Македонскый-тъ Въпросъ: Разлика между версии
картинките + още 3 абзаца |
→Македонскый-тъ Въпросъ: до края на страница 1 |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
Много пѫтя смы чували отъ Македонистытѣ, че тѣ не были Българе, но Македонцы, потомцы на древнытѣ Македонцы, и всякога смы чакали нѣкаквы доко<!-- нечетливо. Може и да е „а“, но повече прилича на „о“ -->зателства на това<!-- последните две букви са много нечетливи -->, безъ да гы дочакам<!-- нечетливо -->ы. Македонистытѣ ни<!-- напълно нечетливо петно вместо буква -->кога не сѫ ни показвали основанiята на таквозито си мнѣнiе. Тѣ упорствуватъ въ своето Македонско происхожденiе, което никакъ не могѫтъ да прокаратъ, до дѣто<!-- *** „додето“ без интервал --> трѣба. Ный смы про<!-- доста нечетливо -->читали въ Исторiѭтѫ, че въ Македонiѭ е живѣлъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ неѭ никѫдѣ не смы намѣрили ни що сѫ были тѣзи Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото нѣкои Македонскы думи спазени у нѣкои гръцкы списатели съвсѣмъ отричатъ таквызи-то прѣдположенiя. Осв<!-- нечетлива -->ѣнь това, подырь завоеванiе-то на Македонiѭ отъ Римлянетѣ вече ни помянъ нѣма отъ тѣзи Македонцы. Ный срѣщамы по тѣхнытѣ мѣста всякаквы другы народы, само тѣхъ, Македонцытѣ не виждамы. Що сѫ станѫли и въ кой народъ сѫ ся слѣли, ный не знаемъ защо-то исторiѭ-тѫ не ни го казва. Ный можемъ да прѣдн<!-- правописна грешка, в оригинала не е „п“ -->олагамы всичко съ еднаквѫ вѣроятность: можемъ да казвамы, че Македонцытѣ продължаватъ своето съществованiе и до днесь; можемъ да кажемъ и че сѫ ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бѫде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достовѣрны свидѣтелства. Ный можемъ да прiемемъ и онова мнѣнiе че уж старытѣ Македонцы были Българе т. е. Славены. Но всякакъ потеклото на македонистите от старытѣ македонци е отъ най-съмнителнытѣ нѣща. Тѣхното мнѣние днесъ не може да ся опира освень на мѣстото, дето живѣ<!-- доста нечетлива -->ѭтъ, а то е отъ най·<!-- в оригинала е точка вместо тире -->шаткытѣ опиранiя. Като сѫ живѣли стары-тѣ Македонцы на тѣзи сѫщытѣ мѣста, защо и днешни<!-- нечетливо -->тѣ жи<!-- нечетливо -->тели да не сѫ от Македонскѫ кръвь? ''Тѣ сѫ цѣлы Македонцы'', заключаватъ македонистытѣ и ся успокоявать п<!-- нечетливо, но повече прилича на „п“ отколкото на „н“ -->а своето голѣмо открытiе! |
Много пѫтя смы чували отъ Македонистытѣ, че тѣ не были Българе, но Македонцы, потомцы на древнытѣ Македонцы, и всякога смы чакали нѣкаквы доко<!-- нечетливо. Може и да е „а“, но повече прилича на „о“ -->зателства на това<!-- последните две букви са много нечетливи -->, безъ да гы дочакам<!-- нечетливо -->ы. Македонистытѣ ни<!-- напълно нечетливо петно вместо буква -->кога не сѫ ни показвали основанiята на таквозито си мнѣнiе. Тѣ упорствуватъ въ своето Македонско происхожденiе, което никакъ не могѫтъ да прокаратъ, до дѣто<!-- *** „додето“ без интервал --> трѣба. Ный смы про<!-- доста нечетливо -->читали въ Исторiѭтѫ, че въ Македонiѭ е живѣлъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ неѭ никѫдѣ не смы намѣрили ни що сѫ были тѣзи Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото нѣкои Македонскы думи спазени у нѣкои гръцкы списатели съвсѣмъ отричатъ таквызи-то прѣдположенiя. Осв<!-- нечетлива -->ѣнь това, подырь завоеванiе-то на Македонiѭ отъ Римлянетѣ вече ни помянъ нѣма отъ тѣзи Македонцы. Ный срѣщамы по тѣхнытѣ мѣста всякаквы другы народы, само тѣхъ, Македонцытѣ не виждамы. Що сѫ станѫли и въ кой народъ сѫ ся слѣли, ный не знаемъ защо-то исторiѭ-тѫ не ни го казва. Ный можемъ да прѣдн<!