Направо към съдържанието

Съюз на македонските младежки организации

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюз на македонските младежки организации
Членска карта на Младежкия съюз
Членска карта на Младежкия съюз
Информация
АкронимиМСМ, СММО
Типемигрантска организация
Мото„Чрез просвета, култура и родолюбие към освобождение на Македония“
Основана24 май 1923 година
Закрита1934 година
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
Съюз на македонските младежки организации в Общомедия

Съюзът на македонските младежки организации (СММО) е главна организация на младежите бежанци от областта Македония, установили се в България. Организацията е в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация, както и с Македонското студентско дружество „Вардар“ (МСД „Вардар“), Съюза на македонските студентски дружества в чужбина, Председателството на българското национално малцинство в Женева и други. Печатни органи на съюза са вестник „Устрем“ и списание „Родина“. Организацията се издържа главно с членски вносове, наеми и други собствени приходи, но и с помощта на Македонската кооперативна банка.[1] Дейността им е забранена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[2]

Конференция на Съюза на Македонските младежки културно-просветни организации в България, 5-6 април, 1925 година, София.
Делегати и гости на Седмия конгрес на Съюза на македонските младежки организации, 1931 г.
Осми конгрес на ММС в Горна Джумая през 1932 година, на читалището е поставена карта на Независима Македония
Baschdaroff, G. Die Makedonische Frage. Makedonishe Studentenvereine im Auslande. Makedonische Bücherei №2, 1925.

След Междусъюзническата война, и особено след края на Първата световна война, българското население в Македония организирано се прогонва от установилите се там гръцка и сръбска власт. В България бежанците се организират около културно-просветни организаци, чиито основни цели са да запазят сплотени македонците в изгнание. ВМРО подпомага създаването и направлява дейността на подобните организации.

През 1914 година във Варна се създава първото ученическо взаимопомагателно дружество, а през 1922 година дружества от различни места се обединяват в Македонски младежки сговор. През май 1923 година се взима решение на мястото на Младежкия сговор да се създаде Македонски младежки културно-просветен съюз.[3]

Официално Съюзът е учреден на 24 май 1923 година във Варна от представители на 11 младежки македонски организации в страната. По същото време в Пловдив е създаден Младежки съюз на бежанци от Южна България. Дружествата, групирани около Пловдивската организация, се присъединяват към СММО през октомври същата година на извънреден обединителен конгрес в Русе.[4] Избрано е и централно управително тяло в състав Димитър Томалевски, Страхил Развигоров, Иван Трифонов, Константин Силяновски, Страхил Топуков, Сотир Нанев и Пано Попантов. В края на 1923 година съюзът обединява 22 организации с около 3000 членове.[5]

Според член 2 на Устава на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България негова цел е „да постигне идейно единство в македонската младеж чрез обединение на културно-просветната дейност“. Сред задачите на СММО са да възпитава бежанската младеж в дух на родолюбие и преданост към освободителния идеал, да я предпази от влиянието на сръбската и гръцката пропаганда, както и от партийно-политическите борби в България.[4]

Първоначално СММО е ръководен от Централно управително тяло, а от 1924 година – от Секретариат. Създават се областни, околийски и районни (селски) ръководства. През 1927 година от 151 организации на Съюза, 106 са селски.[4]

През 1923 година започва издаването и на печатния орган на съюза, вестник „Устрем“ с редактор Кръстьо Велянов и съюзни агитатори Никола Коларов и Васил Василев.[6] От ноември 1926 до 1934 година излиза и списание „Родина“ с редактори Любен Крапчев и Димитър Михайлов.

На седмия конгрес на организацията от 1931 година е избран Секретариат в състав: Димитър Михайлов, Христо Тасев, Димитър Яренов, Борис Димитров и Благой Денков, контролна комисия в състав: Георги П. Гьорчев, Толе Серафимов и Тодор Ангелов, а за организатори Георги Николов и Миле Симеонов.[7]

Съюзът организира 180 вечерни училища, 47 училища за неграмотни възрастни, 32 оркестъра, 30 певчески хора, 65 театрални групи, спортни отбори. През 1931-1932 година са построени почивни станции във Варна и Пирин. Създават се и парични фондове за подкрепа на нуждаещи се, най-вече на сираци.[4] Към някои организации функционират футболни, скаутски и ученически секции. Стоян Бояджиев, член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София, описва част от дейността на организацията пи следния начин:

Всяка събота се уреждаха вечеринки, на които се четяха реферати на различни македонски теми, държаха се научни беседи, изпълняваха се литературно-музикални програми. При организацията имаше любителски хор ... Уреждаха се и курсове по чужди езици - френски и немски, а по-късно и по радиотехника... Лягахме и ставахме с мисълта за Македония и как да бъдем полезни и понеже по-възрастните другари и организаторите от Съюза искаха от нас да сме просветени, начетени и културни дейци, за да бъдем полезни в утрешния ден, то членовете на ученическите секции към „П. К. Яворов“ бяха едни от най-дейните и силни ученици в самите гимназии...[8]

В началото на 1934 година Съюзът достига числен състав от 25 000 членове, обединени в 250 организации.[9]

В началото на 1936 година нелегални организации като Македонския ученически съюз правят опити да възстановят дейността на ММС.[10]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 264.
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 198 – 199.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 177. Автор на статията „Македонски младежки сговор“ – Димитър Гоцев.
  4. а б в г Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 198-199. Автор на статията „Съюз на македонските младежки организации/Македонски младежки съюз“ - Димитър Гоцев.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 538.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 149 - 150.
  7. Седмиятъ Конгресъ на Македонския младежки съюзъ // Илюстрация Илиндень 6 (36). Илинденска организация, Ноемврий 1931. с. 1.
  8. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 17-19.
  9. МАКЕДОНСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, 29.11.2003 г. Архив на оригинала от 2016-01-29 в Wayback Machine. от сайта www.znam.bg
  10. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 180.