Светозар Вукманович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в [[Белградски университет|Белградския университет]] е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], а след това и на Върховния щаб на [[Югославски партизани|НОВ]]. |
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в [[Белградски университет|Белградския университет]] е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], а след това и на Върховния щаб на [[Югославски партизани|НОВ]]. |
||
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения при пристигането му [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] и е създадена [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунискическа партия]], която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=69&aid=1972 "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом]</ref>. На 25 юни 1943 - та година той като представител на [[Югославска народоосвободителна армия|югославските партизани]] заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на [[Балкански полуостров|Балканите]], в което българите във [[Егейска Македония]] са наречени "национално [[малцинство]], сътрудничещо си с окупатора".<ref>[http://istoriakatoxis.blogspot.com/2012/03/blog-post_10.html Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό]</ref> На конференцията във [[Меглен]], където е подписано споразумението, в [[зала]]та от [[Балкански полуостров|Балканските]] комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за [[БКП|Българската]], като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В докладът до [[ЦК]] на [[ЮКП]] от [[8 август]] [[1943]] признава, че в [[Беломорска Македония]] [[Македонизъм|"македонците"]] масово се сражават против [[ЕЛАС|гръцките партизани]] под влияние на [[ВМРО]], а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против [[реакция|"реакционното"]] [[правителство]] на [[Богдан Филов|Филов]], като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача "събиране на всички [[Българомани|българофилски]] маси около нашата партия". В новогодишната си реч от [[1945]] година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|"българските фашистки окупатори"]] - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала [[България във войната срещу Третия Райх|да воюва на страната на Съюзниците]], [[Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх|включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието]], премълчавайки за [[Вардарски четнически корпус|сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония]] - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.<ref>вестник "[[Нова Македония]]", [[3 януари]] [[1945]] година, брой 28, стр.3</ref>Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на [[Вардарска Македония]] от насилствената [[сърбизация]] и отказа на [[БКП]] след [[Съветско-югославски конфликт|конфликта между СССР и Югославия]] през [[1948]] от [[Бледска спогодба|договореното предаване]] на [[Пиринска Македония]] на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] като "Български нападения в гръб на [[Сърбия]]".<ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn40_a.html 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I]</ref> |
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения при пристигането му [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] и е създадена [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунискическа партия]], която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=69&aid=1972 "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом]</ref>. На 25 юни 1943 - та година той като представител на [[Югославска народоосвободителна армия|югославските партизани]] заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на [[Балкански полуостров|Балканите]], в което българите във [[Егейска Македония]] са наречени "национално [[малцинство]], сътрудничещо си с окупатора".<ref>[http://istoriakatoxis.blogspot.com/2012/03/blog-post_10.html Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό]</ref> На конференцията във [[Меглен]], където е подписано споразумението, в [[зала]]та от [[Балкански полуостров|Балканските]] комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за [[БКП|Българската]], като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В докладът до [[ЦК]] на [[ЮКП]] от [[8 август]] [[1943]] признава, че в [[Беломорска Македония]] [[Македонизъм|"македонците"]] масово се сражават против [[ЕЛАС|гръцките партизани]] под влияние на [[ВМРО]], населението на Вардарска Македония е посрещало Българската армия и дори [[Вермахт]]а с цветя, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против [[реакция|"реакционното"]] [[правителство]] на [[Богдан Филов|Филов]], като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача "събиране на всички [[Българомани|българофилски]] маси около нашата партия". В новогодишната си реч от [[1945]] година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|"българските фашистки окупатори"]] - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала [[България във войната срещу Третия Райх|да воюва на страната на Съюзниците]], [[Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх|включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието]], премълчавайки за [[Вардарски четнически корпус|сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония]] - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.<ref>вестник "[[Нова Македония]]", [[3 януари]] [[1945]] година, брой 28, стр.3</ref>Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на [[Вардарска Македония]] от насилствената [[сърбизация]] и отказа на [[БКП]] след [[Съветско-югославски конфликт|конфликта между СССР и Югославия]] през [[1948]] от [[Бледска спогодба|договореното предаване]] на [[Пиринска Македония]] на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] като "Български нападения в гръб на [[Сърбия]]".<ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn40_a.html 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I]</ref> |