-- правописна грешка, в оригинала не е „п“ -->олагамы всичко съ еднаквѫ вѣроятность: можемъ да казвамы, че Македонцытѣ продължаватъ своето съществованiе и до днесь; можемъ да кажемъ и че сѫ ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бѫде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достовѣрны свидѣтелства. Ный можемъ да прiемемъ и онова мнѣнiе че уж старытѣ Македонцы были Българе т. е. Славены. Но всякакъ потеклото на македонистите от старытѣ македонци е отъ най-съмнителнытѣ нѣща. Тѣхното мнѣние днесъ не може да ся опира освень на мѣстото, дето живѣ<!-- доста нечетлива -->ѭтъ, а то е отъ най·<!-- в оригинала е точка вместо тире -->шаткытѣ опиранiя. Като сѫ живѣли стары-тѣ Македонцы на тѣзи сѫщытѣ мѣста, защо и днешни<!-- нечетливо -->тѣ жи<!-- нечетливо -->тели да не сѫ от Македонскѫ кръвь? ''Тѣ сѫ цѣлы Македонцы'', заключаватъ македонистытѣ и ся успокоявать п<!-- нечетливо, но повече прилича на „п“ отколкото на „н“ -->а своето голѣмо открытiе! |
||
Ако бѣше Македонiя<!-- тук в оригинала е „я“, а не „ѭ“ --> исключена отъ историческытѣ пром<!-- нечетлива -->ененiя, таквози заключенiе можаше негли да има нѣкакв<!-- нечетлива -->ѫ вѣроятность. Но ный знаемъ, че тази страна е подпадала на голѣмы промѣненiя откъмъ населенiето. Подиръ много разбъркванiя на нейнот<!-- нечетлива, почти „г“ -->о населенiе съ новы прѣселенци, дошли сѫ най-сетнѣ Българитѣ, прострѣли властьтѫ си надо<!-- нечетливо, повече „о“ отколкото „а“ -->лечь и направили Царство въ Охридѫ, въ отечеството на нѣкои отъ върлытѣ македонисты. Тѣ живѣли въ тѣзи мѣста дълго врѣме и слѣли въ себе си в<!-- почти нечетлива -->сичкото населенiе. Кой ще ни каже сега каква кръвъ тече въ жи<!-- нечетлива -->лытѣ на македонисти<!-- нечетлива, повече прилича на „и“ отколкото на „ы“ -->тѣ? Кой ще м<!-- нечетлива, повече прилича на „м“ или „п“ отколкото на „н“ -->и каже, че тѣ не сѫ отъ българскѫ кръвь, но отъ кръвьтѫ на старытѣ македонцы? Прочее, и<!-- нечетлива --> на това не могѫтъ да<!-- нечетлива --> ся опрѫтъ македонистытѣ, безъ да ся покажѫтъ смѣшны и плиткы. |
|||
Чували смы и друго основанiе. Нѣкои македонисты ся дѣлятъ отъ Българитѣ по другѫ причинѫ, по тѫзи: че тѣ сѫ чисты славене, а Българетѣ сѫ татаре и незнамъ що. Ако земемъ прѣдъ очи онова което ся каза по-горе за историческытѣ промѣненiя въ Македонiѭ, намъ не ще бѫде мѫчно да покажемъ всичкѫтѫ неоснователность и на послѣднето основанiе. Когато Българетѣ слѣли въ себе си, или по-добрѣ, когато славенытѣ слѣли въ себе си българитѣ не само въ Македонiѭ но и въ другытѣ области на балканскый полуостровъ; то не знаѭ защо македонската смѣсь да бѫде другъ родъ, а тракiйската и българiйската отъ другъ. Таквызи основап<!-- прилича повече на „п“ (или дори латинско „n“) отколкото на „н“ -->ия могѫтъ да давя<!-- прилича повече на „я“, макар да може да се интерпретира като „а“ -->т само глупав<!-- нечетлива -->ытѣ дѣца, които не знаѭтъ еще що ще каже историческо свидѣтелство. |
|||
