Светозар Вукманович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в [[Белградски университет|Белградския университет]] е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], а след това и на Върховния щаб на [[Югославски партизани|партизанското движение]]. |
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в [[Белградски университет|Белградския университет]] е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], а след това и на Върховния щаб на [[Югославски партизани|партизанското движение]]. |
||
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения, обхванат по места от слабост, анархия, а във [[Куманово]] и [[Кавадарци]] - и от нежелание за [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|водене на партизанска война]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bgnes.bg/news/ivan-nikolov-rs-makedonia-desetiletnata-satanizatcia-na-b-lgarite-vissha-forma-na-patriotiz-m/ | заглавие = Иван Николов: РС Македония –десетилетната сатанизация на българите – висша форма на патриотизъм | достъп_дата = 1 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 октомври 2021 г | труд = | издател = Bgnes | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> при пристигането му [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] и е създадена [[Македонска комунистическа партия|Македонската |
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения, обхванат по места от слабост, анархия, а във [[Куманово]] и [[Кавадарци]] - и от нежелание за [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|водене на партизанска война]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bgnes.bg/news/ivan-nikolov-rs-makedonia-desetiletnata-satanizatcia-na-b-lgarite-vissha-forma-na-patriotiz-m/ | заглавие = Иван Николов: РС Македония –десетилетната сатанизация на българите – висша форма на патриотизъм | достъп_дата = 1 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 октомври 2021 г | труд = | издател = Bgnes | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> при пристигането му [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] и е създадена [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]], която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия. На 25 юни 1943 година той като представител на [[Югославска народоосвободителна армия|югославските партизани]] заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партия подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на [[Балкански полуостров|Балканите]], в което българите във [[Егейска Македония]] са наречени „национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istoriakatoxis.blogspot.com/2012/03/blog-post_10.html | заглавие = Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό | достъп_дата = 1 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαρτίου 2012 | труд = | издател = Ιστορία της Κατοχής | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На конференцията във [[Мъглен (област)|Мъглен]], където е подписано споразумението, в залата от балканските комунистически партии няма лозунги и приветствия само за [[Българска комунистическа партия|Българската]], като написаните за целта са свалени по заповед на Темпо. В доклада до Централния комитет на ЮКП от 8 август 1943 година Темпо признава, че в [[Беломорска Македония]] „македонците“ масово се сражават против [[ЕЛАС|гръцките партизани]] под влияние на [[ВМРО]], населението на Вардарска Македония е посрещнало Българската армия и дори [[Вермахт]]а с цветя, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против „реакционното“ [[Правителство на Богдан Филов 2|правителство на Богдан Филов]], като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача „събиране на всички [[Българомани|българофилски]] маси около нашата партия“. А през [[1942]] в областта е имало само 6 партизански отряда с численост между 10 и 15 души, като всички са разгромени, освен прехвърлилия се в италианската окупационна зона [[Битолско-преспански партизански отряд „Даме Груев“|Битолски отряд]].На съвещание, проведено в [[Ресен (община)|Преспа]] на 21 декември 1943 година признава, че [[Методи Шаторов|Шарловото]] ръководство е третирало [[Македонизъм|"македонския народ"]] за български и трябва да премине към [[България]], махали са от партийните документи [[инициал]]а за "Югославия", отхвърляйки я безрезервно, първото му решение след [[Априлска война|избухването на войната]] е било откъсване от Югославия, провъзгласили са, че Македония била освободена от България и че въпреки свалянето на Шаторов и ръководството му следи от политиката му все още се намират и у най - добрите партийни активисти, и все още са издавани документи, определящи за "враг" на Македония не "българския окупатор", а тогавашните некомунистически ръководители на България. По време на [[Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх|Българските военни операции във Вардарска Македония]] през есента на [[1944]] въпреки преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция е от партизанските командири, които се държат враждебно към българските