Направо към съдържанието

Джебел (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Джебел)
Джебел (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Кърджали
Площ229.079 km²
Население8 713 души
Адм. центърДжебел
Брой селища47
Сайтwww.dzhebelbg.com
Управление
КметНеджми Али
(ДПС; 2019)
Общ. съвет21 съветници
  • ДПС (16)
  • ГЕРБ (5)
Джебел (община) в Общомедия

Община Джебел се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Кърджали. С площта си от 229,079 km2 е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на община Джебел е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Цялата ѝ територия е заета от източните разклонения на източнородопския рид Жълти дял с максимална височина от 1044 m, разположена западно от село Контил. От него на изток и югоизток се спускат два дълги и тесни рида, потъващи в долината на река Върбица. Най-мощният е южният – Устренски рид, разположен между долините на река Върбица и левият ѝ приток Джебелска река. Неговата максимална височина е връх Ветреник (1031 m), издигащ се северозападно от село Припек. Северният безименен рид е много по-къс, по-тесен и по-нисък и е разположен между долините на Джебелска река на юг и Дива река (Читак дере) на север. Между тях протича Джебелска река, която в района на общинския център град Джебел образува голямо долинно разширение известно като Джебелска котловина. В коритото на Дива река, северно от село Софийци се намира най-ниската точка на общината – 246 m н.в.

Територията на община Джебел изцяло попада във водосборния басейн на река Върбица (десен приток на Арда). В нея отляво се вливат три големи притока – Саръяр дере (Яр дере), Джебелска река (Дерменчай) и Дива река (Читак дере), които отводняват над 90% от територията на общината. В най-югозападната ѝ част, по югозападния склон на Устренския рид протичат малки и къси реки леви притоци директно на Върбица или на левия ѝ приток Неделинска река (Узундере).

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 8167 100,00
Българи 1245 15,24
Турци 5432 66,51
Цигани 3 0,04
Други 82 1,00
Не се самоопределят 569 6,97
Неотговорили 836 10,24