За да придадѫтъ силѫ на своето произволно основанiе, македонистытѣ посочватъ разликѫтѫ на нарѣчiята мв<!-- нечетлива, повече прилича на сдъвкано „в“ отколкото на „а“ -->кедонско и горп<!-- повече прилича на „п“ отколкото на „н“ -->ебългарско, отъ които пь<!-- не прилича на „ъ“ -->рвото было по <!-- интервал, няма тире -->близу до сла<!-- много нечетлива, с много въображение може да е „а“ -->венскый языкъ, а второто было разм<!-- „смачкано м“: от много мастило по лявата наклонена чертица на „м“ прилича на „я“, но почти не прилича на „м“ -->ѣсея<!-- размита, много повече прилича на „я“ отколкото на „н“ -->о съ татаризмы и пр. Намъ не ни ся искаше да вѣрвамы въ серiозностьтѫ на подобп<!-- не е „н“ -->ы посочванiя, каквото не ся вѣрва и на читателя, но принудены бѣхмы да повѣрвамы, когато видѣхмы съ каквѫ упорность ся защищаваше отъ македонистытѣ. Нашитѣ думы, че различiето на нарѣчiет<!-- почти „г“ -->о нищо не показва, че то е слѣдствiе на историческы обстоятелства, а не на различно происхожденiе, — тѣзи думы нищо не пом<!-- „смачкано м“ -->агахѫ. Македонистытѣ пакъ на<!-- да, има повтаряне на „на“. Може да е грешка при редактирането на бай Петко :-) --> упорствовахѫ на своето. |
|||
Въобще м<!-- почти като „смачкано м“, но се чете -->ненiята на македонисты-тѣ н<!-- много нечетлива, свободна интерпретация -->ѣматъ ни зрѣлость, ни еднаквость. Единъ говори още едно, другъ говори<!-- леко нечетлива --> друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся<!-- много прилича на „а“, само ъгловатостта горе го издава че е „я“ --> види тѣхното ученiе наредено въ общѫ формѫ, за да може да ся оцѣни напълно неговата основателность и неговытѣ послѣдствiя. Додѣто дочакамы това, ный ще си позволим<!-- „смачкано м“ с по-малко мастило -->ъ да искажемъ тука нѣколко отъ сѣтнинытѣ, които ще излѣзатъ за нашiй народъ и за македонистытѣ от раздѣленiето. |
|||
Каквото всичкытѣ българе, македонскытѣ наши братiя са до<!-- *** има интервал --> толкози просты и слабы, щото раздѣленiето не<!-- *** няма интервал :-) -->м<!-- „смачкано м“ -->оже да не разбь<!-- вероятно правописна/словослагателна грешка, не е „ъ“ -->рка умоветѣ и да породи противницы. По-голѣмата часть отъ населенiето всякога ще мысли и трѣба да мысли не като нѣкои от върлытѣ прѣдставители на исказанытѣ мнѣнiя за Македонцытѣ. Слѣдователно ще ся появятъ партiи съ противоположны интересы, ще излѣзатъ раздоры и вѫтрѣшна слабость, а отъ тѣхъ — натисканiя отвънъ и кѫсанiя. Занеты въ вѫтрѣшны расправы каквы сѫ и каквы не сѫ, нашитѣ Българе въ Македонiѭ не ще могѫтъ да ся запазятъ от външнытѣ посегнуванiя и отъ непрiятелскытѣ притязанiя на гръцы откъмъ Югъ на Северъ<!-- „Север“, не „сърби“! Ясно и четливо, но трябва да се провери с друго факсимиле!!! --> откъмъ Северъ. |
|||
Версия от 14:53, 18 юли 2006
Статия на Петко Рачов Славейков във вестник Македонiя, издаван в Цариград, година V, бр. 3 от 18. I. 1871 г.
| Факсимиле от статията във вестник Македонiя |
|
Транскрипция от факсимилно копие на вестника, от Архивот на Македонија.
Македонскый-тъ Въпросъ
Най-послѣ Македонскый-тъ въпросъ излѣзе наявѣ и ся показѣ в печатъ-тъ. Ный казвамы най-послѣ, защото този въпросъ не е нова работа. Ный смы го зачували още отъ прѣди дестина годины от нѣкои изъ Македонiѩ. Изнай-напрѣдъ зехмы думы-тъ на тѣзи млады патрiоты като за шегѫ и за подплахѫ въ горещинѫтѫ на нашитѣ не толкозь серiозны прѣпиранiа. Така и мыслахмы ный до прѣди еднѫ двѣ годины, когато новы разговоры с нѣкои Македонцы ни показахѫ, че работата не е само голы думи, но мысълъ, коѭто мнозина искатъ да прѣкаратъ въ животътъ. И жално, и тежко ни бѣше да слушамы таквызи думы, но ный не ся рѣшихмы да говоримъ за тѣхъ прѣзъ печатътъ, защото ни са виждаше работа доста деликатна, и особено за въ обстоятелствата които прѣкарвахмы. Днесь този въпросъ излезе вече на пазарь благодаренiе на неосмотреливостьтѫ на едного от събратiята ни, и ный смы вече принудены щемъ не щемъ да ся обадимъ.