войски и води пропаганда против тях, отказва да координират бойните действия, разграбва българско военно имущество - [[камион]]и, леки [[автомобил]]и, [[мотоциклет]]и, [[радиостанция|радиостанции]], напада от [[засада]] и разграбват български военни [[обоз]]и. <ref>Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 341</ref> Пропагандата му против България надминава тази против Германия. Когато българските войски прогонват [[Вермахт]]а от [[Скопие]] на [[13 ноември]] [[1944]] ги прогонва оттам с помощта криещите се дотогава по хълмовете македонски партизани, не им позволявайки да си отпочинат след сраженията и да се срещнат със местното население, което било приготвило [[храна]] и [[дрехи]] за тях. В новогодишната си реч от [[1945]] година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|"българските фашистки окупатори"]] - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала [[България във войната срещу Третия Райх|да воюва на страната на Съюзниците]], [[Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх|включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието]], премълчавайки за [[Вардарски четнически корпус|сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония]] - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.<ref>вестник "[[Нова Македония]]", [[3 януари]] [[1945]] година, брой 28, стр.3</ref>Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на [[Вардарска Македония]] от насилствената [[сърбизация]] и отказа на [[БКП]] след [[Съветско-югославски конфликт|конфликта между СССР и Югославия]] през [[1948]] от [[Бледска спогодба|договореното предаване]] на [[Пиринска Македония]] на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] като "Български нападения в гръб на [[Сърбия]]".<ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn40_a.html 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I]</ref> |
||
Според една версия, убийството на известния поет [[Кочо Рацин]] е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от [[Страхил Гигов]]<ref>[http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071129214256/http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 |date=2007-11-29 }} {{икона|mk}}</ref>, отявлен противник на групата на [[Методи Шаторов|Методи Шаторов-Шарло]] в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на [[македонци]]те и на която симпатизирал Рацин.<ref>{{Македонизмът|235-237}}</ref> Също така [[Коста Църнушанов]] го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като мъченици, паднали в борбата против „[[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българските фашистки окупатори]]“, като [[Страшо Пинджур]].<ref>{{Македонизмът|196}}</ref> |
Според една версия, убийството на известния поет [[Кочо Рацин]] е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от [[Страхил Гигов]]<ref>[http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071129214256/http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 |date=2007-11-29 }} {{икона|mk}}</ref>, отявлен противник на групата на [[Методи Шаторов|Методи Шаторов-Шарло]] в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на [[македонци]]те и на която симпатизирал Рацин.<ref>{{Македонизмът|235-237}}</ref> Също така [[Коста Църнушанов]] го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като мъченици, паднали в борбата против „[[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българските фашистки окупатори]]“, като [[Страшо Пинджур]].<ref>{{Македонизмът|196}}</ref> |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Освен това той не прави нищо, за да спаси брат си Лука Вукманович -[[свещеник]] от [[СПЦ]], екзекутиран от партизаните през [[Май]] [[1945]] заедно с [[Черна гора|Черногорско]] - [[Приморие|приморския]] [[митрополит]] Йоанакий.<ref>James Horncastle, The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949, Rowman & Littlefield, 2019, {{ISBN|1498585051}}, p. 100.</ref><ref>Jozo Tomasevich, War and Revolution in Yugoslavia: 1941–1945, Volume 2, Stanford University Press, 2002, {{ISBN|0804779244}}, p. 573.</ref> |
Освен това той не прави нищо, за да спаси брат си Лука Вукманович -[[свещеник]] от [[СПЦ]], екзекутиран от партизаните през [[Май]] [[1945]] заедно с [[Черна гора|Черногорско]] - [[Приморие|приморския]] [[митрополит]] Йоанакий.<ref>James Horncastle, The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949, Rowman & Littlefield, 2019, {{ISBN|1498585051}}, p. 100.</ref><ref>Jozo Tomasevich, War and Revolution in Yugoslavia: 1941–1945, Volume 2, Stanford University Press, 2002, {{ISBN|0804779244}}, p. 573.</ref> |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 08:32, 1 ноември 2021
| Светозар Вукманович | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 декември 2000 г.
|
| Учил в | Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Награди | Партизански възпоменателен медал 1941 |
| Политика | |
| Партия | Югославска комунистическа партия |
| Светозар Вукманович в Общомедия | |
Светозар Николе Вукманович-Темпо (на сръбски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.