||
Според една версия, убийството на известния поет [[Кочо Рацин]] е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от [[Страхил Гигов]]<ref>[http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071129214256/http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 |date=2007-11-29 }} {{икона|mk}}</ref>, отявлен противник на групата на [[Методи Шаторов|Методи Шаторов-Шарло]] в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на [[македонци]]те и на която симпатизирал Рацин.<ref>{{Македонизмът|235-237}}</ref> Също така [[Коста Църнушанов]] го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като "[[мъченик|мъченици]]", паднали в борбата против [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|"Българските фашистки окупатори"]] - като [[Страшо Пинджур]]. <ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn21.html 21. Влиянието на делото на Шаторов при съпротивата срещу македонизма през Втората световна война]</ref> |
Според една версия, убийството на известния поет [[Кочо Рацин]] е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от [[Страхил Гигов]]<ref>[http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071129214256/http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 |date=2007-11-29 }} {{икона|mk}}</ref>, отявлен противник на групата на [[Методи Шаторов|Методи Шаторов-Шарло]] в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на [[македонци]]те и на която симпатизирал Рацин.<ref>{{Македонизмът|235-237}}</ref> Също така [[Коста Църнушанов]] го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като "[[мъченик|мъченици]]", паднали в борбата против [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|"Българските фашистки окупатори"]] - като [[Страшо Пинджур]]. <ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn21.html 21. Влиянието на делото на Шаторов при съпротивата срещу македонизма през Втората световна война]</ref> |
||
Версия от 16:47, 9 октомври 2021
| Светозар Вукманович | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 декември 2000 г.
|
| Учил в | Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Награди | Партизански възпоменателен медал 1941 |
| Политика | |
| Партия | Югославска комунистическа партия |
| Светозар Вукманович в Общомедия | |
Светозар Николе Вукманович-Темпо (на сръбски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.
Биография
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на НОВ.
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения при пристигането му Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунискическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия[1]. На 25 юни 1943 - та година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени "национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора".[2] На конференцията във Меглен, където е подписано споразумението, в залата от Балканските комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В докладът до ЦК на ЮКП от 8 август 1943 признава, че в Беломорска Македония "македонците" масово се сражават против гръцките партизани под влияние на ВМРО, населението на Вардарска Македония е посрещало Българската армия и дори Вермахта с цветя, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против "реакционното" правителство на Филов, като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача "събиране на всички българофилски маси около нашата партия". В новогодишната си реч от 1945 година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и "българските фашистки окупатори" - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала да воюва на страната на Съюзниците, включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието, премълчавайки за сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.[3]Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония от насилствената сърбизация и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 от договореното предаване на Пиринска Македония на Титова Югославия като "Български нападения в гръб на Сърбия".[4]
Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов[5], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.[6] Също така Коста Църнушанов го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като "мъченици", паднали в борбата против "Българските фашистки окупатори" - като Страшо Пинджур. [7]
Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства
| „ | партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи[8] | “ |
Също така той не прави нищо, за да спаси брат си Лука Вукманович -свещеник от СПЦ, екзекутиран от партизаните през Май 1945 заедно с Черногорско - приморския митрополит Йоанакий.[9][10]
Източници
- ↑ "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом
- ↑ Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό
- ↑ вестник "Нова Македония", 3 януари 1945 година, брой 28, стр.3
- ↑ 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I
- ↑ „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 235-237.
- ↑ 21. Влиянието на делото на Шаторов при съпротивата срещу македонизма през Втората световна война
- ↑ в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.
- ↑ James Horncastle, The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949, Rowman & Littlefield, 2019, ISBN 1498585051, p. 100.
- ↑ Jozo Tomasevich, War and Revolution in Yugoslavia: 1941–1945, Volume 2, Stanford University Press, 2002, ISBN 0804779244, p. 573.
|