Ный пакъ не щѣхмы да говоримъ никога за този въпрос, ако беше състоялъ само въ отдѣленiето на учебнытѣ книгы, защото ный невидимъ врѣдѫ в това, дѣто нѣкои желаѭт да ся учатъ дѣца-та на бащиното си нарѣчiе; напротив, ный видимъ въ това единъ знакъ на свѣстяванiе. Първоначалното прѣподаванiе само тогазь быва плодотворно, когато става на языкъ, който разбиратъ дѣцата. Всичката вина тука, че не ся избира единъ такъвъ пѫтъ, който да докара не раздѣленiя въ нарѣчiята, но съединенiе, съгласiе. Колкото е крыво да ся учатъ Македончетата по нарѣчiето на горнитѣ българи, толкозь е криво и това дѣто да ся дроби языкътъ въ училищата на всякаквы нарѣчiя и всякой да слѣдва своето, без най-малко вниманiе къмъ другытѣ. Въ такъвъ случай всяко нарѣчiе трѣба да има своѭ книжевностъ и никоя да не достигне онова състоянiе което трѣба да има като книжевностъ на цѣлъ народъ. Разлика въ нарѣчiята има у всичкытѣ европейскы народы, и даже много по голѣма отъ колкото у насъ; но ни единъ отъ тѣзи народы не е помыслялъ да раздроби учебныйтъ си языкъ на множество нарѣчiя и литературы. Тѣ сѫ избрали единъ срѣденъ пѫтъ и сѫ прiели само единъ учебенъ языкъ, който е вече по-напрѣднѫлъ въ тѣхъ. Това трѣбаше да направимъ и ный. Отъ всичкытѣ нарѣчiя трѣбаше да изберемъ едно срѣдне, което да бѫде понятно на всичкытѣ области, и на него да учимъ дѣцата си. Това ще бѫде и право, и разумно, и полезно, защото ще упази единството на нашiй народъ.
Само послѣднето обстоятелство е доста да ны прѣдпази от всяко раздробенiе на нашѫтѫ бѣднѫ книжнинѫ и да ны повдигне срѣщу онѣзи, които искатъ, таквози разделение. Но когато въ раздробенiето влазятъ и другы цѣли, цѣли за раскѫсванiе на неустроенныйтъ още нашь народъ, тогазь всякой имя длъжность да ся противи на таквози зло. Таквази цѣль ся виждатъ да иматъ нѣкои отъ Македонскытѣ наши братiя и тѫзи цел крыѭтъ тѣ подъ булото на языка и на неговытѣ нарѣчiя; за това си позволявамы и ный да кажемъ нѣщо за Македонскый въпросъ.
Много пѫтя смы чували отъ Македонистытѣ, че тѣ не были Българе, но Македонцы, потомцы на древнытѣ Македонцы, и всякога смы чакали нѣкаквы докозателства на това, безъ да гы дочакамы. Македонистытѣ никога не сѫ ни показвали основанiята на таквозито си мнѣнiе. Тѣ упорствуватъ въ своето Македонско происхожденiе, което никакъ не могѫтъ да прокаратъ, до дѣто трѣба. Ный смы прочитали въ Исторiѭтѫ, че въ Македонiѭ е живѣлъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ неѭ никѫдѣ не смы намѣрили ни що сѫ были тѣзи Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото нѣкои Македонскы думи спазени у нѣкои гръцкы списатели съвсѣмъ отричатъ таквызи-то прѣдположенiя. Освѣнь това, подырь завоеванiе-то на Македонiѭ отъ Римлянетѣ вече ни помянъ нѣма отъ тѣзи Македонцы. Ный срѣщамы по тѣхнытѣ мѣста всякаквы другы народы, само тѣхъ, Македонцытѣ не виждамы. Що сѫ станѫли и въ кой народъ сѫ ся слѣли, ный не знаемъ защо-то исторiѭ-тѫ не ни го казва. Ный можемъ да прѣднолагамы всичко съ еднаквѫ вѣроятность: можемъ да казвамы, че Македонцытѣ продължаватъ своето съществованiе и до днесь; можемъ да кажемъ и че сѫ ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бѫде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достовѣрны свидѣтелства. Ный можемъ да прiемемъ и онова мнѣнiе че уж старытѣ Македонцы были Българе т. е. Славены. Но всякакъ потеклото на македонистите от старытѣ македонци е отъ най-съмнителнытѣ нѣща. Тѣхното мнѣние днесъ не може да ся опира освень на мѣстото, дето живѣѭтъ, а то е отъ най·шаткытѣ опиранiя. Като сѫ живѣли стары-тѣ Македонцы на тѣзи сѫщытѣ мѣста, защо и днешнитѣ жители да не сѫ от Македонскѫ кръвь? Тѣ сѫ цѣлы Македонцы, заключаватъ македонистытѣ и ся успокоявать па своето голѣмо открытiе!
Ако бѣше Македонiя исключена отъ историческытѣ промененiя, таквози заключенiе можаше негли да има нѣкаквѫ вѣроятность. Но ный знаемъ, че тази страна е подпадала на голѣмы промѣненiя откъмъ населенiето. Подиръ много разбъркванiя на нейното населенiе съ новы прѣселенци, дошли сѫ най-сетнѣ Българитѣ, прострѣли властьтѫ си надолечь и направили Царство въ Охридѫ, въ отечеството на нѣкои отъ върлытѣ македонисты. Тѣ живѣли въ тѣзи мѣста дълго врѣме и слѣли въ себе си всичкото населенiе. Кой ще ни каже сега каква кръвъ тече въ жилытѣ на македониститѣ? Кой ще ми каже, че тѣ не сѫ отъ българскѫ кръвь, но отъ кръвьтѫ на старытѣ македонцы? Прочее, и на това не могѫтъ да ся опрѫтъ македонистытѣ, безъ да ся покажѫтъ смѣшны и плиткы.
Чували смы и друго основанiе. Нѣкои македонисты ся дѣлятъ отъ Българитѣ по другѫ причинѫ, по тѫзи: че тѣ сѫ чисты славене, а Българетѣ сѫ татаре и незнамъ що. Ако земемъ прѣдъ очи онова което ся каза по-горе за историческытѣ промѣненiя въ Македонiѭ, намъ не ще бѫде мѫчно да покажемъ всичкѫтѫ неоснователность и на послѣднето основанiе. Когато Българетѣ слѣли въ себе си, или по-добрѣ, когато славенытѣ слѣли въ себе си българитѣ не само въ Македонiѭ но и въ другытѣ области на балканскый полуостровъ; то не знаѭ защо македонската смѣсь да бѫде другъ родъ, а тракiйската и българiйската отъ другъ. Таквызи основапия могѫтъ да давят само глупавытѣ дѣца, които не знаѭтъ еще що ще каже историческо свидѣтелство.
За да придадѫтъ силѫ на своето произволно основанiе, македонистытѣ посочватъ разликѫтѫ на нарѣчiята мвкедонско и горпебългарско, отъ които пьрвото было по близу до славенскый языкъ, а второто было размѣсеяо съ татаризмы и пр. Намъ не ни ся искаше да вѣрвамы въ серiозностьтѫ на подобпы посочванiя, каквото не ся вѣрва и на читателя, но принудены бѣхмы да повѣрвамы, когато видѣхмы съ каквѫ упорность ся защищаваше отъ македонистытѣ. Нашитѣ думы, че различiето на нарѣчiето нищо не показва, че то е слѣдствiе на историческы обстоятелства, а не на различно происхожденiе, — тѣзи думы нищо не помагахѫ. Македонистытѣ пакъ на упорствовахѫ на своето.
Въобще мненiята на македонисты-тѣ нѣматъ ни зрѣлость, ни еднаквость. Единъ говори още едно, другъ говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тѣхното ученiе наредено въ общѫ формѫ, за да може да ся оцѣни напълно неговата основателность и неговытѣ послѣдствiя. Додѣто дочакамы това, ный ще си позволимъ да искажемъ тука нѣколко отъ сѣтнинытѣ, които ще излѣзатъ за нашiй народъ и за македонистытѣ от раздѣленiето.
Каквото всичкытѣ българе, македонскытѣ наши братiя са до толкози просты и слабы, щото раздѣленiето неможе да не разбьрка умоветѣ и да породи противницы. По-голѣмата часть отъ населенiето всякога ще мысли и трѣба да мысли не като нѣкои от върлытѣ прѣдставители на исказанытѣ мнѣнiя за Македонцытѣ. Слѣдователно ще ся появятъ партiи съ противоположны интересы, ще излѣзатъ раздоры и вѫтрѣшна слабость, а отъ тѣхъ — натисканiя отвънъ и кѫсанiя. Занеты въ вѫтрѣшны расправы каквы сѫ и каквы не сѫ, нашитѣ Българе въ Македонiѭ не ще могѫтъ да ся запазятъ от външнытѣ посегнуванiя и отъ непрiятелскытѣ притязанiя на гръцы откъмъ Югъ на Северъ откъмъ Северъ.