Биография
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на партизанското движение.
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения, обхванат по места от слабост, анархия, а във Куманово и Кавадарци - и от нежелание за водене на партизанска война[1] при пристигането му Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунистическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия. На 25 юни 1943 година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партия подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени „национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора“.[2] На конференцията във Мъглен, където е подписано споразумението, в залата от балканските комунистически партии няма лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по заповед на Темпо. В доклада до Централния комитет на ЮКП от 8 август 1943 година Темпо признава, че в Беломорска Македония „македонците“ масово се сражават против гръцките партизани под влияние на ВМРО, населението на Вардарска Македония е посрещнало Българската армия и дори Вермахта с цветя, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против „реакционното“ правителство на Богдан Филов, като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача „събиране на всички българофилски маси около нашата партия“. А през 1942 в областта е имало само 6 партизански отряда с численост между 10 и 15 души, като всички са разгромени, освен прехвърлилия се в италианската окупационна зона Битолски отряд.На съвещание, проведено в Преспа на 21 декември 1943 година признава, че Шарловото ръководство е третирало "македонския народ" за български и трябва да премине към България, махали са от партийните документи инициала за "Югославия", отхвърляйки я безрезервно, първото му решение след избухването на войната е било откъсване от Югославия, провъзгласили са, че Македония била освободена от България и че въпреки свалянето на Шаторов и ръководството му следи от политиката му все още се намират и у най - добрите партийни активисти, и все още са издавани документи, определящи за "враг" на Македония не "българския окупатор", а тогавашните некомунистически ръководители на България. По време на Българските военни операции във Вардарска Македония през есента на 1944 въпреки преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция е от партизанските командири, които се държат враждебно към българските войски и води пропаганда против тях, отказва да координират бойните действия, разграбва българско военно имущество - камиони, леки автомобили, мотоциклети, радиостанции, напада от засада и разграбват български военни обози. [3] Пропагандата му против България надминава тази против Германия. Когато българските войски прогонват Вермахта от Скопие на 13 ноември 1944 ги прогонва оттам с помощта криещите се дотогава по хълмовете македонски партизани, не им позволявайки да си отпочинат след сраженията и да се срещнат със местното население, което било приготвило храна и дрехи за тях. В новогодишната си реч от 1945 година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и "българските фашистки окупатори" - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала да воюва на страната на Съюзниците, включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието, премълчавайки за сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.[4]Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония от насилствената сърбизация и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 от договореното предаване на Пиринска Македония на Титова Югославия като "Български нападения в гръб на Сърбия".[5]
Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов[6], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.[7] Също така Коста Църнушанов го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като мъченици, паднали в борбата против „българските фашистки окупатори“, като Страшо Пинджур.[8]
Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства
| „ | партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи[9] | “ |
Освен това той не прави нищо, за да спаси брат си Лука Вукманович -свещеник от СПЦ, екзекутиран от партизаните през Май 1945 заедно с Черногорско - приморския митрополит Йоанакий.[10][11]
- ↑ Иван Николов: РС Македония –десетилетната сатанизация на българите – висша форма на патриотизъм // Bgnes, 23 октомври 2021 г. Посетен на 1 ноември 2021 г.
- ↑ Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό // Ιστορία της Κατοχής, 10 Μαρτίου 2012. Посетен на 1 ноември 2021 г.
- ↑ Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 341
- ↑ вестник "Нова Македония", 3 януари 1945 година, брой 28, стр.3
- ↑ 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I
- ↑ „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 235-237.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 196.
- ↑ в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.
- ↑ James Horncastle, The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949, Rowman & Littlefield, 2019, ISBN 1498585051, p. 100.
- ↑ Jozo Tomasevich, War and Revolution in Yugoslavia: 1941–1945, Volume 2, Stanford University Press, 2002, ISBN 0804779244, p. 573.
|