Общината има 47 населени места с общо население 8375 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Джебел, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Албанци 17 0,807 Арнаутлар Подвръх 110 1,434 Тепе алтъ
Брежана 14 2,035 Ада Полянец 161 3,034 Сатъ кьой
Великденче 131 3,088 Рамаданлар Поточе 22 2,427 Дере кьой
Воденичарско 93 8,183 Дерменджилер Припек 768 12,156 Гюнели
Вълкович 135 3,576 Курт кьой Ридино 316 12,940 Яр дере
Генерал Гешево 197 11,044 Гьолджик Рогозари 101 2,854 Каба ач, Хасърджилар
Джебел 3044 9,041 Шейх джумая Рогозче 135 5,596 Хасърджик
Добринци 139 6,636 Хасан оллар Рожденско 8 3,044
Душинково 119 6,393 Джанбашли Рът 17 3,032 Сърт кьой
Желъдово 127 4,215 Али факъ Сипец 112 2,935
Жълтика 43 4,374 Саръ йер Скалина 56 1,211 Кая баши
Жълти рид 9 1,066 Саръ яр Слънчоглед 181 4,901 Ходжа кьой
Илийско 133 5,713 Елиястчъ, Елехче Софийци 112 8,279 Ахмед спахи
Казаците 85 2,083 Казаклъ Телчарка 101 2,899 Чаваклар
Каменяне 2 3,617 Ташлъ кьой Търновци 64 3,116 Кангълар
Козица 131 5,456 Ахмед дере Тютюнче 140 1,427 Арслан ходжа
Контил 22 3,700 Контил Устрен 274 8,285
Купците 41 6,088 Базиргян кьой Цвятово 6 3,946 Алъ кьой
Лебед 99 3,949 Гьолджук Църквица 85 8,862 Клисали
Мишевско 244 11,898 Кючук Виран Чакалци 71 2,294 Чакалар
Мрежичко 113 5,311 Тюлер Черешка 16 2,756
Овчево 61 1,013 Испалар Щерна 33 7,401 Хавъзлъ
Папрат 215 4,352 Бекташлар Ямино 104 3,298 Елма чукур
Плазище 168 7,314 Кайряк сейдели ОБЩО 8375 229,079 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Шейх Джумая на с. Джебел;
– преименува с. Гюнели на с. Припек;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кючук Виран на с. Мишевско;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Арнаутлар на с. Албанци;
– преименува с. Рамаданлар на с. Великденче;
– преименува с. Дерменджилер (Дерминджилер) на с. Воденичарско;
– преименува с. Курт кьой на с. Вълкович;
– преименува с. Гьолджик на с. Генерал Гешево;
– преименува с. Неби паша на с. Генерал Фичево;
– преименува с. Шейх кьой на с. Главатарци;
– преименува с. Ахчилар на с. Готварско;
– преименува с. Хасан оллар на с. Добринци;
– преименува с. Джанбашли на с. Душинково;
– преименува с. Али факъ на с. Желъдово;
– преименува с. Саръ яр на с. Жълти рид;
– преименува с. Елиястчъ (Елехче) на с. Илийско;
– преименува с. Казаклъ на с. Казаците;
– преименува с. Ташлъ кьой на с. Каменяне;
– преименува с. Ахмед дере на с. Козица;
– преименува с. Базиргян кьой на с. Купците;
– преименува с. Гьолджук на с. Лебед;
– преименува с. Тюлер на с. Мрежичко;
– преименува с. Испалар на с. Овчево;
– преименува с. Бекташлар на с. Папрат;
– преименува с. Кайряк сейдели на с. Плазище;
– преименува с. Тепе алтъ на с. Подвръх;
– преименува с. Сатъ кьой на с. Полянец;
– преименува с. Дере кьой на с. Поточе;
– преименува с. Яр дере на с. Ридино;
– преименува с. Каба ач (Хасърджилар) на с. Рогозари;
– преименува с. Хасърджик на с. Рогозче;
– преименува с. Сърт кьой на с. Рът;
– преименува с. Кая баши на с. Скалина;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Слънчоглед;
– преименува с. Ахмед спахи на с. Софийци;
– преименува с. Софталар на с. Софтите;
– преименува с. Чаваклар на с. Телчарка;
– преименува с. Кангълар на с. Търновци;
– преименува с. Арслан ходжа на с. Тютюнче;
– преименува с. Алъ кьой на с. Цвятово;
– преименува с. Клисали на с. Църквица;
– преименува с. Чакалар на с. Чакалци;
– преименува с. Хавъзлъ на с. Щерна;
– преименува с. Елма чукур на с. Ямино;
  • МЗ № 3778/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Джелил оглар на с. Дихановци;
– преименува с. Иманоглар на с. Едноверци;
  • МЗ № 3079/обн. 23.11.1940 г. – заличава селата Главатарци и Едноверци и ги присъединява като квартали на с. Джебел;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Джебел за с.гр.т. Джебел;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Готварско и Дихановци и ги присъединява като квартали на с.гр.т. Джебел и го признава за гр. Джебел;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Софтите на с. Модрен;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кв. (н.м.) Билярал (от с. Щерна) и го присъединява като квартал (н.м.) на с. Търновци;
– отделя кв. (н.м.) Тополника (от с. Църквица) и го присъединява като квартал (н.м.) на с. Мишевско;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Брежана (от с. Търновци) за отделно населено място – с. Брежана;
– признава н.м. Жълтика (от с. Щерна) за отделно населено място – с. Жълтика;
– признава н.м. Рожденско (от с. Контил) за отделно населено място – с. Рожденско;
– признава н.м. Сипец (от с. Мишевско) за отделно населено място – с. Сипец;
– признава н.м. Черешка (от с. Контил) за отделно населено място – с. Черешка;
– заличава с. Генерал Фичево и го присъединява като квартал на гр. Джебел;
  • Реш. МС №985/обн. ДВ бр.99/14.12.2012 г. – заличава с. Модрен и заедно със землището му го присъединява като квартал на с. Мишевско[3].

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,2 km: