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284
  26. ↑ Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75
  27. ↑ Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'' C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14. Google Books, 23 February 2000. ISBN 978-1-85065-534-3. Посетен на 6 June 2011.
  28. ↑ A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549
  29. ↑ Encyclopaedia Britannica – Scopje // Britannica.com. Посетен на 6 June 2011.
  30. ↑ A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351
  31. ↑ "Acta Sancti Demetrii", V 195–207, Гръцки извори за българската история, 3, стр. 159–166
  32. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26-31.
  33. ↑ Записка на готския топарх, ГИБИ, т. 5р БАН, С 1958, стр. 288-294]]
  34. ↑ The last centuries of Byzantium, (1261–1453) by Donald MacGillivray Nicol. Google Books, 1993. ISBN 978-0-521-43991-6. с. 500. Посетен на 28 April 2010.
  35. ↑ РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV - XVIII ВЕК , военна академия Г.С.Раковски
  36. ↑ http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV - XVII в.)]
  37. ↑ |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България
  38. ↑ Държавна агенция архиви
  39. ↑ Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11-14
  40. ↑ Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941 Dimitre Mičev
  41. ↑ Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223.
  42. ↑ Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102. Books.google.bg, 1995. ISBN 978-1-85065-238-0. Посетен на 28 April 2010.
  43. ↑ Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131. Google Books, 1975. ISBN 978-0-8047-0870-8. с. 314. Посетен на 28 April 2010.
  44. ↑ Македонија во НОБ 1941-44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410
  45. ↑ The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry United States Holocaust Memorial Museum
  46. ↑ Mark Cohen, The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry, United States Holocaust Memorial Museum
  47. ↑ Axis Forces in Yugoslavia 1941-45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33.
  48. ↑ Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к "Македония", брой 42, 18 ноември 1998 г.
  49. ↑ Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012
  50. ↑ Дипломатически отношения между Република България и Република Македония, http://www.mfa.bg, проверено на 23.10.2012 г.
  51. ↑ Recognition of States: Annex 3 // Web.archive.org. Архивиран от оригинала на 15 February 2005. Посетен на 28 April 2010.
  52. ↑ Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. (PDF) // Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002. Државен завод за статистика, 2005. с. 52. Посетен на 2006-07-06.
  53. ↑ [1]
  54. ↑ Промени в българското гражданство през периода 22.01.2002 - 30.06.2011 г.
  55. ↑ Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe — Macedonians of Bulgaria, pg. 33.
  56. ↑ [2]
  57. ↑ Who are the Macedonians?, Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340,p. 116.
  58. ↑ When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Brian D. Joseph, Ohio State University Press, 2003, p. 281, ISBN 0814209130.
  59. ↑ [3]
  60. ↑ Република България признава Република Македония за суверенна държава, но не признва македонския език
  61. ↑ Сайт vestnikataka.com
  62. ↑ От evroportal.bg
  63. ↑ От сайта actualno.com
  64. ↑ Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  65. ↑ Таблица
  66. ↑ Средната заплата в Македония - 400 евро на месец, pariteni.bg, 29.01.2009
  67. ↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  68. ↑ [4]
  69. ↑ [5]

Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово1 • Румъния2 • Северна Македония • Словения2 • Сърбия • Турция2 • Хърватия2 • Черна гора

Бележки: 1 Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави членки на ООН; 2 Разположена основно извън Балканите;
Държави членки на Европейския съюз
Държави членки
Преговарящи кандидати
Кандидати за членство
Бивши членки
Членове
Кандидати

Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Северна_Македония&oldid=6032630“.