Направо към съдържанието

Погребете сърцето ми в Ундид Ний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Погребете сърцето ми в Ундид Ний“
Bury My Heart at Wounded Knee
АвторДи Браун
Първо издание1970 г.
САЩ
ИздателствоNew York: Holt, Rinehart & Winston
Оригинален езиканглийски
Жанрпублицистика
Виддокументален роман

ПреводачВладимир Георгиев Георгиев
ISBNISBN 0-03-085322-2

„Погребете сърцето ми в Ундид Ний“ (на английски: Bury my heart at Wounded Knee. An Indian History of the American West) е книга на американския писател Ди Браун, автор и на няколко романа за американските индианци.

Книгата подробно разказва за етапите при покоряването на американския Запад, за стълкновенията на индианските племена с армията на САЩ.

Ди Браун (29 февруари 190812 декември 2002), е бивш библиотекар и професор по библиотечно дело в Илинойския университет. Книгата му не е научна монография, а е предназначена за широк кръг читатели и има публицистичен характер. Според самият Браун, той се е опитал да създаде „един разказ за завоюването на Американския Запад, както са го изпитали неговите жертви“.[1]

На български език е издадена от издателство „Земиздат“ през 1989.[1]

Книгата е разделена на 19 глави, повечето от които разглеждат конкретен период от историята на едно или няколко племена:

Въведение
  1. „Обноските им са благоприлични и достойни за възхвала“
  2. Дългият поход на навахите
  3. Войната на Малката врана
  4. Войната идва при шайените
  5. Войната на Червения облак
  6. Нашествието по река Паудър
  7. Само мъртвият индианец е добър индианец
  8. Възходът и падението на Донехогава
  9. Kочис и апачите партизани
  10. Изпитанието на Капитан Джак
  11. Войната за спасяването на бизоните
  12. Войната за Блак Хилс
  13. Бягството на не персе
  14. Изгнанието на шайените
  15. Стоящата мечка става личност
  16. „Ютите да се махат!“
  17. Последните вождове на апачите
  18. Танцът на духовете
  19. Ундид Ний

Изпъстрена е с цитати от правителствени доклади и речи на индианските представители. Приложени са снимки на някои от действащите лица и пиктограма за убийството на Лудия Кон.

Заглавието на книгата е взето от поемата „Американски имена“ на Стивън Бенет и не е свързано с индианците.

Ефект върху културата

[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. е заснет HBO Films в едноименен телевизионен филм с участието на Ейдън Куин, Адам Бийч и Август Шеленберг. Филмът частично се опира върху текста на книгата, но сюжета му засяга само някои епизоди от историята на племето лакота (сиу), вкл. и такива, за които в книгата не се говори.

Книгата заема място в раздел „История“ на "Стоте най-велики не-белетристични книги според вестник „Гардиън“.[2]

Заглавието на книгата и филма са посветени на клането на стотици индиански мъже, жени и деца от 7-и кавалерийски полк при Ундид Ний на 29 декември 1890 г., макар че в книгата са представени много други епизоди, свързани със завладяването на Далечния запад и историческата съдба на различни племена.

Канадската певица с индиански произход Бъфи Сент-Мари записва песен със същото заглавие.[3]

  1. а б Текстът на издателство Земиздат предстои да бъде публикуван в Моята библиотека
  2. Стоте най-велики не-белетристични книги според вестник „Гардиън“ // Klassa.bg.[неработеща препратка]
  3. Клипът на песента в Youtube